През 1918-1919г. У. Уилсън ще бъде запомнен с това, че след края на Първата световна война, се опитва да защити границите на победените държави и да постигне справедлив мир в света, като положи поне трайна основа за неговото гарантиране.
Той е убеден пацифист и като такъв още преди края на войната започва да призовава тя да приключи по такъв начин, че победителите да бъдат по-снизходителни спрямо победените и да не ги унизяват излишно и прекомерно, за да няма прболеми в бъдеще. Подходът му за мирно регулиране не е приет еднозначно и има доста противници.
Неговите призиви за справедлив мир предизвикват искри на надежда у загубилите войната и досада у победителите.
У. Уилсън категорично се противопоставя на това България да бъде жестоко наказана. Той знае, че България има особено място в световния конфликт и не е водила “империалистическа война“, а се е борила за своето национално обединение.
Неслучайно през 1917г. САЩ НЕ СКЪСВАТ ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ С БЪЛГАРИЯ, НЕЗАВИСИМО, ЧЕ ТЯ Е СЪЮЗНИК НА ГЕРМАНИЯ, С КОЯТО ВЛИЗАТ ВЪВ ВОЙНА ПРЕЗ С.Г.
Във Вашингтон знаят много добре, че каузата на България, заради която тя воюва е СПРАВЕДЛИВА.
Не така мислят обаче съюзниците от Антантата и техните съюзници на Балканите, съседи на българите – вечни алчни хищници на български земи.
Гръцкият премиер Елефтериос Венизелос, чийто дивизии са изклани от българската войска при Дойран на 18-19.09.1918г., като министър-председател на страна-победител има план, с който държавата му да направи решителна крачка към мечтаното възстановяване на Византия под гръцки скиптър. Той предлага България да бъде унищожена като държава, а територията ѝ да бъде поделена между победителките: Гърция, Кралство на сърби, хървати и словенци (от 1929г. Югославия) и Румъния.
Френският премиер Жорж Клемансо приема този план и го предлага за одобрение. Очаква се България да бъде УНИЩОЖЕНА ЧРЕЗ ДЕЛЕЖА й по примера на Полша в края на XVIII век – стара руска идея, която вечният руски съюзник Франция, УНИЗЕНА ОТ МНОГОБРОЙНИТЕ СИ ПОРАЖЕНИЯ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНАТА ОТ 1915-1918г. на Балканите, СЕ ЗАЕМА С УДОВОЛСТВИЕ ДА ИЗПЪЛНЯВА. За удовлетворяване на своята мегаломания, избиване на комплекси и награждаване с чужди български земи на своите балкански съюзници – Гърция, Югославия и Румъния.
Съпротива не се е очаквала от никой, защото всяка от победените държави е имала твърде много грижи за собственото си оцеляване, а през цялата си история, човечеството е показало, че победителите не ги интересува какво ще стане с победените.
Очаквало се този план да бъде одобрен и от САЩ, и президента У. Уилсън. Този път обаче е малко по-различно. Администрацията му има особено мнение.
На 8.01.1918 г. американският президент произнася прочутата си реч за “14-те точки” като предлага създаването на Обществото на народите, световна миротворческа организация, която ще се стреми да помага за запазване на териториалната цялост и политическата независимост на големите и малки нации.
На предложението на Е. Венизелос, У. Уилсън заявява: „По-скоро ще напусна конференцията и Париж, отколкото да се съглася на подялбата на един народ със самостоятелна държава и минало“.
Американската делегация, водена от президента категорично не приема плана на Е. Венизелос и идеята една държава – България и един народ – българския с хилядолетна история да изчезне от лицето на земята за удоволствие на Париж, Атина, Белград и Букурещ.
У. Уилсън следва своята програма за справедлив и траен мир в Европа. Възмутен от налаганата късогледа и отмъстителна политика на европейските си съюзници от Антантата, ОСОБЕНО ФРАНЦИЯ спрямо победените във войната държави от Централните сили, той временно напуска конференцията и се завръща в САЩ.
Категоричността на американската декларация е голям шамар в лицето на съседи ни и техния съюзник френския премиер Ж. Клемансо. „Плана Венизелос“ рухва. Така У. Уилсън на практика спасява съществуването на България като държава
По-късно САЩ ще подпишат сепаративен мир с Германия, за да докажат, че имат свои виждания за много по-благосклонно третиране на победените държави, отколкото крайната френска позиция за тяхното унизяване, с което са заложени много големи “мини със закъснител“ за световния мир и довела в крайна сметка чрез натрапената от Париж на Европа Версайска система от мирни договори само след 20 години до нова още по-голяма световна война.
За своята упорита борба за справедлив и траен мир У. Уилсън е удостоен през 1919г. с Нобелова награда за мир.
Днес името на този президент не говори почти нищо на много българи в България и по света, които не познават истинската си история. У. Уилсън, обаче е истински пацифист, който е направил страшно много за България през 1919г. и името му не трябва да бъде забравено.
Избухналата през 1939г. Втора световна война, чиято първопричина е в несправедливата Версайска система доказва още веднъж неговата далновидност и прозорливост.
Ако победителите през 1919г. бяха приели американските условия за следвоенно регулиране, по всичко личи, че светът щеше да бъде друг и щяха да бъдат спестени много жертви и разрушения. За съжаление в историята ако няма.