Болг се роди, Коледо!

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Болг се роди, Коледо!

приказка за деца и възрастни

Много, много отдавна, преди много хиляди години, много народи се наричали с имената на техните вождове и царе, и продължавали да се наричат така, докато се появи нов по-велик вожд, за да даде ново име на народа. Така и българите в различни времена са били наричани с различни имена. В ония много далечни времена, част от древните българи са живели много, много далеч, в сърцето на Азия, в долините на Памир и Таримската котловина, между Тян Шан (Небесната планина) и северните склонове на Тибет. Народите са наричали страната на древните българи – страната на хилядите каменни градове. След време част от българите са се преселили обратно в старите си обитаеми земи на балканите на северозапад, в степите над Черно и Каспийско море и там са основали новата Велика България. Границите и са се простирали от Урал до Карпатите, и от Кавказ чак до горното течение на река Волга. А другата част от българския народ, през Мала Азия, достигнали Балканския полуостров и се настанили трайно там под името пеласги – българи( Най-старият народ на южните балкани). Много по-късно синовете на кан Кубрат ( последният кан на Велика България) довели част от народа на Балканския полуостров, където присъединили своите родственици към българската държава, и този народ, чийто потомци сме ние, е просъществувал до ден днешен.

Преди няколко хиляди години древните българи са имали водач на народа – кан Колад. Много добър е бил този Кан и народът го е обичал, защото е бил много справедлив. Но кан Колад не е бил щастлив. Имал си той пет дъщери. Обичал ги много, обичал и зетьовете си – царски синове от други царства, за които се омъжили вече порасналите му дъщери. Но той искал да си има син, който да наследи след неговата смърт царството. Когато добрата му жена заченала отново, Колад се зарадвал много, защото жреците му предрекли, че този път тя ще роди момче.

От край време българите са наричали своя Бог-слънце – Бог Ра, а учението им – Тангризъм. Те са имали храмове – светилища, които са били предимно в планините. В тези храмове – светилища, вождът, заедно със жреците и всички мъже са отивали да се помолят на слънцето за неговото благоволение. На 22 март и 22 септември са отивали да му благодарят за това, че денят бил равен на нощта, а на 22 декември, когато денят е бил най-къс, а нощта най-дълга, за да не се скрие слънцето завинаги българите са отивали да му се молят да стои по-дълго на небето.

Три дни преди 22 декември Колад, заедно със жреците и мъжете се отправили към светилището в Небесната планина за да благодарят на Бог Ра. На тръгване Колад казал на жена си:

– Докато отсъствам, ако дойде часът да родиш, от сега да знаеш – родили се момче, както жреците предсказаха, ще носи името Болг, което ще рече Велик, Силен, Безсмъртен!

– Тъй да е, Кане мой, ако е момче ще бъде Болг! – съгласила се жена му.

На 25 декември, рано сутринта, точно когато изгряло слънцето, тя родила своя син Болг. Зарадвали се всички хора защото вече ще има кой да наследи царството, то ще остане цяло, а няма след смъртта на Колад, да се раздели на 5 части и да премине в ръцете на алчните му зетьове.

Същият ден, когато слънцето се изкачило високо на небето, кан Колад, жреците и мъжете се завърнали от светилището. Излязла канската жена с новородения си син, последвана от мало и голямо за да ги посрещнат. Всички пеели:

„Болг се роди, Коледо, Болг се роди !…“

Зарадвал се много Колад и от щастие се разплакал. Жрецът, застанал до него, се провикнал:

– Чуй народе волята на бог Ра, който ни изпрати в дар Болг! По неговата воля, името на Болг и народа на който ще е Велик кан, ще просъществува за веки веков! По волята на Ра, от днес нататък за вечни времена, от този ден ще започва отброяването на новата година! Това ще е новият най-точен календар за всички времена и народи! – и вдигнал жезъла си към слънцето.

Кан Колад изтрил радостните си сълзи, взел с треперещи от вълнение ръце своя син, вдигнал го над главата си и казал:

– Това е бъдещият ви вожд, бъдещият кан Болг! От днес нататък всяка година, всички ще празнувате деня в който се роди! – и раздал на всяко дете по една златна монета, за да помнят този ден.
Всяка година на 25 декември, с песни танци и обща трапеза, народът празнувал рождения ден на Болг, а Колад раздавал на бедните и децата подаръци. След много, много години, когато станал белобрад старец, децата започнали да го наричат дядо Колад, а празника Коледа.

След смъртта му на престола седнал Болг. Велик и могъщ кан бил Болг и справедлив като баща си. Разширил държавата и продължил да раздава на Коледа подаръци. Другите народи наричали хората на Болг болгхари, после балкхари, а по-късно българи, а страната на Болг – едни наричали Балхара, други Балгар или Болгар.

Минали много, много години от смъртта на Болг, но народът запазил името българи до днес, а държавата нарекли България.

Хиляди години по-късно пра-пра-правнуците на Колад и Болг преминали Дунава и се настанили по днешните земи предвождани от кан Аспарух и брат му кан Кубер. Заедно с българите основали новата Българска държава. Могъщи и мъдри били българските канове, затова народите нарекли земите на които са се разположили българите – Балкани, което ще рече – земя владяна от великите канове (БАЛ – от персийски(древнобългарски) – велик и КАН – титлата на българските владетели до 852 г.).Титлата „Кан“ означава – Владетел от Бога – Владетелят жрец.

Двеста години по-късно на престола на българската държава застанал цар Борис. Велик, смел и умен държавник бил цар Борис Първи. При една битка с ромейската империя успял да ги победи и ги принудил да подпишат договор, с който печели най-плодородната им земя – областта Загора, да ни плащат голяма годишна рента, а за да запази по-нататъшния мир обещал, че ще прекръсти първо себе си, а след това и целия български народ, но обещал на българите, че те ще могат свободно, както до сега, да празнува своите празници, най-хубавият от които бил Коледа. Приел християнското име Михаил, покръстил българския народ, оставил ромейските попове да построят своите църкви в България, а българите продължили да празнуват Коледа и да наричат този умен цар с българското му име – Борис.

Понаучили малко български език ромейските попове и се заслушали в песента която българите пеели на Коледа:

„Болг се роди, Коледо, Болг се роди!…“

– Нима вие знаете кога точно се е родил Бог? – попитал ромейският патриарх нашия цар, защото чувал думата „Болг“ като „Бог“

– Защо питаш Патриархе? Нима вие, които знаете толкова много за вашия Богочовек Христос не знаете най-важното – кога е роден?

– Ами… – започнал да мрънка патриархът. Наистина никой не знаел кога точно се е родил Христос и всяка година християните празнували Рождество Христово ту през пролетта, ту през лятото или есента. За да излезе от неудобното положение патриархът казал: – Нали вече сте християни и приехте Христос за ваш Бог? Нали, вече вярвате, че Христос е Бог? Ако наистина знаете кога е роден – кажете!

– Чуй, Патриархе! Ние българите може да сме приели за Бог човека Христос, но дали вярваме, че е бил Бог или не, нищо няма да се промени, защото от един човек, който хората са обожествили нищо не зависи, но запомни – винаги, дълбоко в сърцата си, ние българите ще пазим вярата в нашия Бог – доброто старо слънце Ра, от което зависи всичко което виждаме и не виждаме около нас! – отговорил му българският цар и леко се усмихнал на невежеството на ромейския патриарх.

Минали още около триста години. България станала силна и могъща държава. Границите й се разпрострели от Черно до Егейско и Адриатическо море, а на север до Карпатите. Близо 200 години половината Ромейската империя била владение на Велика България. И всяка година на 25 декември малко и голямо в тази голяма държава празнували Коледа.

Гледали хитрите ромейски попове пищността с която българите празнували своят празник Коледа, гледали как малко и голямо пее и се весели, как и в най-малкото селце и махала се виели кръшни хора, и решили да откраднат празника. Патриархът им издал заповед, на датата на която българите празнували своята Коледа, да се празнува и Рождество Христово. Това е станало около годината 1200 по новия календар.

И днес все още бившите ромеи – част от които са днешните гърци, на Рождество Христово в песните които пеят употребяват думата Коледа (Калада), без да знаят значението на тази дума, без да знаят, че Колад е бил бащата на един син, дал името на един велик народ просъществувал хилядолетия, народ – дал най-точния календар на човечеството от който са заимствали и древните египтяни, народ който дълбоко в сърцето си ще таи вярата в Бога-слънце Ра и вечно ще празнува най-хубавия и най-български празник Коледа, възпявайки го с:

„Болг се роди, Коледо, Болг се роди!…“

 33 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)