Братя Грим и Вук Караджич

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Братя Грим (Brüder Grimm, също Gebrüder Grimm) са Якоб и Вилхелм Грим.
Якоб Лудвиг Карл Грим е роден на 4 януари 1785 г., а Вилхелм Карл Грим – на 24 февруари 1786 г. в Ханау до Франкфурт. През 1804 г. се свързват с Ахим фон Арним и Клеменс Бретано и участват в събирането на материалите за „Вълшебният рог на детето“. През 1808 г. Якоб става библиотекар на Жером Бонапарт, новия крал на Вестфалия.

Когато Жером Бонапарт е прогонен и заменен от курфюрста на Хесен, Якоб е назначен за секретар на легацията и придружава новия си суверен в Париж; по-късно е пратен на Виенския конгрес. Той създава и общност от учени, които си поставят за цел да записват из цяла Германия песни, легенди, обичаи, вярвания, изрази, за да бъде събрано преди неговото изчезване. Проектът на Грим всъщност не постига успех във все още силно раздробената Германия. Малко по-късно той е изпратен в Париж от правителството на Прусия със задачата да върне ограбените от французите произведения на изкуството. Двамата братя се събират като библиотекари в Касел, но го напускат през 1829 г., за да отидат в Гьотинген, където Вилхелм заема поста на библиотекар, а Якоб – на професор.
Те се присъединяват към петима от своите колеги-професори в университета в Гьотинген. Тази група става известна като „Гьотингенската седморка“ (Die Göttinger Sieben).
Братя Грим са известни с публикуваните от тях сбирки от немски приказки като Kinder – und Hausmärchen („Детски и семейни приказки“) през 1812 г. с втори том през 1814 г. („1815“ на заглавната страница) и много следващи издания през живота им. Преводите на приказките, разпространявани сега, са силно адаптирани, защото немските народни приказки, събрани от братя Грим, не са смятани за истории, подходящи за деца. Братя Грим са знаели и сръбски език, част от приказките взели от сръбския фолклор– поддържали връзка с Вук Караджич.

 32 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)