НЯМА ГРЪЦКА ДЪРЖАВНОСТ, НЯМА ГРЪЦКА КУЛТУРА, НЯМА ГРЪЦКА МИТОЛОГИЯ, НЯМА ГРЪЦКИ БОГОВЕ, НЯМА ГРЪЦКА АЗБУКА

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

НЯМА ГРЪЦКА ДЪРЖАВНОСТ, НЯМА ГРЪЦКА КУЛТУРА,
НЯМА ГРЪЦКА МИТОЛОГИЯ, НЯМА ГРЪЦКИ БОГОВЕ, НЯМА ГРЪЦКА АЗБУКА
Т
Какво общо имат гърците с траките?
Те са някакви племена, дошли от Африка и си присвояват великата тракийска история, култура и наследство. Ние, българите, сме част от траките, а те не са. Троянската война е война между тракийски племена, а не между гръцки.
В езикознанието е известен процесът на превръщане на частните понятия в родови. Например понятието „фадрома“ идва от името на фирма, от която най-вероятно сме закупили първите такива машини и тази дума постепенно се е превърнала в общо понятие за всички подобни машини, макар че и много други фирми произвеждат такива. По същия начин дълги години наричахме електронните клавишни инструменти „Йоника“ по името на фирма от ГДР, от която сме придобили първите такива инструменти. Същото можем да кажем за думите ксерокс, елка, джип. По същия начин на заимстване се оформят понятията „руска салата“, която руснаците наричат „френска салата“ или “Оливие”. „Френският ключ“ пък във Франция се нарича „английски“.
Немците не знаят какво значи понятието „немец“ и откъде идва. Не знаят и какво означава думата „дойч“, която е привнесена отвън и означава „народ“. Ние често наричаме немците шваби или прусаци, а това са регионални названия на части от германската нация, подобно на баварци, фризийци, сакси и пр.
По неведоми пътища сме приели названието Холандия, която всъщност е област от страната Нидерландия. Също така наричаме баските баски, а те се самоназовават еускара. Наричаме и гърците гърци, а те не искат и да чуят тази дума, наричайки се елини. Същия начин на присвояване на чужда идентичност и история прилагат и циганите, назовавайки се роми, тоест римляни. Същите размисли можем да приложим и към прозвищата гяури и помаци.

По такъв начин се е получила и думата „траки“, от която в по-ново време е изведена думата „тракийци“, като название на населението от днешната географска област Тракия. Ясно е, че това са процеси, при което в повечето случаи понятията отразяват някакво предишно състояние и често произходът им се забравя. Нека си припомним също названията „Тиренско море“, „тирсени“, „тираки“, както и другите форми на името на цар Тир: Тер, Цер (Тцер), Терей, Терес.
Ето какво пише в „Юдейски древности“ еврейският историк Йосиф Флавий през І век след Христа:
„Синовете на Ной имали потомци, в чест на които лицата, завладяващи коя да е страна, наричали нейното население със своето име. Ноевият син Яфет имал седем синове. Магог (вторият син на Яфет) положил началото на този народ, който от него получил името си Магог, а те от гърците са наречени по-късно скити. . .
Тир(ас) (седмият син на Яфет) нарекъл подвластното си племе тиряни, чието име гърците променили на тракийци.„
В онези времена тирските предели обхващали всички крайбрежни земи от днешна Тракия до Ливан. Град Тир бил символ на огромни търговски богатства и мощ. Явно, че първите контакти на гърците, още когато са населявали предишните им африкански предели, постепенно са довели до прехвърляне на понятието „тирци“ върху една огромна група от повече от 90 генетически сродни и едноезични племена. Тези племена населявали цяла Европа и голяма част от Мала Азия, и за което гърците „добре“ са се погрижили да разпространят прозвището „варвари“. Така че, понятието „траки“ е само по себе си неточно и лошото е, че недоброжелателната политика и пропаганда от няколко столетия го противопоставят на името „българи“, което има повече от 350 значения!
А за да се формират толкова значения, са необходими ХИЛЯДОЛЕТИЯ!
В този смисъл и наименованието на изложбата „Тракийски съкровища от България“ разкъсва връзката траки – българи, България и ни превръща в пришълци и присвоители на чужди постижения.

Името Гърция е наложено на съвременната гръцка държава от европейските велики сили.

Няма древни карти или препратки с думата „Гърция“. Никога не е имало някакъв вид политическо обединение между древните елински градове-държави и в този смисъл – древна гръцка държава. „Древна Гърция“ никога не е съществувала. До началото на 19-ти век населението на Атина се е състояло предимно от арванити (арнаути). Те традиционно говорят Арванитика (Arvanitika) – диалект на албанския език. Те се заселват през късното Средновековие и са доминиращ елемент на населението в някои райони на Пелопонес и Атика до 19-ти век. Арванитите днес се самоопределят като гърци. През османската епоха хората живеещи южно от Олимп наричали себе си римляни (ромеи, Romeos). На територията на новосъздадената държава са живели големи групи от албанци, власи, славяни и турци, които днес са асимилирани напълно. В историята на Гърция има твърде много лъжи. Никой още не е доказал, че данайци, дорийци, мирмидонци, тракийци, ахейци и дори македонци са били гърци. Проблемът е че в световен мащаб няма писмен документ от времето преди 10-13 век. Всичко се базира на устни предания, в които много често гърците са си приписвали успехите на други народи.
Къде пише че траките са били гърци? Те може да са се обличали като гърците, а може и да е било обратното. Освен това, траките не са оставили никакви надписи, което не е характерно за елинистичните култури. Това е все едно да обявим българите за французи, защото се обличат с костюми френски образец. Не е ли крайно време накой да повдигне въпроса за действителното разглеждане на историята на Гърция, без измислиците от 18-и век. Именно тогава са измислили всички митове за елинистичната култура и историята на древна Гърция. Просто е имало нужда от липсващо звено между еолитните култури и римската република. И тук цъфва Древна Гърция, с множество измислици и глупости.

Спомнете си филма „300“ как 300 спартанеца спряха едномилионната армия на персийския цар Ксеркс. Глупости на търкалета. Там може и да е имало 300 спартанеца, но заедно с тях още 16 000 гърци от други градове и още 10 000 от местното опълчение. Ако отидете на Маратон или на Термопоилите ще се чудите как се събрала армията на Ксеркс на такова малко място, ако е била толкова голяма. Или на страха очите са били голями. Кой знае, но трябва да се предприеме нещо, например – изтегляме експонатите от музеите в Европа и повече никакво показване навън. Както правят англичаните и американците. Иначе винаги ще има претенци.

Гърците даже се борят да се признаело киселото мляко за гръцко. Те допреди години не знаеха какво е това, а сега продават наши сирена и млека в САЩ и Канада, представяйки ги за гръцки. Напоследък киселото мляко у нас е с по-ниско качество от това в Гърция. У нас го развалят поради ниската покупателна способност на населението и натиска на големите западни хранителни вериги за пределно ниска изкупна цена.

Никой не е доказал докъде са се простирали земите на древна Гърция. Нищо чудно да се е намирала на полуостров Пелопонес и да е нямала нищо общо с балканските народи. Това че са имали сходни културни достижения (например керамика) и сходни религиозни вярвания, не прави жителите на балканите гърци.
Има ли намерени тракийски надписи на гръцки?
Да, има надписи с гръцки букви, но не и на гръцки. По тази логика можем ли да обявим всички народи пишещи на латиница за латински, а всички пишещи с арабски букви за араби?
Персите (в Иран) не са араби, а унгарците, финландците, скандинавците и дори турците, пишещи на латиница, не са латинци. Тези езици по-горе не са от романската езикова група, в която влизат италианския, испанския, португалския, латинския, френския и румънския езици. По един признак няма как да се определи, дали един народ е бил част от тази или онази народностна група.
Например гърците имат навика да си приписват Критско-Микенската култура за гръцка. Само че, опитите да бъдат разчетени писмената от двореца Кносос или Микена с използване на гръцки, не дадоха резултат. Никой не може да каже дали тези народи изобщо имат нещо общо с Гърция, но това не пречи на днешна Гърция да твърди, че това е тяхна история. Впрочем, дори Херодот и Аристотел са писали, че траките са най-многобройния народ, но никъде не са писали, че са гърци.

ЕПОХАТА НА ТРАКИТЕ
„Траките“ били типичен конен народ (Омир и много други поети), пиели кобилешко мляко, благородниците им си бръснели главите и оставяли чумбас (опашка и перчем), правели кисело мляко и сирене, имали гайди, кавали, тъпани, нестинари и кукери. Днес никой не отрича, че сурвакането, Трифон Зарезан, Змийските празници, Герман и др. са обичаи на „траките“. Народните им носии и до днес са българските носии, а българските шевици (елбетицата) са „тракийски“. Името “траки” е събирателно на множество племена, които обаче не се различават по своя етнос, а просто носят имена на царско-жречески династични фамилии.

КОИ И КАКВИ СА БИЛИ ТРАКИТЕ
„Местните жители, които гърците по-рано наричат пеласги (сияйни), по-късно започват да наричат „траки“ (по името на някое от тракийските племена – вероятно на травсите или дерзиките). На гръцки нарицателното „траки“ е добило значение на „необразовани“, „диви“, „варвари“, „неелини“. Терминът „траки“ е неприложим за историографията. Все едно да се приеме, че за 500 години не е имало българи, а „гяури“ или „рая“.
инж. Емил Живков в ТРАКИ ЛИ СА БЪЛГАРИТЕ?

„Тракологията е създадена от проф. Александър Фол през 20 век. Нейни жреци и до днес са членовете на неговата фамилия, а тя е тяхната семейна наука. Те пишат томове думи, за да не кажат очевидното. Например, че езика на „траките“ съвпада с днешните български диалекти. Някои задават логичния въпрос – защо ли не са основали и наука гяурология?“
Из “Бащата на „траките“ живее през 20-21 в. от н.е.”

ИЗКУСТВЕНИТЕ ИМЕНА „ПРАБЪЛГАРИ“ И „ТРАКИ“
Те разделят един и същ народ – с една и съща история и държавни традиции, едни и същи родове и владетели, обичаи, бит, фолклор, език и характер. На негово място се представят два никога несъществували народа – „прабългари“ и „траки“. За да е кашата пълна, към тях се прибавя още едно изкуствено име – „славяни“. По тази странна рецепта кашата се разбърква във вълшебното гърне на „Великото преселение на народите“ и от него изплуват причудливи резултати – коренните обитатели на нашите земи „изчезват“ и на тяхно място се появява „славянско море“, заквасено с „прабългарска“ мая (Аспарух покорява седемте славянски племена и създава България).

НЕДОРАЗУМЕНИЕТО, ЧЕ СМЕ И ТРАКИ
Приликите между днешните жители на България и старото балканско население водят мнозина до мисълта, че у днешните българи „тече и тракийска кръв“, която се е вляла в кръвта на „славяните“ и „прабългарите“. Привеждат се генетични изследвания, но всъщност това си е същата каша …
Тази версия – макар и да изглежда удобна за изясняване на нещата – се върти в същия омагьосан кръг. За да се намери нещо с генетични изследвания, първо трябва да се изясни, какво се търси. Да се търсят „тракийски гени“ е все едно да се търсят „гяурски гени“. В тези изследвания се обявяват и „славянски гени“ – а „славяни“ е политическа категория, въведена през 17-18 век по едно старо прозвище на гетите – със същия успех могат да се търсят съветски гени или евро гени.
Разбира се, каквото и да се търси – с промяна на имената – ще се „намери“. Названията „траки“, „славяни“ и „прабългари“ са книжни термини. А в земите ни нищо подобно не се случва в периода 4-7 век. Тук и днес продължават да живеят същите хора, които са живели и преди това.

Точният отговор е: ТРАКИТЕ СА БЪЛГАРИ
Той може и да звучи странно за съвременника, но затова пък е верен…

Фулко, френски свещеник, в описание на Първия кръстоносен поход – 1096 г. пише:
„Оттук те поели път през земите на българите, които назовават траки според предишните паметници.” „Hinc iter aggressi per fines Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum“

Фулко свързва жителите на България с обитателите на антична Тракия и което предава буквално, че българите били назовани “траки – според предишните паметници”. Той бил очевидец и свидетества за разбойническия грабителски характер на похода.
ЛИБИ (Лат. източници за бълг. и-я), т.III, с.111

Ромейският историк от 15 век Лаоник Халкокондил казва, че „от трибалите произхождат и сърбите“. Съгласно една доста разпространена във Византия традиция, на българите се е гледало, като на народ, произлизащ от древното тракийско племе бриги или фриги. Преки сведения за това е оставил Димитрий Хоматиан.”
Петър Добрев – “Необясненото и необяснимото в ранната българска история” – стр. 145 – 148″

Еросхимонах Спиридон Габровски написал в лето 1792 г. следното:
„И Колад пожела да бъде бог и да му се покланят като на бог, а не като на крал. И роди два сина: името на първия бе Болг или Бог; и когато се роди първият му син Болг, той заповяда на народа си по цялата негова земя да тържествува, сиреч да празнува в месец декември, 24 ден – да ядат, да пият и да пеят песни. Болг беше брат Бремов и завоюва Тракия, Македония, Далмация, даже до Бяло море и до Рим (тук се визира Константинопол, известен като “Нови Рим”). И той беше подобен на своя баща – голям мъчител. Заповяда на народа да се нарича на негово име болгари, и от това време иллирийците се наричат болгари, а не както някои мислят, че от река Волга иде името болгари…“
Оттук, по чисто фолклорни съображения, се появява и името Коляда, легендарен цар на българите и евентуално баща на Брем и Болг.(песента Бо(л)г се роди Коладе)
Тази история на Спиридон Габровски, наречена по-късно “Зогравска история” повлиява значително и на Георги Раковски, който пише за нея:
„Мене е дадена [в Белград, 1856] от покойнаго Хаджи Найдена книгопродавца, кой ми каза, че е найшал в Атонская гора, в някой си манастир. Ние не щем вхожда тук в обширни разборни разсъждения върху цялото съдържание на тая ръкопис, защото не ни е то предмета, но щем съобрази от наведенаго отломка само онова, което вхожда в наший предмет, който ни занимава сега…„

В своето произведение „Народни български повествъвателни паметници, потвърдеющи, че българите древле носили и името кимбри или кимерии и че Брем и Болг били български царе“ Раковски пише:
„Кимбрите же, както е познато, са един и исти народ с кимериите, които живели около северните крайбрежия Чернаго моря, Каспийскаго моря, между Истера (Дунава) и Дона реки и в полуострова, който отпосле е назван от тях Къръм, Крим (Кимерически Боспор). Кимериите, по свидетелството Еродота, минали от тях места Дунава седемстотин години преди Христа (!!!) и първоначално се населили в Тракия, а после минали в Мала Азия и населили се около Синап.„
Тоест в 7 век преди Христа Кимерите се заселват около град Синопе в Мала Азия. Автентичното заключение на Раковски върху Зогравската История, и как той отнася самите Кимери също към „Хиндустан“, въпреки че за това и дума не се споменава у атонският летопис:
„Третье познато преселение е, кое не е друго, освен познатото име на гебрите (зандите), правите потомци тоже на ариите. То голямо отделение, както другаде казахме, дошло седемстотин години преди Христа от страните на Каспийското море и населило се по разни предели Европи (Европа тогава носела територията на днешната област Тракия – от Босфора до Пазарджик), а именно в Стара Тракия, една част же от него минали в Мала Азия.

Областта Европа – простираща се от Босфора до Пазарджик.
Това е територията на днешна Тракия (очевидно с име, останало от „траките“, които живеели на нея)
Тия са познатите преселения българо-словенскаго рода от Хиндистана в Европа, кои не могат има никоги никакво си опровергание; защото се основават на общите одобрени изследвания и начала от сичките учени индианисти, езикоизпитатели и любословци на новата наука сравнителнаго любословия.
А тии начала са:
а. пренесеното земеописание на старите народи от първите им жилища в новите им;
б. пренесеното вероизповедание, тоже от първите им жилища в новите;
в. единството днешнаго им езика със стараго им арианскаго.
Ние в настоящее си съчинение изложихме в доста голяма обширност сички тия върху наший предмет, т.е. върху българското най-старо битие, а най-необоримо е, че доказахме и единството на самото име Aryas = Арии, с името болг-ари.”

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Брем, Болг и Колад са български царе, митични предводители на българите, със значение за народа ни, подобно на това на Авитохол (сина на кошутата). През Възраждането народните легенди за тях се превръщат в илирически трудове от родолюбиви, но заблудени българи, и единствено Георги Раковски прави истински критичен анализ върху тях, за да изясни най-точно същността на царуването на Брем и Болг.

РУДО-ПА И ЕВРО-ПА
Името на планината Родопи, която незнайно защо се пише в множествено число е Рудопа. Съставена е от думата руда и наставката -па.

Карта на Европа от Ейбрахам (Авраам) Ортелий
По това време името Европа е носела територията на днешна Тракия, обхващаща и района на Странджа. По същия начин е съставена Евро-па – евро е означавало изток. Такова е името и на източният вятър в гръцката митология – Евър. А за местните жители на източния бряг на Средиземно море, хората на библейския Абрахам (Аврам) са евреи – хора от изток, защото идват от Самар (Шумер), от град Ур.
Опа означава планина, а Европа – Източна планина.
Странджа наистина е най-източната планина на Балканския полуостров.
Истинската дума е еур, еуро и Еуропа, но както много думи от съвременния български език са преминали през гръцки, така и еур, еуро и Еуропа са станали евр, евро и Европа. Но в някои страни от Западна Европа са запазени в оригиналния си вид. И днес, когато Централната Европейска банка ни предложи, на нашите бъдещи евро банкноти да се изписва ЕУРО, ние с похвално чувство на родолюбие се преборихме, там да пише древногръцкия вариант ЕВРО, тупайки се, че е наш израз, а не древнобългарския ЕУРО.
Това е Животът – незнаещите губят, а знаещите печелят.

Сборникът „БЪЛГАРИТЕ“ е съставен от статии и есета, които разказват за отделни периоди от историята на този древен, малко известен до преди 1-2 века, народ, за който все още се откриват сензационни неща в книгохранилищата по света, много често невероятни и загадъчни.
Обсегът на изложението започва от легендите за народите, живели по поречието на река Итил (днешна Волга), на Балканите, до границите на древен Китай, Имеон в Средна Азия, Месопотамия, Египет и до наши дни. Целта е да се даде обща представа, една панорама за историята на българите, създали в своето историческо развитие през хилядолетията около 15 държави в различни райони по света. Той обхваща, както исторически факти, така и хипотези, легенди, митове и загадки. За началото на историческите факти ще се доверим на авторите, които приемат годината 2137 г. пр.Хр., в която българите (или част от тях – далекоизточните) побеждават силния Китай с помощта на своите познания за Космоса. Те нападат китайската армия в точно определено време на ден и час, когато е имало голямо слънчево затъмнение, и с това хвърлили в паника своя многоброен враг. Българите живеели тогава някъде на север от китайците.
(по Стефан Цанев)

Обект на спорове са твърденията на основните древни автори, че българите са Траки (Пеласги, Пългари) и че те са коренно население на Балканския полуостров и Черноморието (Приазовието). По тези земи са живели преди Черноморския потоп 4600 г. пр.Хр. и откъдето са се „разбягали“ след него по света – на север и запад, в Сибир и Далечния изток, Алтай и Памир, Месопотамия и Египет и по други места. Приемам все още като хипотеза (но почти доказана) общия произход на Славяни и Траки (българи – мизи, гети, готи, даки, одриси – общо 80 племена, според Херодот, които говорят общ език и имат общи обичаи и нрави. Техния общ произход е от Пеласгите, което се доказва чрез топоними и лингвистични прийоми от автори, като Асен Чилингиров, Владимир Цонев, Сергей Иванов и др.

Някои считат, че славяните произхождат от Гетите и т.н. Чудни и загадъчни са връзките на българите и техните предци с Месопотамия и Вавилон, за което пише дори и нашият велик възрожденец Георги Раковски. Също така връзки с Египет, с Испания и Британските острови, родството ни с унгарци, келти, баварци и други народи (Атиловата държава). Не говоря за балканските и славянските народи, потомци на общ прародител.
Изглежда че преди 9-10 хил. г. пр. Хр., тук на Балканите, условията за живот (климат, плодородна почва, растителност, животни, риба, природни изкопаеми, особено мед, злато и сребро) са били едни от най-благоприятните, за да се развие древната човешка цивилизация и да се разлее след това по всички посоки на света. Това произтича логично от големите археологически разкрития на Балканския полуостров, като най-голяма е концентрацията по днешните български земи.
Разкритите златни съкровища от преди 7-9 хил. г. пр.Хр. край Варна, долината на Тракийските царе, Казанлъшката гробница и много други показват, че векове преди това, те са предшествани от развита вече култура, обществена организация – с вождове и царе, за които се „коват царски златни маски и корони“, изписват се гробници.
Ако това е било на Балканите преди 7-9 хил. г. пр.Хр., а месопотамската цивилизация на Шумери и Акадци се е състояла преди 3,5-4 хил. г. пр.Хр. и на Египетската преди 2,5-3 хил. г.пр.Хр., то тогава изводът е, че най-древната човешка цивилизация е възникнала, с най-голяма вероятност, на Балканите. Шумерите сами посочват по своите „плочки“, върху които е гравирана тяхната древна писменост, че те са дошли в Месопотамия (в междуречието на реките Тигър и Ефрат) от север – от Балканите или Кавказ.

Волжките българи твърдят в своите древни епоси (Сказание за дъщерята на Хана и Джагфар тарихы), че човешкият живот се е зародил около река Итил (днешна Волга или „Болга“ – от болги или българи). Възможно е. Може би легендите за Савската царица и египетската принцеса Бастет (погребана в Странджа планина), че са прабългарки, ще се окажат верни и че сме имали български фараони и Вавилонски царе.

Кога се появява името „българи“?
Според Петър Добрев то се появява в Средна Азия, в Памир и Имеон, където се създават и развиват няколко български държави 2-3 хил. г.пр.Хр. Владимир Цонев и Сергей Иванов твърдят, че името пеласги вероятно е било деформираното от произношението на гърците-хронисти. Името българи преминава в палгари и след това в пеласги или нещо подобно. Много народи също така са ни наричали с различни имена: арабите – буржани, руснаците – болгари, сърбите – бугари, китайците – бо-ло и т.н.
Ще се окаже вярна хипотезата, че след Черноморския потоп, голяма част от “траките” и други, размесени с тях родствени племена, се разселват по света. По-късно те се връщат в Европа, на Балканите, при своите останали там братя българи, хуни, алани и други, на отделни вълни.
При това завръщане, още във времената преди Новата Ера, заедно с келтите, българите достигат до земите на днешна Испания и британските острови (Днешна Англия и Ирландия) – спомнете си гайдите на шотландците (които впрочем наричат себе си СКОТ-ландци, скотовъдци по занятие).

След Христа, като Хуни и Българи (през Сибир, през Кавказ и Мала Азия) тези завърнали се „траки“ овладяват почти цяла източна и средна Европа. Летописите (включително именникът на българските царе) фиксират епохата на Авитохол в Европа от 165 г. сл.Хр., а римските и Византийските историци пишат за българи на Балканите, в Дакия (Влахия), Панония около IV век.
В някои летописи се споменава за български крал на Испания Болгорос (и след него синът му Гобис), оттам за инвазия (заедно с келти) на британските острови и др. подобни загадъчни походи.
Нашите предци са един от основните елементи на формиращата се Римска империя – в началото Етруските и Пеласгите, след това траките и след Христа ордата на един от синовете на великия Кубрат, злощастният Алцек. Първите императори на Рим произхождали от етруските, които са основали града Капитолия, наречен по-късно Рим (ROMA). Те сами са подчертавали своя произход от един от вождовете на Троя, тракиеца Еней.

Когато се пише и говори за Византийската империя, много автори мислят и пишат, като че ли това е гръцка империя. Това не е вярно!
Като всяка империя, тя е съставена от много народи и племена и управлявана от императори гърци, арменци, словѣни, македонци и др. Първият император Константин е бил тракиец, родом от Наисус (днешен Ниш, Сърбия), чиято столица в началото е била Средец (днешна София), но е преместена в тракийското селище Виза на проливите, за да е по-близо до азиатските владения на империята. Официалният език в началото е бил латинският, а след това гръцки, което довежда до илюзията за гръцка империя.

И как да не вярваш на нашите Волжки (български) писатели, като Бахши Иман, Гайнетдин Ахмеров, Рашид Кадыр ал Булгари, Татяна Ярулина ал Булгари и др.; както и на нашите – Васил Томов, Ганчо Ценов, Кръстю Мутафчиев, П. Добрев, Вл. Цонев, Марин Димитров и др., които пишат, че българите са „цивилизатори на света“, поне до епохата на византийската империя. А след това са дали на славяните писмо, четмо и литература.
Ами вижте само колко държави са създали с името България (Балх, Балхара, Болгар и т.н.), без да се считат тия, загадъчните преди това, включително и тракийските!

Писателят Стефан Цанев в книгата си „Български хроники“ (София, Пловдив, 2006) посочва следните български държави:
1. Над планината Тяншан, в Сибир, около сегашния връх Хан Тенгри, кръстен на българския бог Тангра;
2. Около планините Памир и Хиндукуш, в средна Азия (северен Афганистан) – Балхара или Балх, наречена от гърците Бактра;
3. В Месопотамия Балхарис с царица Балхис;
4. Част от българите от Балх, със своя стар цар Кардама, основават в северна Индия втора държава Балхара, а Кардама станал родоначалник на династия кардамити;
5. След покоряването на памирска Балхара българите основават държава около днешния град Самарканд, като близкото езеро нарекли Балхаш. Държавата просъществувала до VII в. сл.Хр.;
6. Друга група българи основали държава около Каспийско море, което се наричало българско море;
7. Между Черно и Каспийско морета е създадена друга Балкария – днешната Балкаро-Кабардинска автономна република в Руската федерация.;
8. През 127 г.пр.Хр. вождът Вунд основава около Армения, в днешна източна Турция, държавата Булхар (вундски българи);
9. През 165 г. сл.Хр. Авитохол основава вече европейска държава на североизток от Черно и Азовско морета – Старата Велика България, която Кубрат (VII в.) разширява на запад.
10. Един от синовете на Кубрат основава Волжка България (днес около Волга от нея са родени няколко автономни републики).;
11. Държавата на Кубер в Македония;
12. Аспаруховата държава, която е днешната България на Балканите.

Ще добавим още:
13. Панонска България – около V-VI в. по времето на Атила;
14. Държавата Дулоба (страната на Дуло), която е отделена от Кубрат от неговия брат Самбад.;
15. Българо-хазарската държава на Бат Баян, най-големият син на Кубрат.

“ … А държавите на траките и на Пеласгите? Колко големи и велики личности на българи не са извадени още от дълбините на историята! И още:
Коя е тази държава, която през 2137 г.пр.Хр., на север от Китай, побеждава китайците, използвайки голямо слънчево затъмнение? В коя държава са живели тези прабългари, които през 4678 г.пр.Хр. са изчислили, че „Земята обикаля Слънцето за 365 дни и една четвърт от деня„, а по-точно „365 денонощия и 2422 хилядни от денонощието„. А безпросветните италианци в 1600 год. изгарят на кладата Джордано Бруно, понеже твърдял, че Земята се върти около Слънцето.
Над 15 български държави за може би над дузина хилядолетия. Хиляди събития са се случили през тези хилядолетия! Слава или трагедия е това за българите?
Всяко раждане е съпроводено с болка, с мъки. Над 15 раждания, но и толкова гибели, толкова пъти държавата на българите е загивала, че и повече. Държавата на Аспарух е дванадесета (по Ст. Цанев).
Държавата на Аспарух е загивала два пъти (византийско и турско робство) и се възраждала два пъти. Всяко раждане е болка, но все пак, след като то свърши, след болките и мъките следват радост и надежди за бъдещето. Значи всяко раждане на нова българска държава, всяко възстановяване на държавността на българите е съпроводено с радост, слава и триумф. Българите възкръсват за нов държавнически живот и с нови възможности за развитие на българския дух, традиции, култура, изкуство, наука, производство, икономика. Българите не присвояват чужда история, но нещо от древността може да се сподели с много други днешни народи. Като това, че румънците са поримчени даки (по тяхному „дачи“), но пък даките са траки, както и гетите (готите) и още 77 или 80 племена. Или че Рим е построен от троянеца (тракиеца) Еней и че на Апенините са се „влели“ пеласги, етруски, енейци и накрая Алцек с част от кубратовите българи.
Боже, с колко народи сме братовчеди!
Първи, втори, трети, а сме рода още и с унгарци, баварци, западни славяни и мн. др. Кажете сега, че в Европейския съюз не сне се събрали роднини и роднини на нашите роднини? Ще завърша увода с думите на проф. Петър Добрев:
„И да не бързаме да се плашим, че пристъпвайки към тайните на Древността по този начин ще открием множество необикновени неща.“
Проф. д-р Георги В. Петров‎

„Всички български царе от първият Управляващ род след Царя на царете А-Тила и Кубрат не само са покръстени в учението на Исус, но са и неговите пазители, включително и Цар Борис I. Всички изложени факти и обстоятелства преодпрелят по-нататъшната историческа съдба на Българската империя в титаничния ѝ сблъсък с Източната римска империя, както и с двете църковни институции в Константинопол и Рим за опазване истинското Учение. Това налага да се преосмисли нашата история, относно мнимото покръстване на българите от Цар Борис I и най-вече на Богомилите, като истински Пазители на чистото Учение на Исус.
Измислици на Цариградската патиаршия от 18 – 19 век е това мнимо покръстване на българският народ през 865 г. Цар Борис I, наричан още Михаил, е високообразован и силен български владетел, който отлично е познавал историята на своите предци и истинското Учение на Исус. Той е нямал нито вътрешни, нито външни причини да предприеме ново покръстване на династията си и на българския народ. Единствената причина за сътворяване на фанариотската лъжа за покръстването на българите през 865 г. е да се премести то от 6-и в 9-и век, с цел да се твърди, че сме приели учението на Исус от Константинопол.
Спорно е доколко е имало избити 52 рода от нашата аристокрация от Цар Борис I. Не се знае дали е ослепен цар Владимир, известен с името Расате, защото бил отстъпник от вярата. Може да е бил отстранен от трона, тъй като не е бил в състояние да се справя със задълженията на български владетел по здравословни причини. Тези лъжи на Цариградската патриаршия в сговор с Ватикана не трябва да се разлеждат извън контекста на църковния проект „гръцки” етнос и „Гърция”, на които приписват огромна част от историята на Великата българска цивилизация.

Накратко за църковният проект „гръцки” етнос и „Гърция”, реално създадени през 18-и век. Няма древногръцки език, а има пет основни тирейски наречия. Катаревусът е създаден през 12 век за да обслужва официалните нужди на Източната римска империя, въз основа именно на въпросните пет древнотирейски наречия. Малобройното в древността чернокожо племе на Дан е пристигнало на Балканите от Додона, Етиопия, за което няма информация да е имало собствено царство. Племето на Дан е създавало немалко неприятности през вековете на тирейските царства, докато се цивилизова, но никога не е преодоляло навиците си да лъже и мимикрира. Дан-айците са завиждали на силните и образовани български владетели и царства.

Отново да напомним, в древността няма „гръцки” етнос и „гръцко” царство. Няма и „тракийци“, а множество племена със свои царства. Ако е имало древногръцко или данайско царство, кои са били техните царе? Няма нито един древногръцки или данайски цар, който да е известен от историята.

„Елада или царство Елада е царство на тиреите, за което сведения ни дава бащата на българската история Омир в скрития (кодирания) текст на поемата „Илиада”. Еленизмът в древността е единствено и само културен феномен на Великата тирейска цивилизация. Вследствие на прогандната машина на фанариотите в Цариградската патриаршия е формиран изкуствено т.нар. вторичен еленизъм и етнос с гръцко самосъзнание в част от бившето население на Източната римска империя. По-късно е съдадена днешна Гърция, която в мнозинството си е с тирийско (тракийско) родословие.“
Откъс от книгата „Заветът“Екипът2-Руните говорят

ПОСЛЕСЛОВ:
„Все още пръснати по краеведски сборници са сведенията за т.нар. „еленски“ или „елински“ църкви, познати предимно в планински краища. Обикновено са на високи места около развалини на църкви, с оброчища, на които се принасят кръвни жертви (вол, агне) най-често на Илинден или Петровден. Свързани са с устойчива в своите варианти легенда за доброволна жертва на елен, който бил заменен с домашно животно поради неспазени правила за жертвоприношение.
Известен е и топоним Елимска кукя от дарствената грамота на крал Стефан Душан за манастира Трескавец – „по пътя към Врачевец до Елимска къща (кукя)“ Топонимът Врачевьць, обвързан с „елинска (езическа) къща“. Спомен за съоръжения, подобни на капища, се пази в нашия песенен фолклор. Известната коледна песен за юнак-конник, който преследва сур елен със златни рога и сребърни уста, навярно има за основа жертвоприношение и някои от вариантите завършват със залавянето и посичането на елена във „вити стърги“ или „платнен сарай“ (дворец от платна).“
из „Старобългарското езичество“ от Анчо Калоянов

От култа към елена, през еленските църкви, към по-ново време идва преданието за древните елини, митологията за които е присвоена от данайците, прадедите на днешните „гърци“.

 128 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)