Синтия продъжаваме да гледа през прозореца. Вече
разбра, че просто трябва само да излъчва любов. Да
не мрази, а да забрави всички причинени болки. Да
остави само хубавите моменти в своята кутия за
спомени.
Да се развива духовно и да върви по своя път.
Научи го по трудния начин. Научи го, когато я
разкъсаха с жезлите на омразата, безразличието и
отхвърлянето.
Сърцето й всеки път кървеше и с голямо усилие се
вдигаше от земята опърпаната й душа.
Колко надежди за любов и семейство й разби
живота. Мечтаеше от дете за щастливо истинско
семейство с усмихнати личица на децата и силна
прегръдка на мъжа до нея.
Спомняше си как като малка лежеше под галещите
лъчи на слънцето в близкото поле до замъка на
родителите си, играеше си с причудливите форми на
облаците и си представяше бъдещето си семейство.
Как ще е любяща кралица и гордо ще стои до своя
крал. Той ще се грижи за нея и децата, а тя ще го
дарява с безрезервната си любов, която ще му
помага да побеждава враговете. Как любящия й
Крал, нейната половинка, ще брани поданиците си и
ще раздава правосъдие.
В нейните владения беше забранено на жените да
управляват. Макар и с потекло те трябваше да дават
безрезервно сила и женска енергия на мъжа до себе
си, а той да се грижи за тях. Подчиняваха на избора
на мъжете си и нямаха право на свой собствен
избор. И ако някоя дръзнеше да върви по своя път я
спираха и обвиняваха в измяна.

Такива ги изоставяха в студените ледени полета без
възможност да се погрижат за оцеляването си.
Имаха право да вземат само нужните неща и нищо
повече. Семейните богатства оставаха при мъжа
независимо, че жената му даваше енергията, от
която се нуждаеше да ръсте в кариерата си и да
богатее. Те нямаха право да избират пътя, по които
да вървят. Нямаха право на избор и на собствена
позиция. На жените им беше забранено да са
цялостни. Те трябваше да служат, да се подчиняват
и да не поставят своите изисквания.
Ето така израстна тя. В свят на лъжливи любови и на
отнето право на избор. Гувернатките й и цялата
свита на майка й – Кралицата, я подготвяха за
бъдещите й задължения и я учиха как да не изразява
мнение, как да не показва емоциите си. Много пъти я
наказваха за това, че спори и че показва чувства.
Караха я по сто пъти да пише, че няма повече да
плаче. Държаха я на колене докато не се научи да се
хили за най-малкото нещо. Казваха й, че ако не се
държи прилично никога няма да си намери мъж.
*****

Оставиха я сама в ледената земя. Беше все пак
кралица и й позволиха да вземи още вещи, дадоха й
материали и оръжия, с които да построи леденото си
иглу от двадесет квадрата. Това й се позволяваше.
Когато корабът отплава тя дълго чуваше плача на
дъщеря си. Сърцето й се късаше от тази раздяла.
Беше смачкана от болката, че повече няма да види
семейството си. Че повече няма да празнуват заедно
около масата. Че няма да се закачат с децата. Че

няма да разресва косата на дъщеря си. Присъдата на
Краля беше кратка.
"Аз не те обичам повече".
Тя знаеше, че това не е истина. Позволи си да изкаже
мнение за изневярата му на всеослушание. Заяви, че
за един Крал е под достойството му да изневерява и
да предава нея, Кралицата.
Припомни му, че се бяха разбрали, ако се влюби в
друга да й сподели и заедно да преодолеят измяната
му. Каза му, че както предава нея така предава и
поданиците й.
Той се разгневи и закрещя да не забива сините си
очи в него. Каза, че не му е приятно да ходи където и
да е с нея. Че му е противна. Че му е писнало от
нейните претенции. Че любовницата му знае кога да
замълчи и че не е вярно, че любовницата му играе
игри с цел да го примами към себе си. Че тя не я
познава колко добра жена е и че ако били други
обстоятелствата щели да бъдат дори приятелки. Че
любовницата му дава спокойствие и съвети как да
се справя с проблемите, които тя му трупала на
главата. Че любовницата му е неговата истинска
любов, а той, нея, Кралицата никога не е обичал. Че
няма страст към нея. Че заради нейната
неконтролираност е отворила портала, през който са
влезли демони и сега заради нея той е болен. Каза й,
че не заради нея е станал Крал и че, ако не били
неговите деди и неговата любовница той никога
нямаше да бъде толкова успешен Крал.
Тя го гледаше в недоумение. Не можеше да разбере,
защо така бързо забрави какво си бяха говорили. Не
разбираше, защо е забравил тяхната песен.
Каза й, че са се събрали да си помагат и вече няма
защо да го правят и тя вече е излишна. Беше
забравил за дадените обещания. Забравил за оная

Бяла чешма където си дадоха дума за обич. Където
само вятърът ги чуваше. Забравил, че те са
свързани горе на небето с невидима ментална
връзка във времената.
Думите му режеха душата й. Раздираха я на малки
парцаливи парченца, но тя не каза нищо. Само го
погледна право в очите и заяви с гордо вдигната
глава.
” Добре, щом така си решил, нека бъде волята твоя!
Утре напускам замъка и земите ни.”
Той се изуми, че тя не го моли да отмени присъдата
си, че не плачеше. Обясняваше си го с факта, че тя е
емоционална жена, която не може да се владее. Не и
да бъде мъдра и да внася спокойствие като
любовницата му.
Той изискваше от нея да бъде сериозна, а не да се
държи като безгрижна ученичка.
Тя избра грешната посока да приеме да се промени,
за да му се хареса.
*****
Когато оставиха и последните й вещи на брега и
корабът се отдалечи, тя се сви на ледената земя и
заспа плачейки. Сутринта се събуди и очите й
продължава да не вярва къде е. Стана и погледна
към ледента безна зад гърба си. Обърна се и видя
черното море пред себе си. Със сетни сили вдигана
посинялото си от студ тяло. Почувства как някой я
хваща за ръката и я води към водата. В главата й
звучеше нечий глас: "Няма за какво да живееш!
Върви към водата и се хвърли в нея. Умри и се
отърви от мъките си”

Силата я теглеше напред и тя я следваше с мъка.
Тялото й беше вкочанено, но тя не забелязваше. "Да,
ще се отърва от болката!"- си мислеше. Няма защо и
заради кого да живея. Точно преди да направи
последната крачка и да се потопи в черната бездна
почувства силен тласък, който я избута назад.
“Ще живееш! Ти си родена за велики дела. Ти не си
просто Кралица. Ти си жрица, която ще превърнем в
Императрица. Ще те научим как да си цяла, да си в
центъра си и да градиш живота си.”
Обърна се и затътри замръзналите си нозе.
Обувките й бяха красиви и удобни, но за мраморните
подове на замъка. Погледът и се спря върху
изумрудено зелената пътека прорязваща небето на
две.
Гласът, който не й позволи да се хвърли в черните
ледени води на океана й заговори:
"Остави вещите си и върви. Върви към зелената
пътека. Ние ще ти помогнем да оцелееш. Да имаш
всичко, от което се нуждаеш".
****
Бяха изминали двайсет дни откакто беше изоставана
сама без подкрепа и без право на помилване.
Събираше мъхове под ледената повърхност. Ръцете
й се израниха и кръвта не спираше да тече, но
болката в душата й беше по-голяма и не забелязваше
раните.
Лежеше по гръб в иглуто и гледаше звездите.
Опитваше се да си представи какво правят мъжа й,
децата й. Дали са заедно около масата или всеки се е
отделил сам в покоите си. Дали се смеят както
преди. Дали някой успява да укроти гнева на Краля
както тя правеше всяка вечер. Дали някой пълни

чашата му с бучки лед, за да не замъгли съзнанието
алкохола.
Гласът, който я спря да се удави заговори отново:
”Никой нищо не ти е отнел, защото ти нямаше нищо.
Ти подари своята енергия и безрезервна любов, без
да искаш нищо в замяна. Ти сама остави в ръцете му
живота си и затова той не уважи този дар, който му
изпратихме. Сметна, че може да намери развлечение
при друга жена, защото го пресити с любовта си. Ти
му стана скучна. Той загуби интереса си към теб,
защото получаваше всичко наготово. Там на другото
място го галеха и го величаеха. Говориха му колко е
умен и колко по-богат ще стане. Там не го упрекваха
за пиянството и грешките му, а му доливаха чашата.
Не, той не те изгони, ние те изведохме от тази
пагубна за теб бездна. Ако останеше щеше да умреш.
Сега стани и ние ще те научим как да си цяла и да
обичаш себе си и запомни: Безрезевна любов има
само към децата, а към мъжа е равноправна размяна
колкото ти даваш толкова той на теб ти дава и
обратно.
Ти си дошла на този Свят с цел да научиш своите
поданици да се трансформират енергийно и да
преминат в петото измерение.”
Научиха я как когато душата й се свива от болка да
се моли на Архангел Рафаил да излекува нейното
ментално, психическо и физическо тяло. Да се моли
на архангел Михаил, за да прекъсне енергийната
връзка с мъжа й, защото всяка жена дава енергия, с
която да израства. Това не беше понятно за нея.
Беше далечно от разбиранията й и прагматизма, на
който я учиха някога.
Тя попита какво прави Краля. Мъжът на живота й.
Голямата й любов. Казаха й, че мъжът й няма още

ново семейство. Не е продължил живота си с друга
жена. Но се надява на добра връзка. Надява се да
получи реципрочност. Възлага на новата връзка
своите надежди за нов устрем. Тя да го накара да
полети отново. Казаха й, че Кралят, който тя някога
величаеше, не е стабилен, доста емоционален е.
Отдава се на емоциите си. Може да обича повече от
една жена. Всичко, в което тя вярваше за него се
оказа илюзия. Тя създаде в съзнанието си образ на
човек, който не съществува. Това я караше да вие
без глас от болка. Но разказът продължаваше и не
спираше. Защото емоции има само при хората. Там
горе съществуваше само правилно и неправилно.
Там обсъждаха постъпките, без да изпитват
съчувствие. А за хората оставаха емоциите, за да си
научат уроците и да израстват през земния си път.
Кралят гледал назад към старо партньорство, от
което се е отдалечил и сега се чуди дали да не го
възобнови. Хвърля поглед назад припомняйки си
отминали страсти. Тогава в миналото, когато тя си
тръгна, се е надявал, че ще намери по-добри
хоризонти за себе си. Но сега е на пауза. Не
предприема сериозни крачки. Има мимолетни
флиртове, някоя казана дума, усмивка и дори за миг
не се сеща за нея, за него тя си е свършила работата.
Опитва се в момента да не вижда, да не забелязва
всички грешки, които е направил към нея в
миналото. Убеден бил, че тя трябвало да направи
реверанс
Почувства се предадена, но продължи да слуша.
"Той тепърва ще се настройва за връзка. Започнал е
и партньорство с другото кралство. Партньорство,
на което разчита да удвои богатствата и да завземе
земи"

Тя изтръпна! Родителите й не искаха точно това да
се случи!
Показаха й, че той търси авантюрата, тръпката,
която да му събуди желанието за живот, харесва
хубавата храна, качественото вино, хубавите жени,
да е в центъра на компанията. Затова отношенията
между тях са приключили. Мъжът й няма ясен план
за живота си, не знае накъде да се движи. Просто
живее ден за ден. Стои си в пауза и му е добре така.
Приема с безразличие края на тяхната връзка.

*****
На двадесет и първия ден се появи един кораб. Беше
се заблудил. Акустира на брега.
Първи я забеляза боцмана. “ Капитане, там има жена.
Хубавичка е! Да я приберем, а и ще ни слугува!”
Мръсните ръце на мъжете тършуваха за нещо ценно
във вещите й. Ядосани, че не намират нищо,
захвърлиха всичко в черната вода, а нея в трюма.
“Лоша поличба е да има жена на борда, но пък ми
писна да крещя по вас да чистите, а и ядем една и
съща каша. Няма да я продаваме! Ще ни слугува.”-
отсече капитана.
И започна новият й живот. Сутрин ставаше преди
всички и започваше да мие палубата от
повръщанията на екипажа. Събираше счупените
чаши и празни бутилки от джин.

Тогава на помощ й дойдоха нейните духовни водачи.
Научиха я да се обича и да бъде цялостна. Да няма
очаквания. Да не оставя живота и мечтите си в
ръцете на другите, а да ги гради сама. Да живее тук и
сега. Научиха я как да не обръща внимание на
мръсните мъжки ръце, които удовлетворяваха
насладата си от женска плът. Беше благодарна на
Висшите сили, че им бяха отнели мъжката сила и
никой никога нямаше да може да я обладае. Можеха
само да й подмятат неприлични изрази и от яд към
себе си да плюят по нея. Храчките им се размазваха
върху изпокъсаните й поли. Независимо злостта, с
която искаха да я уязвят гордата й осанка и плавните
й движения създаваха впечетлението, че е звезда
кацнала на кораба им. А в миговете когато сияещата
луна галеше косите й, моряците имаха чувството, че
златен прашец се сипе от тях.
Постепенно започнаха, без да разбират да й се
кланят. Един ден боцманът я нарече “принцеса”, но
тя не му обърна внимание. Времето беше изтрило от
съзнанието й величието, с което беше израстнала.
Когато капитанът го чу се изсмя зловещо с беззъбата
си осеяна с брадавици уста и изкрещя “Парцал!”.
Изведнъж целият екипаж замря. Всеки от тези
безскруполни и жестоки мъже се сви от страх, че ще
бъде поразен от гръм. Не разбираха, защо. Всичко
беше като магия за тях. Магия, която не разбираха. “
Да, парцалана съм- си помисли Синтия- душата ми е
парцалива, изпокъсана от жезлите забити в нея от
любимия й. Парцалана ми подхожда…”.

”Не забравяй, че ти си Императрица-каза гласът,
който я беше спасил от черните води.- Ти си тази,
която искаш да бъдеш. Започни да лекуваш душата
си като предадеш цялата си горест, всичките си
разочорования и его на нас. Ти си искаш стария
живот от страх от самота и его. Ти искаш това, от
което се спаси. Тези мъже са просто твоят път към
новата ти личност, към новото ти призвание. Ти си
Императрица и Жрица. А твоят крал е едно малко
пажче, което може само да се забавлява и да скача
от жена на жена, защото не знае какво иска. Ние те
пратихме като негов подарък за просперитет и
щастие, а той не оцени подаръка си. В началото той
те уважаваше, а след това започна да те пренебрегва
и унижава, защото се възгордя. Помисли си, че
другите жени ще му дават повече ресурси от теб, но
те не могат, защото само една Императрица може да
направи мъжа до себе си успешен.
" Но аз не съм Императрица!"
" Стига с това его. То те погуби. То те накара да
приемаш лошия характер на твоя съпруг, без да се
опиташ да сложиш своите граници. Има един
вселенски закон. Жената не се отдава напълно на
мъжа до себе си. Отдава му само двадесет процента.
Жената се отдава и то не изцяло на децата си,
защото ги коригира, за да израстват със свободна
воля, осъзнати и отговорни. Ти наруши всички
закони"
"Но, той…"

" Казах да спреш с егото, не той, ние те изведохме от
тази ситуация като му дадохме друга жена, която да
го съблазни и да те изгони. Ти беше спряла да се
развиваш. Ние те наблюдавахме години наред как не
вървиш по своя път. Отказваш се от мечтите си и се
обезличаваш. Запомни, не той, а ние сложихме край
на тази връзка!”
– Парцалана, какво пак се замисли,жената няма право
да мисли, тя трябва да се подчинява на мъжа, ставай
и хващай парцала. Някой е изцапал тоалетните и
миришат. Действай! Иначе нали знаеш….
Тя стане, не заради страха от заплахите, вече се
беше научила, че няма кой да я унижи и обезличи
повече от нея самата. Нямаше кой да подреже
крилата й, ако тя не позволи.
…..Дните минаваха и изведнъж пронизващ мъжки
глас раздра зората с вик:
”Земя!”
“Върви- и каза гласът- от тук започва новия ти
живот.”
Размениха я за каса уиски и торба барут.
Попадна в оборите на замъка. Там хората не
приличаха на нея. Бяха руси, със пронизващи сини
очи и високи. Не разбираше езика им, но и те
започнаха да я наричат “Парцалана”.

Чистеше конюшните, изхвърляше мръсните гърнете
и миеше кръвта от девиците, с които преспиваше
всяка нощ местния владетел. По тези земи имаха
традиция всяка нощ да преспива с една девица,
която на сутринта да убива. Вземаше им силата, за
да може да воюва по-добре. Майките се страхуваха
за дъщерите си и ги обличаха в мъжки дрехи и им
стрижиха косите. Мъжете им с гордост даваха
момичетата на господаря. Всеки израстваше в
иерархията, ако негова дъщеря беше в постелята на
господаря. Жените бяха за разполод и разменна
монета за израстване.
Синтия забеляза, че господарят си мени мнението и
настроението в зависимост кой му говори. В
зависимост какво му нашепваха докато наливаше
уиски в гърлото си. За да се предпази започна да се
маже с тор дрехите и лицето си, а вечер преди да се
свие до огнището на малката си стая зад конюшните
се миеше с пепелта от огнището.
Дните минаваха и имаше усещането, че никога няма
да свършат мъката и страха й. Настъпи зимата.
Вървеше в снега и посинелите й крака оставяха
следи в пухкавия бял прашец, който се сипеше на
парцали. Спомни си как обичаше да играе в снега с
децата си. Как обичаше да се надпреварват с
дървените ски. Как спираше и се любуваше на
иглолистните дървета….
“Ти се научи на търпение, да не бързаш да
получаваш всичко веднага. Научи се да виждаш

болката в очите на другите. Сега ще те изведем от
тук.”
Гласът се появи. Не беше го чувала толкова дълго
време, че беше забравила за него.
Следващата нощ се случи всичко. Беше се прибрала
в стаята си, съблякла разпокъсаната си роба и
откриваше тялото си. Пиян, Господарят търсите
нещо, с което да утоли пиянския си глад. Портичката
изкърца зад гърба й и той влезе. Беше гол и
мъжеството му висеше между краката. “Аааа, ти се
била красива!” – изръмжа той. В този момент тя се
обърна и направи нещо непонятно за нея. Беше
ударила Господаря толкова силно, че той падна в
несвяст на земята. Синтия събра каквото можа и
побягна. Бягаше толкова бързо сякаш вятъра я
носеше.
Тя го уби! Крещяха озверени от охраната му. Пуснаха
потеря след нея. И, о чудо излезе ураган и завихри
войниците. Силата, която я водеше я пазеше. Силата,
която щеше тепърва да опознае.

*****
Усмихна се на себе си и на идващото слънце. За нея
то не беше вече болка и страдание. То просто

вървеше по пътя си и изгаряше всичко и всички ,
които не бяха в центъра си и в мир с душата си…
Включи с мисълта си щорите, които щяха да я
предпазват от изгарящата ласка на дневното
светило.
Неоновото осветление погали лицето й, пое дълбоко
от пресния кислород, който ритмично се впръскване
в помещението и седна да медитира с холографския
образ на Архангел Михаил.
Синтия седна на земята и стартира с гласова
команда медитацията си.
Духовните водачи й показаха как да медитира с
вътрешното си дете. Вече знаеше, че всички илюзии
и фантазии, с които беше обгърнала живота си,
които не отговаряха на реалността си отиваха.
Знаеше, че една Императрица не се моли за любов.
Знаеше, че само Императриците приемат с
благодарност даровете на Висшите сили.
Всичко, което не е добро за нея си отиваше. Всичко,
което й вредеше. Всичко от миналото й си отиваше.
Всички хора, които са свършили своята роля в
живота й си отиваха. Старият й начин на живот,
миналото си отиваше. Влизаше в ново време, в нов
живот. Готвеше се за скока в петото измерение. Беше
време да подготви себе си и цялата планета за нов
живот. Време беше да се забавляват всички и да
бъдат щастливи.
Животът й започваше от нулата начисто.
Предстоеше й стабилност. Мечтите й щяха да се
сбъднат. Старото и нереалните фантазии се
разрушаваха.
Синтия достигаше до духовното прозрение да
приема разрушенията в живота си като отваряне на
нова врата. Благодареше на Бог и Творците за

всички прекъснати любови и връзки, за всички
ненужни приятелства. Приемаше промените, защото
знаеше, че е настъпило времето на промените и
устрема, времето, в което се учеше да получава и да
благодари за даровете.
Вече осъзна, че не трябва да се бори и
противопоставя на всичко. Да се връща в спомените
към болката донесена от старата й любов. Вече
вървеше напред. Вече не стоеше на място.
Благодареше на духовните си водачи, че я
преведоха през пътя на болката, за да се роди
наново за новия си живот.
Подготвяше душата си за Императора, който щеше
да влезе в живота й.
****
Срещата
Тя седеше в тронната зала и очакваше делегацията
от нейните земи. Бяха измолили ауденция при нея,
защото страната й загиваше. Надяваха се на
финансова помощ, за да се стабилизират. Големите
метални врати се отвориха и те влязоха. Започнаха
да оглеждат с любопитство стените на залата.
Навсякъде вместо картини показващи величието на
Императрицата имаше холограмни образи на
щастливите й поданици как се забавляват, картини
от зелените поля. И в дъното точно над трона й две
луни. Изумиха се как в земи с две луни има толкова
много зеленина и плодородие. Това не отговаряше
на никой от физическите закон, които познаваха. А и
беше нормално изпепеляващото дневно слънце
всичко да унищожава. Никой от някогашните й
поданици не я позна. Доближиха се и се поклонихме.
Тя се усмихна и направи жест да се изправят

Напред престъпи мъж, Синтия се загледа в него
беше много далечен и непознат.
– Кажете! Слушам Ви!- с равен почти тих тон изрече
тя
– Императрице, трябва да ми помогнете! Цялото ми
кралство кърви, нямаме пари, хората измират от
глад, реколтата е унищожена, всичко се разпада,
дори децата ми се обърнаха срещу мен.
– Кралю, успокойте се!
– Императрице нямаме никакво време.
– Добре, Кралю, утре ще те изслушаме пред Съвета.
– Ти ми се подиграваш, а аз съм крал и ме караш да
чакам. Аз се унижих да моля за помощ, а ти ме
отпращаш. Ти си жестока!
Синтия сякаш не чу думите му и заговори
обръщайки се към всички от свитата.
– Уважаеми гости, тук при нас не се кланяме.
Всички сме равни независимо кой какъв е. Ние
обичаме Господ, след това себе си и затова
раздаваме любов и не воюваме. Моля спазвайте
нашите правила докато ни гостувате.
Последва пауза.
– Кралю, за Вас и цялата Ви свита има
подготвени покои. Отпуснете се и нека утре без
емоции да поговорим.
– Коя сте вие?! Говорите ми за любов, а искате
да чакаме до утре!
– Аз съм твоята кралица – Синтия, която ти
остави в ледените земи, без да помислиш за мен
с оправданието, че нямаш тръпка към мен!
Настъпи самотоха сред гостите.
– Моля, оставете ни сами с краля Ви!- разпореди
с равен тон без никакъв отенък на емоция.
Пръв заговори кралят.

– Ти си била жива! Докато аз изгарях от притеснения
по теб и смятах, че са те разкъсали вълците. Ти си
била добре! Ти беше за мен всичко: любовница,
майка, жена, приятел и спътник. Останех ли насаме
ме заливаха мислите за теб. Натискаше ме мъглата и
тъгата. Как ми е било хубаво, колко съм бил
щастлив. Как се смеехме. Моята самодоволност и
гордост ме накара да направя куп глупости. Убих
любимата си. В ръцете си имах всичко. В ръцете си
имах голямата любов,целият късмет, успехи и
просперитет. Всички шансове бяха на моя страна.
Имах абсолютно всичко в ръцете си. Имах идеалната
жена в живота си и всичко, за което си мечтаех беше
в ръцете ми. Вместо да задържа мечтите си
направих грешка….
Тя слушаше думите му и те не стигаха до душата й.
Беше израстнала и нямаше вече никога да се
поддаде на чара му.
-Интересно Кралю, никъде не чух “ние”, ти говориш
само за себе си. – прекъсна го Синтия с едва
доловима усмивка в края на устните си.
-Но, аз!?…Колко хладна си станала, къде е моята
Кралица, къде е тази, която беше готова на всичко за
мен, която ми укротяваше гнева. Къде е?
– Ти я изостави в далечните зимни полета на безкрая
и тя умря. Умря, за да се роди Императрицата
Синтия.
Тя стана от трона си и напусна залата, без да се
обръща назад. Вървейки по коридора се замисли.
Някак си това очертание на човека пред нея започна
да й напомня на оня от нейното минало, на когото се
беше отдала изцяло. Човекът, на когото му доскуча
любовта и еднообразие, което имаше. Той беше
станал човек от тълпата. Не се сещаше за ласките
му, за омайните му думи. Не се сещаше дори къде и

как се появи в живота й. Кралят на нейното царство?
Тя не го помнеше. Слабите му очертания, които
изникваха в съзнанието й я накараха да се замисли,
че това беше нейния крал, кралят и смисъла на
живота й. Кралят на мечтите й. Но вече толкова
далечен, толкова чужд, че тя не изпитваше към него
нищо. Нито болка, нито любов, нито ненавист, нито
съжаление. Той си оставаше едно непораснало
момче, на което можеш само да се любуваш как си
играе и да го пазиш да не се удари.
******
СЪВЕТЪТ
– Какво си мисли тя, живее си живота в охолство,
грижат се за нея, има си всичко?! Беснеейки влезе в
покоите специално приготвени за Крал. Свитата му
се разпръсна. Познаваха гнева му, беше способен на
всичко. Смяташе се за справедлив, а всъщност си
оставаше безразсъден. В тези моменти не само
обръщаше и чупеше, но гневът му го караше да
изхвърля хора от свитата си или направо да ги
убива. Беше като малко разглезено дете, което не
разбира какво му говорят възрастните. Настояваше
веднага всичко да става както той иска, а след това
прехвърляше отговорността за изборите си на
другите.
Около него оцеляваха ласкателите, които не му се
противяха и казваха това, което той искаше да чуе
или просто отговаряха “Вие най-добре знаете как да
постъпите!” И в този момент ласкателят получаваше

подаръци и израстване. Манипулацията беше добре
усвоена в неговото кралство. То се управляваше от
лицемерни и негативни хора. Свободната воля и
изборът бяха отнети от хората. Понякога, в много
редки случаи, казваше, че съжалява, но нищо не
правеше да поправи стореното.

Хвърли се с дрехите си в леглото и умората го
събори. Тогава дойдоха Те.
"Вие имахте договор, сключен горе на небето.
Договор, в който душите Ви записаха, че трябва да
израствате. Ти се отдаде на материята: пиене, гуляи,
жени, пари и отказа да израстваш, затова НИЕ ти я
отнехме. Дадохме ти я като подарък от нас. Да те
обича истински и да се грижи за теб! Ти стана
възможността й за щастие, след като загуби в битка
родителите си. Като възможност за израстване. Твоя
ключ за новото бъдеще и нов живот. Тя отвори пред
теб една нова врата в живота ти, чрез която ти видя,
че може да съществува по-различен Свят. И вместо
да оцениш това нещо ти реши да се откажеш от
падаръка ни. Постъпи така както постъпваше във
връзките си преди нея. Но независимо, че се
отнасяше грубо с другите жени, ние ти я изпратихме,
за да си научиш урока. На нея й се разкъсваха
душата и сърцето, но не ти пукаше. Тя не можеше да
разбере какво й се случва, защото първоначално
повярва в теб и когато постъпи негативно с нея, това
й дойде като шок. Ние ти дадохме във връзката

няколко шанса. Спомни си колко пъти се разделяхте
като й обясняваше, че не я обичаш и не ти е
истинската любов. В тези моменти ние я учехме да
бъде мъдра и да ти обясни, че важно е в една дълга
връзка партньорите да са приятели. Ти я унижаваше,
отблъскваше, говореше й глупости. Връзката ви
трябваше да стане сериозна, но ти не пое тази
отговорност. Използваше това, което тя ти дава и
израстваше. В началото, когато стана крал беше
внимателен, уважаваше я заради своята нова
позиция, но в един момент се възгордя и прие, че
причината за всичко си ти самия и твоите лесни
любовници. Те раздаваха силата си на другите мъже
и черпиха от теб. Ти не знаеш, че всеки мъж за всяка
жена с която е, отдава всяка година от живота си.
Мъжът трябва да се грижи да прелее енергията си на
жената до него и да създава блага за семейството
си. Да изгради връзката изполвайки нейната
енергия. Да й даде внимание, защита, отговорност.
Ти не го направи. Ти пропиля енергията. Жената не е
действие тя е вдъхновение, а мъжът е действие.
Наруши закона за енергообмена между жените и
мъжете, затова ще бъдеш наказан!"
Когато чу последните думи на светейшите, Кралят
изръмжа и по лицето му изби злост и омраза.
Зениците му се разшириха и запулсира нерва в края
на бузата му.

– Ти спря да израстваш и да я обичаш, и искаш.
Жените преди нея винаги ти се молеха да бъдат с теб
и те разглезиха. Попречиха ти и гордостта и егоизма,
и огромното ти самочувствие. Ти движеше вашите
взаимоотношения по егоистичен начин и искаше да
командваш. Беше деспотичен, манипулативен и
жесток в отношението си към нея. Опитваше се да я
манипулираш с мълчание и сръдни, за да се случват
нещата както ти казваш. Не се съобразяваше с
желанията и чувствата й. А те бяха искрени. Вместо
да се опиташ да решиш сам заедно с нея проблемите
между вас, ти ходеше да се съветваш с хора, които
биха ти казали само това, което на теб ще ти хареса.
В живота ти заедно с нея и след това всичко ти се
разминаваше до сега, винаги постъпваше
безотговорно, манипулативно, егоистично, жестоко.
Дойде време да получиш нашето наказание чрез нея,
наказанието от Висшия съд.
-Но!!
-Замълчи и притихни! С бедите, които ти изпратихме
искахме да те накараме да се трансформираш.
Първо ти отнехме парите, след това жените, сега
направихме така, че да се привържеш към
кралицата, за да се научиш да я обичаш както тя те
обичаше.

АВТОР: ЗАРА БАЗЕЛ