Документален филм „Ботйов отвъд понятното“ – втора серия

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Документален филм „ Ботйов отвъд понятното“ – втора серия.

2021 – ва година за България е година на увтърждаване на българската култура в европейски машаб! Известно е, че Сорбоната – един от най-старите университети в Европа – има следи от творчеството на нашия гений Христо Ботйов, но не са за масово посещение! Затова творческият колектив от проф. д.ик.н. Евгений Сачев, Иван Тренев, Издателство „Нитон“ – Пловдив, майстор- дърворезбар Николай Симеонов прави културно дарение от името на държавата България на университета в Париж – Сорбоната, със цел да бъде достъпно за всеки посетител на университета! Книгата се нарича „Златна книга на песните“ и съдържа творчество от велики световни поети, писатели и мислители! Ние се гордеем, че в вътре е вписано със златни букви гениалното Ботйово четиристишие от баладата „Хаджи Димитър.“ За реализацията на дарението финансово бяхме подкрепени от фирма „ Болгар – Капитал.“ Сътрудник от Франция е родолюбивата българка Мария Лазарова.
Старата – нова тема Христо Ботйов е медийна тема днес! Изкласиха много Ботевисти и Левсковеди! Някои обявиха, че по рождение са такива. Други казаха, че са повече от другите! Чухме и най-големия Ботевист – събирачът на филателни материали Георги Мъндев! Складираните му бумажки не са издадени в книги, не са положени в музеи, не са дарени на библиотеки, за да се гледат от хората! Ботйов е доходна тема днес на много досетили се и вторачили се в темата кинотворци! Такъв самообявил се за кинотворец е и неуспелия артист Максим Генчев! Темата Ботйов днес е най-опоскваната тема в нашето възраждане. Новопоявилите се Ботевисти имат за цел от кого, колко и кога да вземат като пласират своята тема Ботев. Душите на новопоявилите се Ботевисти се вкаменяват. Знаете ли какво е вкаменена душа ? Това е гробищен гарван – гладен гарван! Той не подбира и яде всичко! За да яде той рови всичко и навсякъде. Вкаменените души днес се гримират с цитати, повтарят чужди похвати, те са публични говорители на прочетеното от тях, обезценители на собствената си съвест и достойнство. За почит и разбиране на Ботйов не може да се говори. Ботйов дори е втъкан в сумрачните пространства на ритуалните самоубийства! Откривателят на темата и конкретно ритуално самоубилият се Ботйов е култова тема на проф. Пламен Павлов! Пламен Павлов е възторгнат – поради сходство на понятия и оценки – с новия филм на Максим Генчев „ Ботев“, който, след като изостави първоначалното самоубийство на Ботйов, реши, че той е мерен и оцелен от черкезин! Новооткритата характерова черта на Ботевистите за Ботйов е неговата „обреченост“ на даскалуването. Не се смейте, не се учудвайте, не реагирайте: точно така… Ботевата обреченост на даскалуването. Той е имал една пожизнена мечта, едно въжделено бъдеще. Той не е имал никавки други интереси, освен едно – да бъде даскал. Какво значи това борба, някакъв си козлодуй, някаква си воля там за публицистични изяви, някакви си там поетически завои… нищо не е важно за Ботйов, за който даскалъка представлява върха на човешкия прогрес. Да си с дечицата и тетрадчиците. Да им приказваш за козичките и тревичката. Може да си поиграете на турци гонят- аз бягам, но по-важно е, че те са ученици, а Ботйов е даскал..
Тези мисловни интеграли, които нямат решение и създават най-малко мъглив хаос в новото поколение, отблъскват с фалшивата емоция истинските почитатели на Ботйов и недопринасят с нищо за българското самочувствие трябва да бъдат издухани! Издухани с остра публична реакция! Трябва да създадем наистина Ботева наука, която ще изгради не биографията на Ботйов, а ще изгради масива на Ботйовото слово, ще озвучи със силата на Ботйовото слово пространството, ще зарадва жадните български души за родно слово, за родолюбие, за усещане на щастливо бъдеще, за светлина в мислите на българите! Крайно време е да погледнем не само Ботйов, а всичкото време на Ботйов и сподвижнитците на неговото събитие, които са копнеели , работели и умирали за щастливия живот на българите, а днес ние ги правим театрални кукли и всеки според своите некадърности създава от тях почти плашила! Ботйов не е самоубиец, не е даскал, не е престъпник или хайдук, не е сълзлив романтик! Ботйов днес е толкова жив, колкото е жив през възраждането. Ботйовото слово е толкова мощно днес, колкото е бил тръбен зов през възраждането.
В документален филм „ Ботйов отвъд понятното“ се опитахме да надникнем зад словесността днес, която няма жизненост. Да се докоснем до онези територии, където е съхранена духовността на Ботйовото слово, където е съхранена целенасочеността на неговата воля. Т.Е. отвъд понятното – да посочим онзи Ботйов, който не само тогава, но и днес все още не разбираме! Неговата вселена надхвърля нашето небе и дълбае под нашите дълбини! Той е планета, която, ако обозрем ще се почувстваме наистина повече ИСТИНСКИ ЧОВЕЦИ И БЪЛГАРИ!
От намерените на парахода различни документи, тескерета, писма, част от които са неизвестни на широката публика има символ и масонският символ – трите точки в равностранен триъгълник. Това затвърждава мнението, че капитана и воеводата са се познавалали и са формирали плана за дебаркиране на въстаниците на четата на български бряг. Още едно доказателство за познанството между Ботйов и капитан Дагоберт Енглендер е притежаваната от Ботйов визитна картичка на капитана със саморъчен подпис от Енглендер.
В обяснително писмо на Дагоберт Енглендер за случилото се на парахода на последната страница от ръкописа ясно личат Трите точки разположени в равностранен триъгълник – световен знак за кореспонденция между масоните. Те са едно от доказателствата, че капитана на параход „ Радецки“ Дагоберт Енгленадерр е работил съвместно с Христо Ботйов по масонска линия. Капитанът е запознат с плана предварително по братски от Воеводата, а качването на въстаниците на парахода става кротко до момента, когато Ботйов командва „ На оръжие, момчета.“ За да дебаркират. Крайно време е да се изясни кой е действителен капитан на параход „ Радецки“. Дагоберт Енглендер прави катастрофа в района на Виена с османски параход. Лицензът му е отнет да плава сам без придружител и по долното течение на река Дунав. Действителният капитан на параход „ Радецки“ е бил масонът Димитър Петрович, който е бил и машинист на парахода. Това не са случайни хора. Той е едната от връзките между Дагоберт Енглендер и Христо Ботйов. Жена му Мариола е извязала знамето на Червеноводенската дружина – същото знаме, което Ботйов изпозлва в дружината си! Мариола е първата професионална българска актриса!
Есента и зимата на 1875 г. в румънската столица Букурещ се формира таен промасонски социалистически руско–български–полско– румънски кръжец. В него участват от
Русия – Николай Петрович Зубку – Кодряну, Николай Судзиловски, Константин Доброджану–Геря;
поляците: Каченовски, Лучицки, художникът Дембицки, Ловицки; румънците: Скорцяну, Манича, Стъучану, Истрати, Спирою;
българите: Христо Ботйов, Стефан Стамболов, д-р Йорданов, Висковски, Петър Енчев Славков и други.
Някои от поляците са участвали в полското въстание от 1863 г., а Йозеф Тимолски, собственик на Хотел „Дьо Франс“, бил учредил клуб в самия хотел за поляци, наречен „Полския клуб“. Там са се помещавали също канцеларията и читалнята на основаната през лятото на 1875 година „Славенска дружина“ в Букурещ. Това представлявала промасонска организация с революционно-просветни цели, в чието ръководство участва масонът Христо Ботйов.

/ За първи път показваме УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОТО ЧЛЕНСТВО НА ХРИСТО БОТЙОВ В ПРОМАСОНСКОТО ДРУЖЕСТВО СЛАВЕНСКА ДРУЖИНА, В КОЯТО Е ЧЛЕНУВАЛ И НИКОЛАЙ СУДЗИЛОВСКИ./

19-та страница на тефтерчето на Христо Ботйов оборва всички опити да бъде дискредитиран българският велик революционер и поет, като му пришиват лековерни и несериозни качества. Там той е изразил категоричното си идеологическо умозрение за свободата и бъдещето на собствения си народ. Има записана арабска поговорка, която гласи следното: „Сеф сени севени Хак иле иксаанеси Севмеени Мъсъри Султании.“
Или на българкси: „ Обичай, който искрено те обича, макар да е на най-долното стъпало. Не обичай, който не те обича, макар да е в Египет султан“. Това е парола за разпознаване на младотурците и младобългарите , които са работили за премахване на деспотичната османска власт и замяната ѝ с републиканско управление. Те всички са работили заедно. Тази организация е промасонска, тоест създадена от масони, но не всички са били от братството. При тях не е имало разлика между вяра, етнос и социален статус!

Авторът на девиза за „Свята и чиста република“ е Джузепе Мацини, който е наречен Апостолът! Всъщност този девиз преди него става девиз по време на гражданската война в Северна Америка когато се създават Съединените Американски Щати. В България този девиз се пренася благодарение на големия български просветен деец, учител и реформатор на българското образование Райно Попович. Райно попович е масон. Поддържал е тесни връзки с масоните революционери като Джузепе Мацини. Част от Учениците на Райно Попович са Георги Раковски, Гаврил Кръстевич, братята Евлоги Георгиев и Христо Георгиев, Ботьо Петков( баща на Христо Ботйов) и др. Ботьо Петков, Георги Раковски, Гаврил Кръстевич и братята Георгиеви също са масони! По тази линия даскал Ботьо възприема и предава девиза на своите ученици и на сина си Христо Ботйов.

Кой е Николай Судзиловски?
Заедно със Николай Судзиловски, Ботйов често посешавал печатницата на Иван Андонов в Букурещ, където дълго беседвали по руски! Ботйов казвал: „Това е един руски комунист от Украйна, избягал от Русия. Той живее с жена си около Букурещ в една мушия, гдето по моя препоръка проживява. Той се именува Судзиловски, посредством мене получава нелегални брошури, издавани в Женева и Лондон и чрез ромънската граница по контрабанден начин изпраща в Русия до своите съмишленици.“ Ученият д-р Судзиловски поддъжал тесни контакти с Гюргевския революционен комитет, по чието настояване изпратил писма до свои сънародници в Лондон и Женева. Искането било да помогнат на българските въстаници да се снабдят с оръжие и да намерят офицери, готови да застанат начело в битките срещу османската империя. Николай Судзиловски помага в подготовката на Априлското въстание само година след знаковата си среща в Лондон с Карл Маркс, с когото заедно ораторстват на един митинг. Руският лекар е в британската столица на стаж в Болница „Сейнт Джоржд“. Запалва се по българската кауза и тогава се сдобива с псевдонима Николас Русел, което означавало „руснак“. Той запазва името си до края на живота си. Христо Ботйов и Судзиловски са искали заедно да пътуват до САЩ, за да изучават фермерството като занаят и наука, а по-късно Ботйов да го въведе в българско, за да може по този начин да просвети населението и да създаде по-добро място за живеете. Парите от земеделието да може да се изпозлват по-късно за революция на просветеното общество. Константинович Судзиловски има голяма заслуга в Априлското въстание! Той създава дружинки в Казанлък, Габрово, Стара Загора, Нова Загора и други места, където по-късно върху тях е възникнало социалдемократичното движение на Димитър Благоев. Судзиловски е предтеча на Българската Социалдеморатическа партия. Той е известен още като Никълъс или Ръсел. Той е първи председател на сената на Хаваите – 1901 – 1902 г. Доктор по медицина от университета в Букурещ( хирург), учен, биолог, химик, генетик, революционер, публицист и атеист! Судзиловски е активист на революционното движение в Русия, Швейцария, Англия, Франция, България, Япония, Китай. Един от основателите на социалистическото движение в Румъния. Бил е член на американското дружество на генетиците. Занимавал се е и с етнография, ентомология( наука за насекомите), биология, агрономия. Судзиловски е член на движението „Популизъм“ – движение на студентската младеж и революционни популисти с цел „ сближаване“ с народа. Просвещение на народа и революционна агитация сред селските маси! Сътрудничи в чуждестранния вестник на Пьотр Лаврович Лавров. Лавров е руски социолог, философ, публицист, революционер и историк. Един от идеолозите на популизма( народнячеството). Встникът, в който Судзиловски сътрудничи на Птьотр Лавров се казва „ НАПРЕД“. По-късно участва в доставката на руските издания на „Еманация на труда“ ( първата руска марксистка организация“, основана през 1883 в Женева). Когато разглеждаме Ботйов трябва да сме сигурни,че ще го разгледаме в контекста на световните демократични и общочовешки промени. От България до Хаваите и Русия!

Кръщелното име на поета – революционер е Христофор Ботйов Петков!
Трябва да сме убедени ,че кръщелното име на поета –революционер Ботйов е Христофор Ботйов Петков. Сигурно доказателство за този факт е кореспонденцията, която води баща му Ботьо Петков с руския вицеконсул в Пловдив – Найден Геров, а последният – с Азиатския департамент и руското въшно министерство, за да издейства обучение на сина му в Русия.
На 8 април 1863 година Руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров получава писмо от даскал Ботьо:
„Спеша да Ви предам нужните сведения за мой син Христофора Петкова на основание, на които да може да ся приеме в назначеното учебно заведение в Русия…..“
На 29 октомври 1863 година лично Ботйов с името Христофор Петков, подписва в Пловдив разписка за получените от руското Вицеконсулство 60 рубли(сребърни), необходими за разноски по пътя му до Одеса. Това е за сега първият известен автограф на Христофор Ботйов!
На 4 май 1864 „с писмо до управляващия Одеския учебен окръг руското министерство на просвещението утвърждава разпореждането на попечителя на Одеския учебен окръг за допускане на приетия „ в числото на славянските стипендианти българин Христофор Петков до посещение на уроци във Втора Одеска гимназия за подготвяне за постъпване в числото на нейните действителни ученици“.

Христо Ботйов изповядва светлия комунизъм на Карл Маркс. Онзи хипотетичен хоризонт, който и до днес не е постигнат! Ботйов е комунист – марксист – идеалист! Ботйов се запознава с „Капиталът“ на Карл Маркс в периода на 1872 – 1874 г, когато е преведен на Руски и е издаден в Петербург от Н.П.Поляков, 1872 г. Ботйов е имал лично свой един екземпляр. След смъртта на Ботйов този екземпляр попада по неизвестен начин при Стефан Стамболов. Той откъсва страницата с подписа на Ботйов и написва името си. Ботйов е бил запознат и с „ Комунистическия манифест“, което доказва сръбският издател и публицист Светозар Маркович в своето издание на вестник „Раденик“, брой 4. Българинът Васил Христов Николов – Василе Христу , е обявил, че Христо Ботйов е комунист – марксист. Понятието комунист-марксист няма нищо общо с понятието комунист – партиец, както Георги Бакалов се е опитал да изтълкува Ботйовото верую! Тоест няма нищо общо с понятието комунист – партиец нито в първите години на Освобождението, нито в днешно време! Величко Попов казва: „1871 г. пролетта Ботев живееше с мене в училището в Галац, дето бях учител. През април основахме Комунистически комитет. Ботев написа Веруюто на комуната. Поздравихме телеграфически Парижката комуна и тръгнахме да основаваме бюра в други градове, гдето оставихме преписи на Вруюто!“ Двамата изпращат до комитета на Комуната в Париж телеграма, която гласи:
„Братски и сърдечни поздрави от българската комуна. Да живее комуната. Революционери емигранти Ботйов, Попов“.
Автентично доказателство за съвместната за им работа в Галац е Ботевия портрет, подарен на Попов с личен надпис от Христо Ботйов:
„В памят на комунистическите ни подвиги брату Вел. Попову, Хр. Ботйов, 1 майя 1875, Букур.“
Велико Попов през 1921 г. в писмо до ЦК на БКП пише: “През 1887 г. Захарий Стоянов дойде при мен в Ловеч (дето служех като председател на Окръжния съд) и му дадох доста писмен материал по другаруването ми в Румъния с Ботева. От този материал по-важните подробности Захари Стоянов в книгата си “Хр. Ботйов” нарочно не е печатал (като държавник тогава), а някои е изопачил. Дадох му и преписа от телеграмата, с която поздравихме по Великден 1871 г. комунарите в Париж, но той не ми ги върна, а като умря, аз не ги подирих. Жалко, ако тия ценни документи са пропаднали…”

Отношението на Каравелов към Ботйов!

Според Александър Бурмов Христо Ботев през лятото на 1870 година отива в Букурещ. Там той се запознава с Каравелов , като му оставя няколко стихотворения. Каравелов ги печата едно след друго в своя вестник „Свобода“, брой 34, 36,37 и 39. Ботев в това време е бил учител по български език в Измаил . Общинският съвет на Измаил, обаче, от следващата учебна година 1871 премахва преподаването на български език и го заменя с френски език. Ботев се премества в Букурещ и постъпва на работа в печатницата на Любен Каравелов. Условията , при които живее Христофор Ботйов при Каравелов са ужасни и мизерни! Когато Михаил Греков посещава за няколко дена Любен Каравелов Ботев бил представен от Каравелов като „свой“ човек. Вечерта вместо да спи в библиотеката, Михаил Греков приел предложението на Ботев да спи в неговата „спалня.“ Каравелов твърди пред Греков, че приел Ботев от букурещките улици.
За да се качат на спалнята, Ботев взел една „Антична стълба“, изправил я до своето легло и казал с ирония:
„Заповядай в моята спалня.“ Греков си спомня: „Трябваше да се разчекна да се възкача. Съблякох се, легнах, ала бута ми се вмъкна между разтворите на дъските, ръбовете убиваха. Спалнята беше удушлива, изпаренията от мастило и машина даваха отвратителна воня, спалнята беше препълнена с паразити, ала дървениците – милост не знаеха. Ботев захърка, поисках да сляза и избягам, пък в тъмнината къде можеше да се отиде. Седем – осем души цял ден в тая стая живееха, дишаха, плюеха, секнеха се. Другарят ми не хаеше, надарен с железна конструкция, с презрение се отнасяше към неудобствата. Преди работа сутринта казах му, че спи в ужасна дупка, защо човек културен с талант, какъвто рядко Бог дал, се е осъдил на подобен живот? Ботев лаконически отговори: „Подготвям се за онова, що може ме срещна на Стара планина в България.“
Любен Каравелов по препоръка от Найден Геров учи в Русия. Престоява няколко месеца в Одеса, после в Москва до края на 1857 г. Биографите укриват, че преди заминаването за Русия Каравелов е сериозно проучен от Азиатския департамент на Външното министерство на Русия! Канцлерът Горчаков е уведомен че 22 годишен българин Любен Каравелов ще учи във военноучебно заведение в Русия. Той става агент номер 509 от 8 февруари 1857 г. от така наречените млади „ славяни“. Любен Каравелов като дългогодишен агент на руското военно разузнаване, на сръбското младо бружение е бил абсолютно подчинен и изпълнителен на поетите задачи. Поради което, моето мнение е, че той стои в началото на веригата от предателства на Апостола Васил Левски. Кавгата както я наричат в спомените на възрожденците между Каравелов и Ботев е омраза на Любен Каравелов, защото Ботев израства като лидер революционер, като невероятен публицист и поет. Ботев протестира срещу спирането на двата Каравелови вестника „ Свобода и Независимост“ и лишава българската емиграция в Румъния от революционен орган! Заплахата за Ботев била реална, рудниците за добиване на сол са били място, където са пращани до живот заточеници и осъдени!
Ботев пише до Иван Драсов: „Струната между мене и Каравелов се скъса вече окончателно, затова защото аз го имах като брат по дело и по помишления, той и хората му щяха да ме изпроводят тия дни във влашките рудници за сол, но не успяха.“ След провала на руския революционен канал на Николай Меледин е Докладвано е , че кръжокът в Измаил се посещава от революционери, в които влизали българинът Петков ( Ботйов), военният лекар Бисеров, майор Кусински и други. Ботев попада във фошканския затвор веднага след арестуването на Меледин. За събитието Киро Тулешков съобщава на Васил Левски, който чака Ботев след Общото събрание в Букурещ. Когато Васил Левски разбира, че Ботев е затворен нарежда на Каравелов и на Димитър Ценович да станат поръчители. Каравелов се обажда с телеграма на хотелиера Захманов във Фокшани, който да реши въпроса. Захманов пратил телеграма до Каравелов и попитал да му даде ли пари на Ботев, за да се върне. Любен Каравелов не отговорил една седмица. Захманов дал пет франка на Ботев и Ботев тръгнал пеш до град Бъзъу. В Бъзъу той среща случаен емигрант, който му дава пари ,за да се качи на влака и да стигне до Букурещ. Левски останал крайно недоволен, че не могъл да говори с Ботев. Така последната среща между Ботев и Левски не се състоява по вина на Любен Каравелов! Ботев пристига четиринадесет дена, след заминаването на Левски за България на поредната мисия! Още веднаж Каравелов доказва явната неприязън и умраза към Ботев! Този случай е по-страшен с факта, че Каравелов не разрешава политическата среща в полза на България между Васил Левски и Христофор Ботйов!

Темата за национален предател е вечна. България също не е застрахована. Предателството се купува, купувач винаги се намира. България е особен рекордьор, защото историята доказва, че купеният национален предател е по вертикалата на държавността. Днешните българи никога няма да бъдат като Христо Ботев, но да оставим истината за тези след нас… Може би, България ще има още един като него! В поезията и публицистиката на Ботев, вън от смисъла, той би могъл да бъде усетен като простонароден, дори наивен, докато разумът ни в смисъла на думите му се разтръсва от прозрения за прозрачни, та чак призрачни дълбини, които спират дъха пред неведомото. Истинският Ботев можем да съберем в три негови изречения, които като в три стълба крепят духом всеки българин и дават увереност в бъдещето: „Истината е свята, свободата е мила“, „хвала и чест на оние честити мъже, които именно в тие критически минути се борят с обстоятелствата, работят за благосъстоянието на народа, приготовляват бъдещите събития и стараят се да укажат на новите пробудивши се сили правият път и надлежащото им място“, „ само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата, а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за сичкия свят.“

Публикация: Иван Тренев.
Всички права на текста са запазени и изпозлжането им като откритие на някой друг без упоменаването на първоизточника подлежат на санкции според българския закон!

 479 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)