От древни времена Царете на Египет са ставали такива и едновременно с това са ставали и Богове и са си отивали от този свят като Богове, благодарение на тайни ритуали. Само неколцина в т.ч. и новият Цар, са имали достъп до тайните ритуали. В определения ден тялото на стария Цар и Бог е полагано през нощта балсамирано в саркофаг и в специална камера. В предверието на тази камера е лягал за цяла нощ новият Цар и бъдещ Бог. Преди това е изпивал специална халюциогенна течност. Всичко е било така изчислено, че в точно определен момент новият Цар се е събуждал (символично е възкръсвал). Този момент е съвпадал съвсем точно с появата на Утринната звезда т.е. Венера. Първото, което е виждал е било Утринната звезда на Изток. Това, разбира се е бил само финала на една дълга подготовка за Живот и Управление наречени Маат. И така душата на стария цар си е отивала с Вечерната звезда или Западната звезда, известна като Мерика и със същата тази звезда , вече като Утринна звезда идвал да управлява новият Цар. Ритуалите са били пазени в дълбока тайна, която в един момент е била загубена и това е станало , когато Египет за период от около 200 г е бил завладян от азиатски племена. Техният владетел Апофис е искал да научи тайните ритуали за да може и той да се превърне приживе още в Бог. Уви, младият египетски Цар Секененре, около 30 годишен, тогава, макар и под заплаха, е отказал да каже тайната. Бил е убит с три удара. С неговата смърт тайните ритуали са били загубени безвъзвратно. В наши дни той е известен като „загубеният цар“. В превод – Хирам Абиф. В картината ясно се виждат Пирамидите, които са символ на времето. Вечерната Звезда на стария цар и на изток -Утринната звезда на бъдещия цар.
