Иван Тренев за ДЕБАТИ.БГ: Учебниците по история трябва да формират образи, а не омраза и недоверие от Биляна Бозинарева -26.01.2022

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Иван Тренев за ДЕБАТИ.БГ: Учебниците по история трябва да формират образи, а не омраза и недоверие
от Биляна Бозинарева -26.01.2022

Иван Тренев е роден на 17. 08. 1991 г. в Стара Загора. Завършва Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров“, специалност „Пиано“. Журналист е в „Българска национална преса“ и радио „Гама“. Прави няколко срещи и последното интервю с известната британска българистка Мерсия Макдермот, която посвещава 30 години от живота си в България за изследване биографиите на Васил Левски, Яне Сандански и ВМРО. Тренев се запознава и с дъщерята на Че Гевара – Алейда Гевара, която му разказва, че Че Гевара е бил последовател на делото на Васил Левски. Изследовател е на българската антична история. Сценарист и режисьор е на документалния филм „В кадър и зад кадър“ посветен на режисьорската Нушка Григорова. Сценарист е и на документалния филм „Ботев отвъд понятното“. Автор е на книгата “ Раковски – 200 години безсмъртие. Един световен мъж.“ Съавтор е на книгата „Ролята на масонството в борбите за освобождение на българите от османско иго“ заедно с проф. Евгений Сачев и Александър Алексиев. Взима участие и в написването на бележник с колекционерска стойност във връзка с честването на 200 години от рождението на Георги Стойков Раковски през април 2021 г.

Наскоро представихте нова книга за Раковски. Кое Ви вдъхнови да я напишете и с какво четирикнижието посветено на Георги Стойков Раковски е по-различно от другите книги за него?

За първи път от 154 години след кончината на Георги Стойков Раковски България отбелязва достойно ДОСТОЙНИЯ ЖИВОТ на българския велик възрожденски деец! Защо достойно? Защото в рамките на една година, 365 дни и глухият ще чуе, и слепият ще прогледне, и ще разбере, че България е имала един велик син, който е завещал след смъртта му дори прахът му да не се смесва с друг, освен с българската земя. Мисля, че не съм чел или чул за по-емоционално, по-съкровено и по-искрено завещание. Какво друго ни е оставил Георги Раковски, за да можем да го осмислим в тези 365 дни: скромното житие, което не е довършил. Списанието „Българска старина.“ Научни изследвания за древността на българския език, старобългарското вероизповедание и българския произход. За първи път Георги Раковски ни предлага хилядолетното пътуване на българското племе на изток и обратно към родните места – Балканите. В памет на Георги Раковски издателство „Нитон“ отпечата комплект от четири книги във футляр за народна употреба и опознаване на великия възрожденски революционер, с пояснения за неговия колосален научен труд.

Списание „Българска старина“ дава дълбоки научни познания за българската повестност, за старонародното ни вероизповедание, древността на българския език, както и преимуществото пред всички европейски езици, възникнали след старобългарския и с кражби от него.

Втората книга „Ключ българскаго язика“ представлява полагане на основите на българското езикознание! Освен това Георги Раковски доказва, че само чрез старобългарския език и до днес могат да се разчитат древните езици санскрит и зендски, защото те са сродни.

Третата книга „ПОКАЗАЛЕЦ или Ръководство как да си изискват и издирят най-стари черти нашего бития, язика, народопоклонения, стараго ни правления, славнаго ни прошедствия и проч“ е била посрещната с радост от българските учители и е влязла като учебен предмет. Книгата обяснява българския бит, обичаи, честване на събития като годеж, сватба, раждане на човек, кръщене, погребение и други. Създава за първи път на Балканите научната дисциплина етнография, въпреки че в други балкански държави са имали политическа свобода десетилетия преди България. Той е първият, който анализира и съпоставя народната българска култура – духовна, социална и материална – с тази на съседни и далечни страни, чак до Индия. През 1856 г. в Одеса издава своята книга „Показалец“, която е уникално научно дело и с което прави етнографията научна дисциплина. „Показалец“ е книга, отличаваща се с пределна яснота, последователна, всеобхватна относно бита – занаяти, вярвания, песни, сватби, погребения, игри и др., лесна за възприемане и със стойност на съвременен учебник. Отзвукът в цяла България и Европа е възторжен, особено сред учителската гилдия в България. В цяла Европа и дори в Руската империя Раковски получава признание като учен с този си научен труд. Валят похвали, става известен.

В последната книга „Раковски – 200 години безсмъртие“ давам пояснение върху всяка една от книгите на Георги Раковски, неизвестни факти за живота и делото му, свое становище за значението на Раковски за българския народ, история и език, както и за огромния му принос към българщината на балканите. Дадени са много допълнителни материали, които осветяват връзките на Георги Раковски с възрожденските дейци Левски, Ботев, дейци на „Етерията“, дейци на младотурците, младорусите, младосърбите и т.н. Трябва да осъзнаем, че Георги Раковски е излязал далече от българската рамка и е значим както за нашата история и съществувание, така и за европейската култура, дори за далечна Индия, където той е наречен национален герой на Индия.

Раковски е многопластова личност. Голяма част от историците и политиците днес умишлено го неглижират. Раковски не е извисен космополит или безжизнена чернобяла снимка или пък паметник, който подминаваме всеки ден. Той е бил жив човек, който успява да усъвършенства себе си и да осъзнае древната мисъл , че „Боговете са безсмъртни хора, а хората смъртни Богове“. Когато всеки един от нас разбере какво представлява този девиз, ще може да осъществи себе си, след което да помогнат за развитието на цивилизацията. Раковски доказва, че ние – българите първи е света сме утвърдили писмената система. Ние българите сме автохтонно население на балканите! Първи създаваме високоразвита цивилизация. Ние първи създаваме монетарната система. Най-старото обработено злато в света е намерено на територията на България. Този труд трябва да се прочете от всеки един българин, защото това ще определени неговото социално разположение и разбиране за човечеството. Раковски е бил много заможен, говорил е девет езика, четири от които старинни. Обиколил е цяла Европа. Бил е в Тибет като преводач и изследовател, а според нови открити данни е бил и в Корея, където е изследвал долмените. С това доказва, че дори корейците заимстват от българската култура.

Неизвестна снимка на Георги Раковски – Виена
Неизвестна снимка на Георги Раковски – Виена
Друг бележит Българин – Христо Ботев, също е обект на изследванията Ви. Заснехте и документален филм за него. Коя част от живота му остава неразбрана от днешните българи?

Истинското име на Христо Ботев е Христофор Ботйов. Вкъщи са го наричали на галено Тинко. Той също владее около шест или седем езика, сред които латински, старогръцки, английски, френски и др. Бил е два пъти в Швейцария и в Англия. Познавал е всички големи политици и революционери на 19 век., които са могли да помогнат не само за неговото развитие като революционер и политик, но и за освобождението за България. Само висш интелект може да разбере същността на Христо Ботйов и правилно да оцени неговия живот, дело и социално значение за света и нас самите. Във втората част на документалния филм, който правя за него и който трябва да излезе на 15-ти февруари, ще представим факти за срещата на Ботев с Карл Маркс. Те са раздавали социалистически прокламации в Лондон, непоказвани и укрити снимки, и документи за идеологическата принадлежност на Христо Ботйов- а именно – марксист/ комунист, но не комунист партиец нито първите години след освобождението, нито днес!

Христо Ботев
Христо Ботйов пише на снимката си отзад – за памят на комунистическите ни подвиги брату Вел. Попову. – Нещо, което и до днес се укрива от историци и политици
Ботев лично се е срещал и с Джузепе Мацини – големият италиански философ и съветник по военно дело на всички революционери в Европа през 19-ти век. Ботев е познавал още Гарибалди и Бакунин, както и първия председател на Сената на Хаваите – Николай Судзиловски. Той пристига от Лондон, за да се срещне лично с Ботев и да помогне за революционната дейност в България и Априлското въстание. По-късно Судзиловски помага и за съединението на България. Много може да се говори за Ботев. Сега възстановяваме златното му четиристишие от баладата „Хаджи Димитър“, което малко след смъртта му е оценено в Сорбоната като едно от най-великите стихотворения на света. В университета златното четиристишие на Ботев е записано в специална книга на песните. Ще подарим копие на “ Златна книга на песните“, което ще остане за вечно съхранение в Сорбоната, но и ще се възстанови традицията да се записват бъдещи гениални поети. Велико е.

„Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!“

Христо Ботев не е луда глава или пък терорист, завладял кораб и т.н. Има преки доказателства за това, че Ботев неслучайно избира парахода „Радецки“, защото той е управляван от Димитър Петрович, който е втори капитан, както и единствен с лиценз да плава по Долен Дунав. Първият Капитан – Енглендер, не е имал лиценз да плува, защото е направил катастрофа с османски кораб около Виена. Това е връзката на Ботев с Дагоберт Енглендер. Освен това всички те са масони! От друга страна жената на Димитър Петрович е първата професионална актриса в България – Мариола. Тя е извезала знамето на Червеноводската чета. Планът за „Радецки“ е добре подготвен и обмислен. Той завършва с успех, като изключим няколко предателства, които в последствие изиграват лоша роля на Априлското въстание.

Наскоро стана нашумя филм за кирилицата, излъчван в РСМ, спонсориран от Руското посолство. Според него родината на азбуката ни е Македония. Всички знаем истината, а тя е, че азбуката ни е поръчана и писана за България. Заглавието на филма е „Една вяра, един език“. Каква е целта на това прескачане на държавата ни?

Ако не вземем мерки, може да загубим България. Нямаме никакво право, след всичко, което е преживял българският народ през хилядолетията и е устоял дори и петстотин години при османците, да позволим, по този просташки начин, да бъде подарена българска земя, в последствие на несъществуваща държава. Филмът разпространяван в РСМ от Руското посолство за общ език и вяра е опит за откъсване на изконна българска история и идентичност и прилепването й към един и същи народ, който изкуствено е разделен през годините. Това се случва беше направено целенасочено, благодарение на Великите сили – Русия и САЩ, защото в момента част от руската политика работи срещу България. Платено е на авторите на филма, за да продължават да се подиграват с българския народ и по този начин на „наливат масло в огъня“, за да може от САЩ, ЕС и Русия да се зададе въпроса, с който да се признае не само Македония като държава, църква и език. Целта е след време да се зададе въпросът какво се случва с Пиринска Македония. Ще кажат, че има македонско малцинство там и ще предявят интерес за отцепване на части от България. Нищо чудно по-късно мохамеданите също да поискат да се отцепят. Другите, които се смятат за добруджанци, могат да бъдат настроени изкуствено и да стане както през 40-те години, както Коминтерна прави с Македония. Може да отцепят цяла Добруджа като еврорегион. Става дума за цяла Добруджа, заедно с Молдова и части от Румъния. Това категорично казва, че нашата национална защита идва само и единствено от България. Ако нямаме политици, които да мислят в полза на народа и държавата си, трябва народа да вземе решение за това какво да се случи с по-нататъшните ни отношения с РСМ, която аз наричам Западна България, както я наричат братя Миладинови, Константин Величков и Георги Раковски. Има писма, в които те казват: „Българите в област Македония не са нито гърци, нито македонци или някакви други. Те са българи“.

Ето и писмо в оригинал:

Константин Миладинов от град Струга пише писмо до българския национален герой Георги Стойков Раковски на 31 януари 1861 г.:

Факсимилето на Миладинов до Раковски
Факсимилето на Миладинов до Раковски
„…Песните, овде ке напечатам, защо еден се обяза да ги свършит до конецот от априля. Но молям Вас, огласите, кои изпратих да ги раздадите со честниот ваш лист, споминвеещем нещо за песните и особено за западните во Македония болгари. Во огласот ми Македония назвах Западна Болгария (как и требит да се викат), защо во Беч гърците се разпоряжват сос нас како со овци. Тие Македония сакает гърцка земя и не может даже да разберат како можит да не йе гърцка. А тамошните повике од два милиона болгаре що ке ги сториме? Неужели уще болгарите ке бидет овци, а неколку гърци да ни бидет овчари?…“

За защо вече толкова време историческите ни комисии не могат да стигнат до решение за общата ни история?

Защото липсва правилна политика от страна на политиците и историците ни. За съжаление, част от нашите историци не работят за интересите на България. Познавам и такива, които работят за родните интереси и тях много ги боли от случващото се. На тях обаче не им се дава гласност. Историческите комисии до голяма степен са инструмент на Великите сили, чрез които те създават непрекъснато противоборство. Националната ни сигурност не е в това да се следим един друг или да си броим колко самолета и танкове имаме. Националната сигурност е синоним и на национална идентичност – вяра, език , нематериално и материално културно наследство! Няма никакво значение дали ще се предяви интерес да преначертаят картата на България, ако останем „дърво без корен“ ( без принадлежност), защото ще бъдем едно население, което ще служи за интересите на нашествениците, ще живеем ден за ден като скитници и отново ще бъдем роби!

Натяква ли ни се, че сме нация от предатели, че от нас нищо не зависи и в какво възпитават съществуващите учебници по история, по които учат децата днес?

Да, до известна степен се натяква. Натяква се по телевизията, по масмедиите. От всякъде ни учат на лъжливи исторически „факти“, че българите са престъпници и предатели, което не е вярно. Например, че Левски бил съпровождан само от три заптиета, за да може българите да го освободят, но видите ли, никой не дошъл. Това не е вярно. Левски е съпровождан от конвой от 300 души и то въоръжени. Имало е няколко опита за неговото освобождение. Такива неща се набиват в главите на младите. В учебниците не се споменава нищо за героичните ни битки, подвизи или това, че ген. Владимир Вазов, който сам побеждава няколко империи на Дойран. Учебниците са написани изключително грозно. В един учебник за 6- ти клас на „Просвета“ се говори за богомилството като за някаква секта, които едва ли не пият кръв. По този начин, вместо да се формират образи в главите на учениците и те сами да започнат да се усъвършенстват, те формират омраза и недоверие към всичко човешко! Така се превръщат в биороботи, които живеят от ден за ден без да имат смисъл от живота си, за да се прехранват и да изпитват единствено удоволствие от насилия и перверзии.

В момента пишете книга за Паисий Хилендарски. Ще загатнете ли част от нея за читателите ни?

За Паисий Хилендарски, както и за Раковски, се пише много трудно. Паисий е многопластова личност. Той също е владеел няколко езика. Обиколил е почти цяла Европа. Срещал се е с някои от най-висшите представители на империите в Западна Европа. Приет е навсякъде. Този човек не е бил слаб, стар и тромав. Нито е имал огромна брада. Не е както си го представяме застанал като писар над някоя книжка, без да си дава сметка за какво го прави. Това е мъж, който е посветил целият си съзнателен живот на намирането на най-старите данни, свързани с произхода на българите. Той не го е направил случайно или от комплекси и чувство за малоценност. Той е знаел, че само по този начин може да възроди българската нация отново. Защото тогава, както сега сме потискани и умишлено са ни тикали в забрава на корените си. Поколенията са смазвани по време на османското иго. Само църквата и манастирите са ни запазили. Все места, където има здрава духовност. Той е успял да намери много неща, които след смъртта му, главно след Освобождението, са скрити и пренаписани.

Давам пример с „История славнобългарска“, а не „славянобългарска“. На първата страница пише „славнобългарска“. Това пише и на първите няколко преписа – на котленските преписи, на преписа на Дойно Граматик. И още нещо – Паисий никога не е писал за славяни. Той казва, че понятие славяни не съществува! Това е политическа доктрина за разделение на българския народ и подмяна на древната българска история! Нищо не се знае и за братята на Паисий, но тепърва ще се разкрие. Издаването на истинската история на Паисий е от съществено значение за българите, за да разберат кои сме. Имаме въпиюща нужда от Възраждане и правилни водачи. Миналото има власт над бъдещето, само ако живее в настоящето.

 27 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)