Мария – последната кралица на Румъния.

Историята на създателката на двореца в Балчик кралица Мария Единбургска, която пожелава след смъртта ѝ сърцето ѝ да бъде положено в ковчеже и да остане завинаги в нейното любимо кътче на брега край Белия град, допринасят за приказната аура, обгърнала мястото.

Кралица Мария е родена като британска принцеса, дъщеря на херцога на Единбург Алфред и на великата руска княгиня Мария Александровна. Тя е дете на две от най-могъщите европейски семейства. Можело е да стане кралица на Великобритания, но въпреки че бъдещият крал Джордж V й предлага брак, под давлението на своята майка Мария се омъжва за румънския кронпринц Фердинанд.

Разлюлявана от бури, скандали и конфликти, кралица Мария намира своя пристан в Балчик (по онова време градът е бил в пределите на Румъния). Тя изключително много харесва природата и гледката: „Цял живот съм мечтала за такова място, представяйки си, че то може да бъде открито само в Италия, а ето го тук, в Балчик.“ Кралицата купува парчето крайбрежна ивица от неговия собственик – букурещкия банкер Жан Крисовелони през декември 1924 г. Планът й е да се построи замък по неин вкус и спрямо нейните разбирания за красота и естетика. Работата започва на следващата година, а за да реализират мечтите на кралицата, са наети майстори от цял свят.

Първата построена сграда е личната вила на Мария – „Тихото гнездо“. Едновременно с това се оформят градините и алеите на комплекса, преустройството на съществуващите воденици и укрепването на терена. Кралицата е искала вилата да е в турски стил, затова приличащата на минаре кула никак не е случайна, а е по желание на Мария. Вътре в нея е монтирана еолова арфа. Това е куха фуниевидна тръба с опънати струни. Когато има вятър, от нея се разнасят леки и нежни звуци, придавайки още по-голяма тайнственост и призрачност.

Строителните работи приключват през 1936 г. Само две години след това кралицата умира. Последното желание на Мария е сърцето й да бъде отнесено в нейното любимо място – Двореца в Балчик и да бъде положено в параклиса „Стела Марис“. Искането нa кралицата се сбъдва – нейното сърце е прибрано в ковчеже, обковано със скъпоценни камъни, и оставено в параклиса. По-късно то е върнато в Бран, а след това в продължениена 44 години се е съхранява в Националния исторически музей на Румъния в Букурещ.

През ноември 2015 г. – 77 години след смъртта на Мария, с тържествена церемония, на която присъстват нейни потомци, румънски и чуждестранни високопоставени личности, сребърното ковчеже със сърцето на кралицата е пренесено в замъка „Пелишор „където намира вечен покой.