Султана ( Танка) Тодорова Ганева – майка на Иван Тодоров Ганев , за когото Иван Вазов пише “ От Батак съм чичо ….“.
Ушите са ѝ били разрязани от турците при изтръгването на обеците ѝ. Преживява Баташкото клане.
Баба Султана Ганева и дядо Васил Домусчиев, инициатори за съграждането на параклиса “ Свети Илия“ на 2 км от Батак. Баба Танка, както я наричали близките й, е родена около 1830 година. Преживяла е ужасите при потушаването на Априлското въстание. След време, когато останалите живи батачани започнали да въздигат от пепелищата родното си село, баба Султанка се завърнала в Батак и заживяла със семейството на другия си син Ганю Т. Ганев (т.нар. Малкият Ганю). Десетилетия работила и се грижила за църквата в Батак. Тази обикновена баташка жена, имала необикновена дарба – контактувала с отвъдното, и често, както разказват съвременниците й се „пренасяла”.

Заспивала и се събуждала след няколко дни,

после споделяла с близките си виденията си. Помагала на хората да решат заплетени проблеми, съветвала ги как да постъпват в трудни ситуации. На преклонна възраст имала странно съновидение: явил й се Св. Илия и поискал от нея да му построи подслон. „Аз често идвам в Батак, а няма къде да се подслоня” – казал й той. Завел я на мястото и очертал къде точно да бъде параклисът. Заръчал й да построи и навес за коня му. Показал й къде да търси вода, за да изгради и чешма. Сънят притеснил старата жена – как на тази възраст, изнемощяла и слаба да се захване да строи? Дълго време пазила в тайна заръката.

Но сънят се повторил, а после се потретил

Престрашила се баба Султана и споделила тревогата си с Васил Домусчиев, член на църковното настоятелство – човек вярващ и добър християнин. Роден в Батак през 1839 г. Въстаник в Априлското въстание от 1876 г. Член на Поборник-опълченското дружество в Батак. Та изслушал дядо Васил разказа на баба Сутана, пък й рекъл: „Не се тревожи како Султано, ще поставим въпроса пред църковното настоятелство.“ Така и направили. След една неделна служба свещеникът разказал на батачани за съня на баба Султана и за заръката на Свети Илия. Умували батачани, разтълкували съновидението, па решили, че това ще е заръка към цялото село, а старата Султана ще да е само инициаторът. Тръгнали няколко волски коли от къща на къща –

кой дъска, кой ритловица, кой греда – всеки давал по нещо

Така събрали дървен материал. След това мъжете подготвили ломен камък, тикли и всичко необходимо за строежа. Години след това жени от долните махали на селището разказвали и се чудели как и с каква лекота измъквали на височината задянатите в цедилки на гърба тикли. Изпълнили заръката батачани. Построили параклис на Св. Илия и навес за коня му направили. Само вода не намерили, въпреки, че много копали и търсили. Баба Султана Ганева починала на 22 март 1926 г. Пет години по-късно, на 12.03.1931 г. се поминал и дядо Васил Домусчиев на 92 години. И двамата са погребани там, при параклиса.