„Българската църква имала свои владици и патриарх, чието седалище било отначало в Търново, а след това в Охрид. Доказателство за това са ферманите и бератите, давани им от много султани… През 1767 г. автономията на българската църква била премахната. На мястото на местните владици, които поддържали интереса на народа, от Цариград били изпратени гърци. Те грабели селяните, раздухвали подозренията на турците към първенците, давали пример за обществена поквара и изгорили всички славянски книги и ръкописи, които успели да докопат. Последните училища и печатници намерили подслон в Дунавските княжества (Влахия и Молдавия – бел.). Когато и те попаднали под властта на фанариотите, (Фанариот — от Фенер, квартал в Цариград, където е седалището на гръцката патриаршия. Етимологията на Фенер се определя по различен начин) на българите не останало нищо друго освен няколко стари манастира в най-отдалечените кътчета на техните планини.“
📚Из „ ПѪТУВАНИЕ ПО СЛАВЯНСКИТѢ СТРАНИ на Европейска Турция“, отъ Г-жицитѣ Мюръ Макензи и А.П.Ирби 1891 г. Глава VII “Старата българска столица и новия турски градъ – Охридъ“ стр. 64-76;
👉През 1890 г. П. Иванов опровергава сръбския шовинизъм относно македонските българи и превежда знаменитата книга от 1867 г. на английските пътешественички от сръбски език. Отпечатана е в началото на 1891 г. в печатницата на Тодор Хаджитошев във Видин.
👉 Уилям Гладстоун за нея красноречиво се произнася, „това е най-добрата английска книга, която съм виждал по Източните въпроси.“
📌Ние нямаме основание да не му вярваме! Жалкото е, че след повече от 130 години вместо да популяризираме сред европейците, това, което самите те са признали, български историци допускат да спорят с една фанатизирана шайка последователи на Ст. Новакович, каква е Охридската Архиепископия..