ПЕТЪР ПЪРВИ – НАЙ-ДЪЛГО ЦАРУВАЛИЯТ БЪЛГАРСКИ ЦАР в (912 г. – 970 г.) Управлявал от 927г. до 969г.) и осигурил най-дългия мир между България и Източната римска империя. Петър I e вторият син на Симеон Велики.
Петър сключва църковен брак на 8 октомври 927 г. в Константинопол с дъщерята на ромейския император Христофор Лакапин и на Августа София – Мария Лакапина, прекръстена при венчавката на Ирина (от гръцки език „мир“) в чест на възстановения „дълбок мир“, който настъпва между двете империи и продължава 43 години.
По силата на сключения договор Българската архиепископия е канонично издигната на самостоятелна Българска патриаршия и архиепископът на Дръстър (дн. Силистра) – Дамян, става първият български патриарх. Също така Източната римска империя окончателно официално признава царската титла на българския владетел.
Границите между двете държави били възтановени по договорите от 896 и 904 година. В пределите ни остават по-голямата част от Тракия, Македония без Солун, Несебър, Поморие и крепостта Девелт.
Също така България запазила и беломорското крайбрежие между устията на р. Марица и р. Струма, Сърбия и част от Адриатическото крайбрежие, като Източната римска империя се задължила да продължи да плаща ежегоден данък на българския владетел.
Официално била потвърдена титлата „цар” , българският еквивалент на василевс, а константинополският патриарх, безусловно признал независимата българската църква. Освен това византийците поели задължението да „почитат, уважават и
предпочитат българските пратеници пред пратениците на всички останали народи.“
За първи път представителка на ромейско императорско семейство се омъжвала за чужд владетел и това бил царят на българите.
През управлението на цар Петър Българската църква за пръв път получава състояние на автокефалност, изравнявайки се с другите независими църкви по онова време. Така българската патриаршия успява да постигне големи успехи по отношение на интеграцията и разпространението на старобългарската култура и език сред останалите славянски народи. Благодарение на усилията на цар Петър българската църква (с прекъсване през византийското владичество) остава най-могъщия стълб на православието сред славяните.