„Паметникът на скърбящия воин“ в гр.Видин е нещо уникално, особено за времето си.
Умиращият войник лежи гологлав на лакът, привел глава над оръжието, с което вероятно е изстрелял последния си патрон. Изобразен е български гренадир от Сръбско-българска война през 1885 г. за защита на Съединението и независимостта на България.
За него е запазена дописка на английският журналист Берлайн от 1919 г., в която се казва: „България има един паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма. Умиращият гренадир, макар и победител, съжалява за братоубийствената война със сърбите. На това себеотрицание само българинът е способен…“
Основният камък на паметника е поставен през 1908 г., а официалното му откриване е на 15 ноември 1911 г. Скулптур – Андрей Николов. По времето на социализма държавата и градската управа не обръщат внимание на паметника. В името на добросъседските отношения с тогавашна Югославия, за сръбско-българската война не трябвало да се говори. След 1989 г. при Паметника на скърбящия войн се провеждат градски тържества по повод Съединението и независимостта на България.
В избухналата на 2 ноември 1885 г. Сръбско-българска война за защита на Съединението и независимостта на България, на пръв поглед защитата на Видин и стълкновенията на Северният български отряд под командването на капитан Атанас Узунов с Тимошката армия нямат особено значение, тъй като основна е битката при Сливница. Събитията по това време при град Видин, обаче, имат особено значение за успешния край на цялата война, защото те отклоняват и задържат значителни сръбски въоръжени сили от основния театър на военните действия.