Евреин предава Търново на османските пълчища

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Преди 620 години чрез подло предателство пада Търновград и така България попада под османското робство.

17 юли 1393 – най-черната дата в Историята ни!

„… Този неизвестен евреин, който блестящо изпълнил задачата си, бил Лазар Коен…. получил заповед от членовете на Синедриона, проникнал в българската крепост Царевец, явил се при патриарх Евтимий и по най-подъл начин го уверил, че турските войски са изгубили всяка способност да се бият и не ще могат да подновят обсадата на Велико Търново. Той казал, че силни епидемии са предизвикали паническо бягство в армията на султана, той се клел, че турците са в ръцете на вече засилилите се отряди на Иван Шишман и че затова султанът е дал заповед за отстъпление.

… а евреинът Коен, като Юда Искариотски, тихомълком задигнал ключовете от градските порти и ги предал на своя помощник – евреинът Хасон, който, възползвайки се от ентусиазма, обхванал цялото население, отворил градските порти и предал ключовете на Челеби Сюлейман…“,

пише още през 1930 г. Михаил Варшавски (псевдоним на проф. Владимир Владикин).

Опирайки се на латински и гръцки източници М. Варшавски описва събитията от неуспешната 3 месечна обсада на престолнината ни от пълчищата на Баязид І:

„Предателство. С този неуспех не могли да се примирят членовете на Синедриона, които били в Бургас, и следели хода на борбата чрез шпионите си. Какво им е оставало да правят? Като се убедили, че султанът не е в състояние да сломи търновските защитници без тяхното участие, евреите на свой ред дали заповед да се организира колкото се може по-скоро предателство. Намерил се доброволец евреин, когото Синедрионът снабдил с всички нужни за тази цел средства, включително и копие от султанската заповед за отстъпление. Този трагичен епизод историците отбелязват само като предание, че един неизвестен евреин предал Търново.“

За съжаление днес повечето МЛАДИ българи не знаят как България е паднала под турско робство. Знаят например годината (1393 и/или датата – 17 юли), в която сме паднали под турско иго (присъствие според някои политически идиоти), чували са имената на Иван Шишман и на Баязид, но не знаят точно как сме паднали под турско робство.

Варшавски посочва, че в този решителен момент се намесват агентите на Синедриона и самата царица Сара-Теодора, втората жена на починалия през 1371 г. Цар Иван Александър и чрез предателство предават Търново на османски ятаган.

„Жителите на града се били събрали на площада, гдето патриарх Евтимий служил благодарствен молебен. Коен дал уговорения сигнал и на 17 юли 1393 г. турските войски нахлули през отворените врати на града.(………..) Според преданията интересна и поучителна била съдбата на предателя Лазар Коен. След като предал ключовете на султан Баязид, той поискал голяма награда; дали му я, но алчният евреин пак останал недоволен. Тогава Баязид кипнал и рекъл: „Дайте му такава награда, каквато заслужава предател, който и мен ще предаде за шепа злато!..” Стражата срабчила предателя и го хвърлила в пропастта от една крепостна кула. Мястото, където той бил хвърлен и погребан, и досега е известно като „Жидов гроб”. Всеки, който минел оттам, хвърлял по един камък с презрение, омерзение и проклятие за вечни времена към предателя и пъкленото му дело!…
Този трагични за България събития по-късно са отразени след освобождението от Иван Вазов, в стихотворението „Жидов гроб” и в един разказ на Ангел Каралийчев, публикуван в сп. „Светулка” преди 1944 г.“

Григорий Цамблак също говори за предателство, но не го описва с подробности. Други автори като Йован Раич, Васил Берон и Константин Иречек, както и народното предание потвърждават, че крепостта-Столица пада след предателство, и че предателят е евреин.

Същото се потвърждава от френския автор Сонджеон, който казва, че предателят е бил чужденец юдей, имигрант.

Но нашите казионни историци мълчат още. 135 години МЪЛЧАНИЕ!

Тук са важни някои исторически факти по време на царуването на Цар Иван Александър.

В 1352 г. османските турци превзели крепостта Цимпе на Дарданелите, а в 1354 г. и великият брод – Галиполи. Това се приема за начало на турското нашествие на Балканите. Със съдействието на царица Сара-Теодора турците нахлули в Тракия и завзели Родосто, Бая-Ески, Люле-Бургас и Одрин и сключили с България договор, който им давал юридическото право да организират в Тракия бойни отряди за по-нататъшни походи в християнските страни, а България била задължена да им оказва активна подкрепа.

Сключвайки този договор със султан Мурад І, по същество доброволно васалство, Цар Иван Александър разчитал, че апетитът на турците ще бъде задоволен от заетите области, и че останалата част от България ще бъде спасена. Той обаче си направил криво сметките „без кръчмаря“ (Синедриона). Под натиска на жена си Сара -Теодора Цар Иван Александър направил поредната фатална грешка и вместо да обяви първородния си син Иван Срацимир за престолонаследник той разделя царството на две. На Иван Срацимир дава западната част, известна като Видинско царство, което обаче е незначително по територия. Основната част – Търновското царство, той дава на Иван Шишман (по същество 100% евреин), който е първородния син на еврейката Сара-Теодора. След този безумен акт, инспириран от злия гений на царя – Сара-Теодора, България фактически се разпада на пет части – Видинско царство, Търновско царство, Карвунско царство, Влашко царство и Западна част (Македония), която се състои от множество васални княжества.

Започвайки от 1354 г. нататък, османците на Мурад І предприемали масови нахлувания през Дарданелите в Тракия и на Балканите. Има сведения, че турските войски са прехвърляни с кораби и средства на венецианските евреи.

Авторът Дейвид Дюк, цитирайки С. Шу ни дава следната информация:

„…. В ХІІІ в. византийските евреи поддържали окупационните армии на турците…В ХІV в.те поддържали завладяването на Константинопол от османските турци, което станало с помощта на евреите.“

След като цар Иван Шишман (1371-1393 г.) сяда на престола в Търново, подстрекаван от майка си, той започва да води самостоятелна политика, различна от тази на по-големия му брат Иван Срацимир (1356-1396г.) във Видинското царство. Двамата са в конфликт и почти не подържат връзки. Отделна политика водят и останалите части на разпокъсаната българска държава – Добруджанското деспотство и княжествата в югозападна България и Македония.

Възползвайки се от тази раздробеност на Блъгария и слабостта на Византия, османлиите преминават в решителна офанзива за овладяването на Балканския полуостров. След битката при Черномен те овладели най-напред силните български крепости Самоков и Ихтиман, а след това с много пролята кръв, и Битоля.

В 1382 г. с помощта на предател българо-мохамеданин е превзета София, а малко по-късно паднал и Солун, вероятно с активната помощ на солунските евреи, които имали влиятелна колония там.

През пролетта на 1393 г. с голяма войска султан Баязид І преминал Стара планина, насочил се към Търново и го обкръжил от три страни. Обсадата била дълга, тежка и продължителна, а помощ отникъде не се задавала. Неизвестно по какви причини цар Иван Шишман с част от войската си не бил в Търново, а се намирал в Никопол и отбраната на града се водела от патриарх Евтимий. Всички търновци, от децата до 80-годишните старци, мятали копия и пущали стрели против силния неприятел. Храбростта на защитниците на крепостта била голяма, ала и неприятелските пълчища всеки ден се умножавали. Поради дългата обсада храните свършвали и това влошило още повече защитата…Насърчени от своя пастир Патриарх Евтимий, защитниците отблъсквали нападателите, но и самите те намалявали по брой от недохранване и безводие. Военният съвет заседавал всеки ден. Баязид І и синът му Челеби беснеели от яд, че градът не се предава. Те изпращали на обсадените известия, че ако не се предадат всички ще бъдат погубени…

За да дойде Предателството!

И да няма кой да го опише в официалната История на България и да премахне това идиотско присъствие!

 335 Посетена,  9 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)