ДЕЛО 585/1942 – 80 години от убийството на Никола Вапцаров -

Сподели сега

Никола Йонков Вапцаров е издал приживе една книга със стихове, която той нарича „Моторни песни“ през 1940 г.
Роден на 7.12.1909 г. в град Банско. Разстрелян от царската власт на 23.7.1942 г. в гарнизонното стрелбище!
Във вековната славна история на българския род ще има винаги съдбоносни процеси, винаги ще има Иванчохаджипенчовци, и винаги ще изгряват велики български имена като земни слънца и упование в доброто. В края на юни 1942 подсъдимият Вапцаров и другарите му най – после излизат от ада. На 26 юни 1942 г. е прочетен обвинителният акт в името на Н.В. цар Борис Трети,цар на българите Софийският военен съд на закритото си заседание …“ и наказателно дело № 585/ 1942 г., по обвинение на…“
18 души в т.ч. Никола Вапцаров, Цвятко Радойнов и други на смърт чрез разстрел за престъпление срещу държавата.
Куршумът и въжето лишават физеческото тяло от дихание и носят смърт.
Народната памет може да бъде насилствено манипулирана, да премълчава от страх, но никога не може да бъде унищожена. Винаги в пространството остават следи, живеят скътани факти, скрити умишлено доказателства!
Напълно споделям великият смисъл на живота в „Песен за човека“, въпреки наложената насилствено тежка
човешка
жестока
безока
съдба,
която Вапцаровият герой не приема и заплаща за това най-високата цена – на своя живот!
И вярата в справедливия човешки живот
И отрицанието с борба срещу наложените условия на унизителен и гибелен живот са лични качества на Поета!
Днес животът е разкрепостен понякога с образ на „истеричен комплекс“ – както казва Вапцаров, но винаги оправдаван.
С наложените от фамилия Алън Дълес на ООН така наречените „Права на човека… и белият „предумишлен убиец“ и тъмнакожия роб имат еднакви права…
Една амалгама от думи и смисъл, която в обем на песъчинка решава съдбата на света.
Божият човек зависи от себеподобния с власт и пари.
Заместниците на Бог раздават правосъдие на Златния телец и властта.
В краткия си живот Вапцаров прави съдбоносният избор за живот без насилие.
Изгражда бетонна философия за доброто в човека и остава в съзнанието и в сърцата на малките хора, че „животът ще дойде по-хубав от песен.“ Но зависи от всички заедно.
Вапцаровата вяра гони мрака от душите.
Воюва със затъпяващото лицемерие на заобикалящите ни събития. И извежда човека от безкрупулното дъно на спотаен страх и зло.
Не го ли има днес наоколо, навсякъде, плуваме в него, като отглеждани в аквариум рибки.
Не чуваме ли „дано оцелея“, „само да оцелея“, „да не загубя пари, власт, живот.“
И така до края….
Интересна мисъл ми избухна в съзнанието: Колко български домашни книгосбирки имат малката стихосбирка „Моторни песни“ на Вапцаров и колко пъти е издавана, преиздавана до днес….
Поклон пред паметта на Никола Вапцаров!