НА 27 ЮЛИ 1841 Г. МАЙОР НИКОЛАЙ МАРТИНОВ РАЗСТРЕЛВА НА ДУЕЛ ПОРУЧИК МИХАИЛ ЮРИЕВИЧ ЛЕРМОНТОВ

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

НА 27 ЮЛИ 1841 Г. МАЙОР НИКОЛАЙ МАРТИНОВ РАЗСТРЕЛВА НА ДУЕЛ ПОРУЧИК МИХАИЛ ЮРИЕВИЧ ЛЕРМОНТОВ

Това се случва около седем часа вечерта, в покрайнините на Пятигорск. Впоследствие Александър Дюма-баща, един от най-горещите почитатели на таланта на поета ще напише:
„Пистолетният изстрел за втори път погуби един скъпоценен за Русия живот, нейна национална гордост…“ Първият пистолетен изстрел през 1837 година убива Александър С. Пушкин.

Свещеникът в пятигорската църква Василий Ерастов отказал да опее Лермонтов и казвал: „Вие мислите, че всички плакаха тогава? Нищо подобно. Всички се радваха. Спасиха се от подигравките му…“

Родоначалникът на рода Лермонтови е пленникът на руския цар Михаил Романов – Георг Лермонт, шотландски наемник по времето на Големия смут. През 1613 г. той приел православието и името Юрий. Съществува и една шотландска легенда за скитащият бард Томас Лермонт, който свирел на флейта и други инструменти и пеел добре.

Николай Сатин, връстник и приятел на поета в Благородния пансион в Московския университет, където учел Михаил Юриевич, разказва, че приятелите не го обичали заради наклонността му да се надсмива и да досажда.

Иван Забела, който също отблизо познавал Лермонтов, разказвал, че той правел лошо впечатление; в него имало толкова злоба, че било невъзможно дори човек да го доближи.

Иван Панаев, литератор и приятел на Некрасов, разказвал, че дори с близките си хора Лермонтов не бил общителен, бил лишен дори от най-малка добронамереност; в обкръжението му задължително трябвало да има жертва и след като я набелязвал, Лермонтов започвал безпощадно да я преследва.

Николай Колюбакин, разжалван до войник и интерниран на Кавказ, също оставил разказ за това, че Лермонтов настроил срещу себе си не един човек.

По времето на едно пътуване с трима свои приятели той успял с тях да се скара, да ги оскърби и тримата го извикали на дуел. Но дуелът се разминал, защото не било прието трима да се бият с един.

Като дете малкият Миша бил отгледан от баба си Елизавета Арсениева, която го възпитала и го описала в своя дневник по противоположния начин: че той е добронравен, очите му излъчват ум и добродушие, че се отнася топло към хората, че приятелите му в училището го уважавали и обичали…

Кавказкият приятел на Лермонтов описва много образно очите на поета, които излъчвали очарование за онези, които му били симпатични. Но за други хора тези очи се изпълвали със злост.

За себе си Лермонтов казва: „Аз съм отровен от светския живот… Омръзнаха ми хора и вещи. Не ме разбират…“

Зад тези думи прозира жаждата на големия талант за признание, тук и сега. И това признание той е заслужил още когато на 18 години написва поемата „Демон“.

Кавказците уважавали Лермонтов. И досега сред тях е разпространена легендата за конника в червена куртка. Михаил Юриевич действително обличал червена куртка по времето на кратките боеве. Планинците знаели, че той пише стихотворения и смятали убийството му за престъпление. За тях той бил гегуако – сред кавказките народи, скитащ певец-разказвач, нещо като шотландски бард.

Лермонтов като потомък на барда Томас Лермонт много късно бил признат за гений и национално достояние.





Михаил Лермонтов

И скучно и грустно…
И скучно и грустно, и некому руку подать
В минуту душевной невзгоды…
Желанья!.. Что пользы напрасно и вечно желать?..
А годы проходят — все лучшие годы!
Любить… Но кого же?.. На время — не стоит труда,
А вечно любить невозможно.
В себя ли заглянешь? — там прошлого нет и следа:
И радость, и муки, и всё там ничтожно…
Что страсти? — ведь рано иль поздно их сладкий недуг
Исчезнет при слове рассудка;
И жизнь, как посмотришь с холодным вниманьем вокруг, –
Такая пустая и глупая шутка…

 76 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)