СЛЕД 2 ДНИ ВЛИЗАМЕ В 7528 г. ПО БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР. ВСЪЩНОСТ СА МНОГО, МНОГО ПОВЕЧЕ ГОДИНИ, НО ДНЕС ЕВРОПА И СВЕТА НЕ ЖЕЛАЯТ ДА ПРИЗНАЯТ НАЙ-СТАРИЯТ И ТОЧЕН КАЛЕНДАР В СВЕТА!
ЦЪРКОВНИЯТ ИГНАЖДЕН ТАЗИ ГОДИНА Е ДНЕС,
ЕЗИЧЕСКИЯТ ЕДНАЖДЕН Е ЗАКОВАН НА 21 декември. НА 21 СРЕЩУ 22-ри НАСТЪПВА
НОВАТА 7528 ГОДИНА ПО БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР. (виж успоредно български и григориански календар на снимката по долу)
ДА НИ Е ЧЕСТИТА НОВАТА 7528 ГОДИНА !!!
ГОДИНАТА ЗАПОЧВА В НАЙ-КЪСИЯ ДЕН – ЗИМНОТО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ.
ОТ ТОЗИ ДЕН НАСЕТНЕ ДЕНЯТ ЗАПОЧВА ДА РАСТЕ.
https://bgkalendar.com/
Този ден не е участвал в никой месец, не е включен и в никоя седмица. Той е бил самостоятелна календарна единица – нулев ден, Ени-Алем. Сега се нарича Енин ден или Eднажден, Игнажден. Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна) година се разпределяли в четири еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни или 13 седмици. Това е позволявало годината, както и всеки сезон, да започват винаги в неделя – първия ден от древната българската седмица.
Появяващите се религии по-късно натъкмяват най-важното им събитие в годината да се случва в близост до този ден.
Православната църква оставя този празник подвижен. Подвижни празници са празниците, подготвящи и следващи еврейската Пасха, чиято дата се определя по установен начин всяка година. А Еднажден е точно закован в древния български календар и той започва на 21 срещу 22 декември.
Това е голям интелектуален, научен труд на българите, живели хиляди години преди Христос.
Българският календар е по-точен от Григорианския календар и само с няколко секунди се различава от астрономическия календар.
Когато България е била Велика България, всички са се водили по нашия календар, защото сме имали икономическото, политическото, властовото влияние върху народите и сме пренесли своята интелектуална мощ и култура.
Древнобългарският календар е най-съвършеният в света. Това е признато официално от ЮНЕСКО. Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5505 пр. Хр. С 12-годишния си цикъл българският календар е първоизточник на китайския.
През 1976 г. ЮНЕСКО обявява древнобългарския календар за най-точния в света. Учените от ЮНЕСКО били поразени от гениалното решение на математическата задача с чепатото число 365. Нещо повече – древното българско летоброене предлагало същото просто правило и за високосния 366-и ден, който окончателно „преобръщал колата“ дори на претендиращите за най-съвършени образци календари.
С изследването на стария български календар са се занимавали проф. Васил Златарски и Димитър Съсълов- II, а в по-ново време – историкът ст. н. с. Петър Добрев, доц. Васил Умленски- Институт по астрономия БАН, Йордан Вълчев, Борис Рогев, проф. Моско Москов, Венцеслав Бъчваров, Иван Богданов и Петър Петров. За него са писали и астронома акад. Никола Бонев и акад. Д. Мишев.