Артър МИЛЪР: Предателството е единствената истина, която остава до края
Избрани цитати на изтъкнатия драматург
Той остава в историята на театъра с пиеси като „Всички мои синове”, „Смъртта на търговския пътник” и „Поглед от моста”. Носител е на „Пулицър” и награда „Принцът на Астурия”.
През 2003 г. получава Ерусалимската литературна награда, която по традиция се връчва в Израел веднъж на две години. По същото време в прочутия театър „Гатри” в Минеаполис се състои премиерата на новата пиеса на Милър „Блус на възкресението”.
Моис Бениеш е човекът, който открива Артър Милър за българската сцена, сам превежда „Лов на вещици” и я поставя в Народния театър. Леон Даниел, режисьорът, на когото Артър Милър приляга като ръкавица и който се връща отново и отново към неговата драматургия, пише в своята автобиографична книга „Игрите” в есе за Бениеш – „Той пробута „Салемските вещици” толкова невъзмутимо, тихо и наивно, че и най-бдителната част на войнстващите цензури, дори и в този най-мътен период на реставриращия се култ, не можа и копче да му каже…”
Театърът на Милър поставя ребром проблемите на средния американец: във „Всички мои синове” (1947) това е войната и онези, които търсят облага от нея; в „Смъртта на търговския пътник” (1949) – поколенческия сблъсък и ламтежът за пари; в „Салемските вещици” (1953) се анализира макартизмът, а в „Поглед от моста” (1955) – имиграцията. При всички положения, Милър неизменно поставя публиката пред изпитания, които решава в оптимистичен дух, финалите му обикновено вдъхват надежда в по-доброто развитие на човечеството.
„Той беше изключително независим. Не го харесваха много в Щатите – беше прекалено откровен и критичен към начина на живот там и към арогантността на онова общество”, казва Харолд Пинтър.
Драматургът е известен и с брака си с Мерилин Монро. Напуска нашия свят през 2005-а.
Представяме ви избрани цитати от Артър Милър:
„Ако трябва да бъда сам, предпочитам да бъда със себе си.“
„Импулсът да пишеш извира от вътрешния хаос, който крещи за ред, за смисъл.“
„Не можеш просто да изядеш портокала и да изхвърлиш обелката. Хората не са парчета плод.“
„Вярвам в работата. Човек трябва да създаде нещо, колкото и малко да е, защото иначе ще се разболее.“
„Не се лъжи да мислиш, че това, което не носи печалба, няма стойност.“
„Ако вярваш, че животът си струва да се живее, вярването ще доведе до резултат.“
„Понякога е най-лесно просто да си тръгнеш. А когато не можеш да си тръгнеш – тогава е трудно.“
„Предателството е единствената истина, която остава до края.”
„Опитвал ли е някой да си спомни любовта? Това е като да си припомниш аромата на роза под стъклен похлупак. Може да видиш розата, но няма да усетиш аромата.”
„Това, което сме ние, е голямо количество говорещ азот.”
„Всеки обича шегаджията, но никой не му дава пари.”
„Никога не се бий честно с непознат, момче. Така никога няма да напуснеш джунглата.”
„Намерил съм повече приятели на американската култура от Държавния департамент. И по-малко врагове, но това не е много трудно.”
„Добър вестник, предполагам, е нация, която говори на себе си.”
„Аз също я обичам, но нашите неврози не съвпадат.”
„Мисля, че е грешка изобщо да търсиш надежда отвъд себе си.”
„Където започва изборът, свършва раят, свършва невинността. Какво е раят, ако не отсъствие на нужда да избираш?”
„Без отчуждение не може да има политика.”
„Ябълката не може да се върне вече на Дървото на познанието – щом веднъж сме прогледнали, ние сме обречени и изправени пред предизвикателството да търсим силата да виждаме повече, а не по-малко.“