„Българи – 1) племе, еволюирало в Итил-Урал преди повече от 15 хиляди години в резултат на обединението на седемте синдийски и саклански клана, и първоначално наречено „Идел“, т.е. „Седем клана“. Племето на българите е наричано още в литературата „болгарци“ и „прото-болгарци“. Българите на Европа са били съставени от украйнските българи, наречени „кара-българи“ („западните“ или „черните българи“), транскавказките българи, наречени „бурджанци“, и българи от Итил-Урал. През 737 г. сл.е. маса от бърджанците, а през 820 г. кара българи приемат исляма. По същество се обяснява с това, че ислямските възгледи са израснали на базата на българо-сумерските традиции.
Племето Българите участвало в състава и е основен прародител на следните модерни народи и етноси: Българи (включително част от сибирските тюрки), турци, карачаи, балкарци, кумици, кримски тюрки, каракалпаци, азерци, чуваши, Украинци, Дунавски болгарци, Унгарци, Гагаузи;
2) част от българското племе, което преди 12 хиляди години замина от Итил-Урал към Близкия Изток, и основава Шумерската държава. Една част от шумерските българи се присъединиха към състава на други съседи от Близкия изток, а друга, живяла на територията на Турция, стана основа на турската нация;
3) етнос, агломериран чрез сливане на основно български, хунно-манджурски, финно-угорски и огузо-сабански групи на Итил-Урал през II – IX век сл.е., и придобил името, огузския език и идеологията на българите, и на културни традиции на българи, хуно-манжури и сабани. „