Фанарът възнамерява да игнорира позицията на Руската Православна Църква (РПЦ) и Сръбската Православна Църква (СПЦ) по въпроса за сближаването на Православието с Ватикана

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Фанарът възнамерява да игнорира позицията на Руската Православна Църква (РПЦ) и Сръбската Православна Църква (СПЦ) по въпроса за сближаването на Православието с Ватикана

Както отбелязва в сензационното си писмо до Константинополския патриарх Вартоломей, архиепископа на Телмис Йов Геча, главният враг по пътя на обединението на Католическата и Православната църкви – това е РПЦ, а Сръбската Православна Църква той посочва като един от нейните „известни сателити“.

Електронното издание Greek Reporter (Гръцки репортер) публикува статия въз основа на писмото на Постоянния представител на Вселенската Патриаршия при Световния Съвет на Църквите, архиепископа на Телмис Йов Геча към Патриарх Вартоломей (пълният текст на документа на италиански е достъпен във връзката на гръцкия сайт), за това съобщава новинарският сайт Cyclades24.gr. Порталът Greek Reporter високо оценява това писмо като потвърждение, че Вселенската Патриаршия е вярна на идеята за възстановяването на евхаристийното единство с Рим.

Какво в писмото на архиепископа на Телмис, толкова интересува гръцките журналисти и как неговите идеи могат да повлияят на православния свят? Каква е позицията на Българската Православна Църква?

От думите на архиепископа следва, че на Фанар наистина планират да развиват икуменическия диалог с римокатолиците и възнамеряват в бъдеще възможно най-скоро да се сближат с Рим. Основният проблем към тази цел обаче, е позицията на Руската Православна Църква. Следователно, за да се лиши РПЦ от възможността за директен диалог с Ватикана се предлага да се използва наскоро създадената от Фанара т.н. „Украинска Православна Църква“ и в православния състав на комисията, обсъждаща въпросите за православно-католическото взаимодействие, да се включи „духовенството“ на УПЦ. След като, след предоставяне от Константинопол на автокефалия на тази съмнителна структура в Украйна (припомняме, че каноничната Украинската Православна Църква на Московската патриаршия продължава да се грижи за по-голямата част от православните вярващи в тази страна), представителите на РПЦ спряха да работят в комисията и затова според Йов те не могат да се превърнат в пречка за стремежите на Вартоломей и компания.

Както подтвърждава архиепископ Йов в писмото си, именно митрополитът от РПЦ Иларион (Алфеев) от година на година пречеше на диалога между православната и католическата църкви, и помоли католиците да разрешат въпроса за униатството. Писмото на Йов направо обвинява Иларион, че постоянно саботира икуменистките стремежи на Фанара, използвайки въпроса за униатството „за забавяне на двустранния диалог, извършен от Майката- Църква, както и за неговото подкопаване. “ И предлаганото от Архиепископ Йов решение е следното: диалогът между православни и католици по въпроса съюза трябва да продължи според предварително планираното споразумение между автокефалистите и униатите в Украйна „под егидата на Ватикана и Майката- Църква“.

Архиепископът на Фанара предлага да се игнорират позициите на Антиохската, Сръбска, Грузинска, Българска, Полската църкви, Църквите на Чехия и Словакия (Българската църква не участва в работата на Комисията от 1990 г., подчертава Йов), които също не подкрепят прибързаното сближаване с католическата църква, оправдавайки се това, че те са само „добре познати сателити“ на Руската Православна Църква, които сляпо я следват в политическите въпроси. Както, пренебрежително и с нескрито раздразнение, твърди константинополският йерарх, тези пет църкви нямат нищо общо с въпросите на обсъждане за униатството, но в същото време те постоянно се използват от руснаците за „торпилиране на инициативите на Майката Църква, насочени към обединяване на Църквата“.

По този начин, ако представителите на тези църкви престанат да участват в работата на православно-католическата комисия, това изобщо няма да разстрои патриарх Вартоломей, а ще играе само в негова полза. Той ще може да декларира за възстановяването на комуникацията между православната и католическата църкви, особено след като той още повече отъждествява Православният свят само със себе си.

Показателно е, че Върховният Архиепископ на Украинската Гръко-Католическа църква Святослав Шевчук, който очевидно е под влиянието на Ватикана, отдавна открито говори за очевидния факт: единна „Киевска църква“ може да бъде само под егидата на римския епископ. От откровенията на архиепископ Йов следва, че това няма да повлияе по никакъв начин на суетните и опасни намерения на патриарх Вартоломей, който е решил да използва създадената от него организация „УПЦ“ като коз от ръкава в играта за създаване нов съюз с Рим. Не е изключено „УПЦ“ да е създадена именно за това.

Какво ще струва „обединението на западното и източното християнство“, ако то ще се проведе по този начин, е страшно дори да си представим. Наистина, в случай на присъединяване най-важното за Константинопол е въпросът за мястото и статута в Римската църква, но по никакъв начин не и експанзията на униатите в Украйна и Румъния и не догматичните проблеми на филиоквата. Оказва се, че слуховете, разпространени от йерарсите на Фанара за планираното обединение на „УПЦ“ и Украинската Гръко-Католическа църква не са без основание. Всичко още веднъж показва, че повтарящите се факти на съвместното служение на „йерарсите“ и „духовници“ на организацията „Православна църква на Украйна“ и униатите – е добре обмислена политика на „УПЦ“, за която Фанара знае и одобрява, а не произвол на отделни представители на духовенството. Като цяло няма съмнение, че в случай на създаване двустранна комисия с участието на „УПЦ“ и УГКЦ, за която говори архиепископ Йов, ще бъде обявено, че няма пречки пред обединението и съвместната служба, което трябва, според идеолозите на Вартоломей, да послужи като мощен тласък за по-нататъшното сближаване с Ватикана.

Изключително тревожна е и позицията на другите православни църкви, в т.ч. Сръбската и Българската, сякаш никой от проповедниците не се интересува за новото униатство. Това може да означава, че чрез украинският пример се разработва само пробна версия на католическата експанзия и след време Сърбия също може да очаква настъпването на икуменизма по подобен начин. Що се отнася до образа на СПЦ и на Българската Православна Църква, като „сателити на Руската православна църква“, то не бива да се поддаваме на словесни провокации: духовното родство на сърби, българи и руснаци продължава от векoве, и недоброжелателите могат да се опитват да окачват етикети с надеждата да скарат братските народи.

Автор

Мирослава Димитрова

 132 Посетена,  3 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)