Къде сте днес, поети?
Къде сте днес поети? Пиша по принуда!
Къде да ви намеря, търся ви отдавна?
Къде сте днес, поети? Осанката ви луда
пише – депресията е тема главна!
Къде сте днес, поети, идеалите ли забравѝхте?
Свобода и чест, дълг, родина и морал!
Къде сте днес, поети, това ли заварѝхте?
Облечени прекрасно, а душата им в кал!
Къде сте днес, поети, това ли заслужѝха?
Дадоха си всичко мило, дадоха си и живота свéти!
Къде сте днес, поети, паметта ли ви изтриха?
Как пък не възпяхте техните завети…
Къде сте днес, поети, знаете ли Ботевия стих?
Знаете ли Вазова как у възхита ги държеше?
Къде сте днес, поети, шамар ли ударѝх?
Пред Вапцаров всеки с почести стоеше!
Къде сте днес, поети, как пък не можахте?
Как не се усети Яворов и Смирненски – велики?
Къде сте днес, поети, в какви се превърнáхте?
От „Септември“ на Гео Милев – всички трепетлики…
Къде сте днес, поети, знаете ли що е грях?
Знаете ли как Дебелянов тъне във забвение?
Къде сте днес, поети, знаете ли, че умрял е сиромах?
Най-гениалният – с епиграмите си буди удивление…
Къде сте днес, поети? Нека ви подскажа!
Гениалният е Ралин, такива като него днеска няма!
Къде сте днес, поети, нежно ли да ви го кажа?
Не е в моя стил, знам, критиката ще е голяма!
Къде сте днес, поети? Прочетете им творбите!
Такива като тези утопия са вече!
Къде сте днес, поети? – Ще се зашеметите!
Умът им през лицето бие ни, човече…
Къде сте днес, поети, ако има веч такива?
Къде я таз култура, къде ги днешни революционери?
Къде сте днес, поети? България се срива…
Много сте ми крехки, нежни, по вази всичкото трепери…
Къде сте днес, поети? Виждам, че ви няма!
Няма ги ония – бесните, и с очи горящи!
Къде сте днес, поети? Мъката ми е голяма…
Възпейте оня, що за хлебеца си дращи…
Времената са такива – евтини и нежни хора!
Няма днес поети, само имитация!
Няма кой да победи позора!
Всичките за бой, после за евакуация…
Простете ни, герои, повечето – срам за вас!
И питам аз: Къде са днешните поети?
Срам за световните светила, срам за нас!
Ако мож’те спете в мир, защото с вас умряха и вашите завети…
27.01
Написано след мъката на автора, че днес няма поети като Вазов, Ботев, Яворов, Вапцаров…
