Почина синът на Тодор Живков – Владимир

Сподели сега

Почина синът на Тодор Живков – Владимир

Кончината му е точно 40 години след смъртта на неговата сестра Людмила Живкова

Синът на бившия генерален секретар на ЦК на БКП, министър председател на НРБ и първи председател на държавния съвет Тодор Живков – Владимир Живков е починал на 69 години, съобщи kmeta.bg.

Кончината му е точно 40 години след смъртта на неговата сестра Людмила Живкова (21 юли, 1981 г.).

Владимир Живков е роден на 5 юни 1952 г. в София в семейството на тогавашния секретар на Централния комитет на БКП Тодор Живков и Мара Малеева-Живкова. През 1971 г. завършва средно образование в 35-а гимназия с преподаване на руски език в София. От 1971 г. е член на БКП. След това завършва право в Софийския университет. Докато учи е член на Софийския градски комитет на ДКМС. През 1980 г. започва работа като научен сътрудник в Института по науките за държавата и правото при БАН. Под ръководството на неговия ръководител Ярослав Радев през 1981 г. защитава дисертация на тема „Правна оценка на Нюрнбергския процес“, вероятно писана от самия Радев. Жени се два пъти – за Маруся Мирчевска, с която има син Тодор Живков, и за Валентина Станимирова, с която има дъщеря Елизабет Живкова.

След смъртта на сестра си Людмила, Владимир Живков става главен директор на Центъра „Знаме на мира“ (до 1989 г.). Същата година е избран за член на Бюрото на Централния комитет на ДКМС. В периода 1982-февруари 1990 г. е председател на Международната фондация „Людмила Живкова“. От 27 май 1983 до юни 1989 г. е заместник-председател на Комитета за култура. През 1986 г. става заместник-председател на Съвета за духовно развитие при Министерски съвет. От 1986 до изключването си през 1989 г. е член на ЦК на БКП. Народен представител в 8-о и 9-о Народно събрание и член на Комисията по духовно развитие и на Ръководния комитет на българската интерпарламентарна група.

До последно той кара старините си предимно в дупнишкото село Кременик.

Loading

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)