Виктор Юго за Юлия Вревская:”Розата на Русия,откъсната на българска земя”,а Тургенев поднася на гроба й закъсняло цвете от стихове…

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

На 5 февруари 1878 година в Бяла навеки остават костите на една изключителна руска жена – баронеса Юлия Петровна Вревская.Родена да бъде муза на поети,художници,музиканти,”царица” на балове и приеми,избрала пътя на човешкия дълг.
Какво знаем за нея?И много и малко.Всичките и лични вещи и документи са били изгорени след смъртта и според нейното завещание.Останали са няколко писма до Тургенев,спомените на хора,които са я обичали и боготворили,стихотворения на поети като французина Виктор Юго и поляка Полонски.
Юлия Петровна,по баща Верпаховска,е дъщеря на известен руски генерал.Родена е през 1841г.Твърде млада,шестнадесетгодишна,се омъжва в Кавказ за генерал Иполит Александрович Вревски,44-годишен,един от най-образованите,най-умните и храбри мъже на Русия.Няколко месеца след сватбата им,тежко ранен в сражение,генерал Вревски умира от раните си.Овдовялата млада баронеса отива в Петербург при близките си.За кратко време фокусира вниманието на висшето общество.Образована и интелигентна,тя се интересува живо от културния и политическия живот в Европа.Силно впечатлена от романа на Тургенев „В навечерието”,започва да следи освободителните борби на българите.Страдалческата съдба на измъчения наш народ я трогва и подтиква към непоколебимо решение да постъпи в Дунавската освободителна армия като медицинска сестра.Никой и нищо не може да я спре.
Отначало тя работи в 45-а военновременна болница в гр.Яш /Румъния/.Ръководена от желание да бъде по-близо до военните действия,на 8 октомври 1877г.идва в България,в Бяла.Тук служи в 48-а военновременна болница,разположена на левия бряг на р.Янтра,близо до моста на Кольо Фичето,където 5 сестри се грижат за 400 ранени войници.Вревская присъства при тежки операции,превързва и храни ранени войници,пере замърсено бельо…”Ангелът на милосърдието” – така я наричат с обич войниците.
Крехка и нежна,не след дълго Юлия Вревская се заразява от тиф и след двуседмично страдание затваря очи на 5 февруари 1878г.Погребана е в стария църковен двор близо до часовниковата кула.През 1907г.паметникът и костите на баронеса Юлия Вревская са преместени в двора на музей „Освободителна война”,където се намира и до днес.
Виктор Юго казва след смъртта и:”Розата на Русия,откъсната на българска земя”,а Тургенев поднася на гроба и закъсняло цвете от стихове…
Татяна Йорданова
Уредник в музей „Освободителна война”гр.Бяла

 196 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)