✨ Очите на поета ✨

В деня на смъртта си, 22 септември 1921 г., Иван Вазов посещава Борисовата градина със своя приятел д-р Никола Салчев. Двамата решават да зърнат паметника на поета, който тогава все още стои неоткрит, въпреки че е отминала почти година от двойния Вазов юбилей. Застанали пред мраморния лик на твореца, двамата приятели провеждат следния разговор:

„ – Намираш ли го, докторе, сполучлив?
– Същият Вазов – отметнах аз.
– Мъртвият певец – шеговито рече той.
– Но неговите песни все ще се четат – допълних и млъкнах, за да наблюдавам съвсем изменения поглед на великия поет.“

Няколко часа по-късно Иван Вазов издъхва в дома си без да успее да види откриването на своя паметник. Споменът на д-р Салчев е поместен в сборника „Иван Вазов в спомените на съвременниците си“ и дава безценни сведения за последните часове на Патриарха на българската литература.