Българите и Синайския манастир „Св. Екатерина“ (Египет)
„Св. Екатерина“ представлява един от най – девните Ранно – християнски манастири. Той е построен в подножието на връх Джебел – Муса в планинската група Синай, която се намира в южната част на Синайския п – ов. Тази местност се свързва неизменно с библейската планина Хорив, където Мойсей получава от Бога законите за израилтяните: Изход 17, 6 – 19. Основан е от царица Елена, майка на император Константин Велики, през 4 в. като убежище за преследваните християни в пределите на Римската империя. През 527 г. по заповед на император Юстиниан се издигат каменните стени на манастира, които са запазени и до днес. През 8 в. в Синайския манастир са пренесени мощите на велико – мъченица Екатерина. С обителта се свързват имената на видни църковни дейци и писатели като Атанасий Синайски (6 в.), Йоан Лествичник (7 в.), Йоан Мосх Синайски (7 в.) и др. Скоро след основаването на манастира в него се събира многонационално монашеско братство: гърци, сирийци, грузинци, арменци, българи, по – късно руси, сърби, араби, латини. Днес в Синайския манастир се съхранява сбирка от над 3 300 ръкописи, които са написана на 11 различни езика (по – голямата част от оцелелите паметници е на гръцки).
Първото съобщение за наличие на старобългарски ръкописи в библиотеката на Синайския манастир се отнася към 1725 г. от монаха йезуит К. Сикар. Тяхното активно изучаване се свързва с името на архимандрит Порфирий Успенски , който пребивава в Синай през 1845 и 1850 г. Тази колекция, наречена „с т а р а“ , обхваща 48 писмени паметника от 11 до 18 в. По – късно през 1975 г. в криптата на църквата „ Св. Георги “ в Синайския манастир са открити нови ръкописи, сред които 41 на старобългарски език. Ръкописите са достигнали Синай главно по три пътя: чрез посредничеството на Атонските манастири; чрез българи – поклонници; чрез скрипторията на самата обител, където са работили български книжовници.
Най – важно място в сбирката заемат глаголическите ръкописи: Синайски псалтир (пергамент, който съдържа 209 листа, 11 в.), Синайски молитвеник (пергамент, който съдържа 134 листа/не е в пълния си вид, представя най – архаичния вид на този тип богослужебна книга като включва обреди и молитви за различни случаи, 11 в.), Синайски требник (11 в.), Псалтир на Димитри Олтарник (12 в.), откъс от миней (11 – 12 в.), Синайски патерик (9 – 12 в., състои се от повече от 300 разказа и поучения , които отразяват непосредствените впечатления на автора от посещението му в редица манастири в Палестина, Сирия и Египет) и др. Те съдържат ценни следи от развоя на езика от времето на книжовната дейност на Кирил и Методи в Моравия и техните ученици в България.
Сред най – ценните запазени кирилски паметници тук са: Псалтирът на Бичков (11 в.), Добромирово евангелие (12 в.), Синайски сборник – палимпсест (13 в., който съдържа апокрифи, жития и слова), октоих (песнопения за дните от седмичния богослужебен цикъл, 14 в., с автограф от йеромонах Методий, в който са изброени всички книги преведени от българския книжовник стареца Йоан на Света гора), постен и цветен триод (изпратени като дар от митрополит Яков Серски през 1360 г.), празничен миней (14 в., написан от търновския книжовник Дионисий) и др.
Уникалните ръкописи, съхранявани в обителта, съдържат най – ранни преписи на редица оригинални и преводни произведения на старобългарската литература. Изследователите свързват произхода и на други древни паметници със скрипторията на Синайския манастир: Асеманиевото евангелие (11 в.), Пражките глаголически фрагменти, Киевските глаголически листове и др.
Контактите на Синай с българските земи продължават и по време на турското робство, до края на 19 в.. За това свидетелствуват редица приписки и ръкописи, занесени там от български поклонници, както и множество съхранени възрожденски пътеписи.
В Синайския манастир „Св. Екатерина“, Египет, се съхраняват и редица български артефакти обвързани с обредното изкуство на храма: ковчеджета – мощехранителници, ковчеджета – дарохранителници, напрестолни кръстове, потир, кадилници и др. – изящна обработка на благородни метали и украса със скъпоценни/полу – скъпоценни камъни. Посредством тях могат да бъдат проследени взаимодействията между монашеското братство и старите технологични и художествени традиции на българските занаятчийски средища от сърцевината на Балканите. Тези работилници са разположени в значими градски центрове и манастирите, намиращи се в непосредствена близост около тях. Например:
1 ) Пловдив и Бачковски манастир, 1637, 1688 – 1709, 1776 г.
2 ) Търново, 1674, 1782 г.
3 ) Плиска
4 ) София, 1678 г.
Виж: I. C. Tarnanidis – “ The Slavonic Manuscripts discovered in 1975 at St. Catherine’s Monastery on Mount Sinai ”, Thessaloniki, 1988, p. 21 – 31, 45 – 54 ;
SINAI treasures of the Monastery ”, Ekdotike Athenon, General editor Konstantinos A. Manafis, Professor of Byzantine Literature, Athens University, 2006, Athens, p. 22, 132 – 133, 231, 263, 265, 269 – 272 and more.
Виж: Николова, С. „Патеричните разкази в Българската средновековна литература“, С., 1980; Николова, С. „Синайский патерик“, М., 1967; Северянов, С. „Синайская псалтирь. Глаголический памятник 11 в“. Петроград, 1922; Куев, К. „Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете“, С., 1986; Попов, Г. „Новооткрито сведение за преводаческа дейност на български книжовници от Света гора през първата половина на 14 в.“ – Български език, 1978, No 5 и др.
