Детайл от картата на стара София, дело на арх. Тодор Войников от Драски по софийските работи

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

✨ Детайл от картата на стара София, дело на арх. Тодор Войников от Драски по софийските работи ✨

Представяме Ви малка част от картата, която ще получи всеки от Вас, който направи предварителна поръчка на книгата „Бохемска София: Духът на стария град“ до 5 декември или до изчерпване на количествата, от този линк: bit.ly/3GJRqBl

На избрания детайл виждате изгубения пасаж „Св. Никола“, изграден по времето на кмета Димитър Петков и разрушен при строежа на Ларгото. За него пише и Драган Тенев в книгата си „Тристахилядна София и аз между двете войни“:

„Някога, по време на моето юношество, пасаж „Свети Никола“ се намираше там, където днес е сградата на Министерския съвет, и представляваше нещо като преход от булевард „Дондуков“ към улица „Мария Луиза“ и бившата улица „Търговска“ – една от най-шумните и оживени улици на тристахилядна София.

В миниатюрния, неправилен многоъгълник на пасаж „Свети Никола“, към който гледаха обратните фасади на зданията по „Дондуков“, „Търговска“ и „Мария Луиза“, в онези години беше настанен и старият софийски „Битпазар“ – най-невероятното сборище от всичко. Или още по-точно, от всичко, каквото можеше да си представи човешката фантазия. Като се почне от стари, износени дрехи, и се свърши с прибори от алпака, ръждясали пирони, употребявани вече веднъж, различни вази, железни кревати, най-разнообразни инструменти от всякакво естество, картини в повредени позлатени гипсови рамки и изобщо всякакви вещи, чието изброяване би ми отнело няколко цели страници.

Но освен „Битпазар“ на пасаж „Свети Никола“ се намираше и приказният „Пазар на цветята“ – мечтано цветно петно за прохождащата през онези дни цветна фотография. Непосредствено зад неговата лява страна, ако се вървеше от „Дондуков“ към „Търговска“, в дъното на пасажа се бе сместило и дюкянчето на дядо Яко, извънредно колоритен старец с дълга червеникава брада и сколуфи. В студ и пек сутрин от четири-пет часа до късна вечер той неизменно продаваше печени яйца, боядисани в кафяво от луковите люспи, в които ги печеше. Разбира се, наоколо имаше и няколко малки кръчмички – тихи кътчета с по пет-шест маси, заградени от цъфнали лянове, посадени в срязани на две стари бъчви. Тук човек спокойно можеше да хапне порция кебапчета или шишчета и да пийне чаша вино. При това винаги, както твърдяха възрастните, превъзходно, макар и наливно.“

 173 Посетена,  2 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)