ГРОБЪТ НА КУБРАТ СЪБРА БЪЛГАРИ ОТ НЯКОЛКО СТРАНИ

За проведения Събор на българите в украинското село Малая Перешчепина в Полтавска област от 17 до 19 август. Една добра идея не получи достатъчна организационна подкрепа от България. Тревожи внасяните промени в имената на българите от украинските власти при смяна на личните документи
Идеята
Идеята за провеждане на Събор на българите в украинското село Малая Перешчепина в Полтавска област от 17 до 19 август заслужава висока оценка. Тя хрумва на Николай Габер, единствения депутат етнически българин в Украйна след събора на Рожен и посещението му в църквата в Габрово, откъдето тръгва родът Габер, подгонен от турците и преселил се в Украйна през 19 век. Идеята на Николай Габер бе да се съберат българи, пръснати из други държави по света. Тук възниква обаче, въпросът, защо тази заслужаваща особено внимание идея не беше подкрепена от българската държава организационно, т.е. с оказване на съдействие за поканване и присъствие на българи не само от Германия и Югославия, а действително от повече места по света. В резултат на това от очакваните 10 000 души се събраха едва под 2000 гости.
Мястото и съкровището
В с. Малая Перешчепина се намира гроба на българския хан Кубрат. През 1912 год. тук е открито съкровището, което помага да бъде установено, че гробницата, в която било то, всъщност е мястото , където е погребан хан Кубрат. Така нареченото Перешчепинско съкровище, в което има 70 кг златни и сребърни ценности, сега се намира в Ермитажа в Санкт Петербург. Бългалгарите имат идея да поставят искане за връщане в Украйна на съкровището на българския хан.
Българите и българският език
Българите в Украйна официално са 300 000 души, но според Николай Габер те са 1,3 милиона. Причината е, че „повечето българи в Украйна се пишат за руснаци или украинци, което пък е свързано със сталинските репресии, когато много хора скриваха корените си“. Депутатът Габер споделя с чувство на гордост, че са „успели да постигнат решение на Министерството на образованието за откриване на българска гимназия, както и на нови 4 български училища. Но имат нужда от повече издания на български. Сега излиза само в-к „Роден край“, но това явно не е достатъчно“. Българите имат по-малко училища от румънците например. Причината за да бъдат закрити български училища била не в това, че са български, а защото в Украйна стотици училища са в малки селца. Освен това, кримските татари например получават субсидии от Турция.
Български език в Украйна изучават едва 13 893 деца. За сравнение- унгарският се изучава от 21 214 деца. Проблемът е чисто икономически, смята Николай Габер.
Крайно тревожно е обаче, че при смяната на личните документи се внасят промени в българските имена за да звучат по-украински. Това не може да се сравнява с възродителен процес, но ще има трайни последици.
Съборът
Около 1800 българи се събраха край в Малая Перешчепина, масар че първоначално се очакваха много ховече. Присъстваха и руски учени от Санкт Петербург. На гроба на хан Кубрат беше издигната паметна плоча, на която на български и на украински са изписани думите на Кубрат „Обединението прави силата“. Поставен бе и първия камък на храм-паметника на 150 метра от гроба на Кубрат. Избран бе Съвет на старейшините. Край Малая Перешчепина ще има и 5-звезден хотел и музей.
Бъдещето
Според организаторите, съборът край Полтава би могъл да бъде и мост за деловите контакти между Украйна и България. Николай Габер предлага даже, 1-2% от приходите от смесен бизнес да се влагат в проекти за стимулиране на българската култура в Украйна. Един българин реализира идея, която заслужава поклон. Но нека охладим ентусиазма му: президентът Стоянов взема със себе си десетки бизнесмени, когато пътува в чужбина, но за събора в Украйна не бе организирано такова посещение. А и идеята за 5-звезден хотел едва ли е удачна за този отдалечен край. Малко българи ще могат да си го позволят. Не бива обаче да остава горчилка в организаторите му по отношение на ниво на представяне от българска страна. Да се надяваме, че Новото време, ще стигне и до това свято място.