Виждам, че масово обсъждате филма на Максим Генчев за Ботев. Искам да ви обърна внимание на няколко неща. Първо – това не е единственият филм за Ботев. Защо БНТ избира да покаже продукцията на Максим Генчев, вместо тази на Иван Тренев и дори да я финансира?
За да си отговорим на този въпрос – нека се върнем няколко години назад. Още през 2015 година избухна скандал, когато същият Максим Генчев направи филм за Левски. В него Апостолът на свободата псуваше като каруцар. Аз лично не знам да има исторически свидетелства за подобно нещо. Тук виждам целенасочено примитивизиране на образа на Левски.
Във филма имаше фраза, че българите са си присвоили 3000 училища. Подобно твърдение съм чувал от бившия депутат от ДПС Местан, а впоследствие ДОСТ Лютви Местан, който по едно време се криеше в турското посолство.
Филмът за Левски е спонсориран е с пари от Близкия Изток. Обяснението на Генчев, че спонсор на филма е пластичният хирург Златина Филипова, която работела „някъде в Абу Даби“. Леко странно, нали?
Масовото мнение на историците за онази продукция беше, че това е продукт, в който липсва историята като наука. Нещо повече – във филма се споменаваха „европейски ценности“. Трябва да ви е ясно какво означава това.
За новия му филм за Ботев ще цитирам думите на Карбовски: „полисексуалната идентичност на четниците в образа на Вела е кинематографична мастурбация“. Мисля, че това е точно описание. Кой и защо е одобрил след меко казано неласкавите коментари за филма за Левски, този за Ботев да бъде финансиран дори с държавни пари?
Аз обаче не смятам, че това се прави единствено като самодейност на Генчев. Преди броени месеци излезе и една книга на някоя си Ивайла Александрова, която „разкривала тайни около Вапцаров“. Всъщност, целите на тази книга, също както филмите на Генчев и публичните изяви на Джасим, са за премахване на героичния образ на Левски, Ботев и Вапцаров.
В книгата „Оловна тишина“ въпросната журналистка Александрова (нито тя, нито Генчев имат историческо образование) стига до извода, че всички арестувани от БРП били предатели. Дегероизирани чрез собствените им думи.
Показания „срещу всеки“ означава и „срещу себе си“. Така пише Вапцаров – не само срещу приятели и познати, но и с думи, с които сам се изпраща на смърт. Текстът в обвинителния акт срещу него е изграден само на основата на личните му показания, твърди журналистката, многократно награждавана, включително за филм, посветен на Вапцаров.
https://www.svobodnaevropa.bg/a/32145726.html
„Разкритията си“ тя прави пред Свободна Европа и портала „Култура“. При самото представяне на книгата си „Оловна тишина пише следното: Вапцаров не е нито монумент, нито случайна жертва. Той е човек, направил своя съзнателен избор и понесъл възможно най-тежките последствия от него.
Заради подигравката с Вапцаров документалната книга на Изток-Запад за него беше приета като „реабилитиране“ . В документалния труд се разкрива например, че поетът не е получил възможност да обжалва присъдата си и тя е била изпълнена още същия ден, когато е обявена.
Отбелязва се още, че Вапцаров бил обвиняем по делото само като технически изпълнител, а не като ръководител на групата, не е извършил никакви диверсии, убийства и т. н. Интересно е например, че Трайчо Костов се спасил от смъртната присъда благодарение на ходатайството на царския съветник Станислав Балан. Такова за Вапцаров не е имало.
http://evropaworld.eu/dokumentalna-kniga-reabilitira…/
Да обърнем внимание и на въпросния портал „Култура“. Там явно и целенасочено се гаврят с паметта на Вапцаров. Някакъв си филолог на име Марин Георгиев, роден в село Бивопаре пише, че образът на Вапцаров, както и комунизмът, се крепи на лъжата. Твърди още, че историографията била извъртяна, за да прикрие македонизмът на Вапцаров и да му създаде фалшив ореол.
https://kultura.bg/…/%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b4%d0%b5%d0%bb…/
Въпросният наглец чак се обръща към Вапцаров: „Ех, поете, въпросът не е само да пишеш на стълбица като Маяковски и да съветизираш стихосложението, а какво ще изречеш чрез него.“
И продължава: „Къде ли не търсеха убежище за спасението на Вапцаров от истината за него, накрая го приютиха в християнството. Но мустакат, навъсен гръмовержец, с мундир на генералисимус е неговият Христос и май спасителното място за поета е едно: в неговата наивност и безпросветна вяра в утопията на съветския комунизъм, на който е храненик“.
Вероятно филологът от село Бивопаре не знае, че намереният при обиска в квартирата на Вапцаров пистолет е английски. Английска е и пишещата му машина „Хермес“, която е изложена в музея. Пак там може да се види документ, в който е описана неговата радиостанция „Джек“. Но то изисква и четене, както и работа на терен, а не само антикомунистически лозунги на безпросветен плазмодий.
Може би ще ви е интересно кой е главен редактор на това нещо. Ами да видим. Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и сп. „Култура“. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши социални науки (Париж). Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия.
https://kultura.bg/…/%d0%b2%d0%b0%d0%bf%d1%86%d0%b0%d1%80…/
Човекът изследва философия. Но и той вещ по българска история. Ето какво пише за Вапцаров: „Поетът-революционер” (тази щампа на образа у нас до 1989 г.) присъства, ала бива отместен встрани, доколкото Никола Вапцаров е важен основно като принадлежащ към два дома или две отечества – македонско и българско. И Тончо се явява критик на комунизма, ама странно защо пише и това:
„Българо-македонският прочит на „общата история” все трябваше да започне някой ден.“
Неуважаеми франкофон, Тони, общата история нито е в кавички, нито трябва да й се прави литературен прочит. Тя е исторически факт и е крайно време всякакви журналистчета, филолози, философчета и режисьорчета да си седнете на задниците и да четете преди да пишете и правите филми! За Ботев, за Левски, за Вапцаров и останалите български герои, каквито вие никога няма да бъдете дребни, продажни душици!
Но не се залъгвайте, приятели. Тая шепа предатели и изедници е добре финансирана и мотивирана, с единствена цел заличаване на българската история. Дълбоко проникнала е в средните училища и университетите. Трябва да ги изобличаваме и да си дадем ясно сметката, че те са просто паразити, в услуга на центрове, които работят срещу интересите на България! Битката за историята е битка за бъдещето ни!
