Сигурно един средностатистически дълъг човешки живот не ще бъде достатъчен да се специфицират всички писания за Христофор Ботьов Петков! Имало ги е, има ги, ще ги има! Обичан и мразенм, приеман и отхвърлян, Христофор Ботьов Петков никога не се отклони от своя път, от своята цел в едно обозримо от него бъдеще, когато българинът ще има човешки свободен живот, какъвто заслужава по силата на българщината! Твърд и непреклонен, проникнат от най-прогресивните идеи на епохата, Христофор Ботьов Петков олицетворява своята епоха и става неен символ. Антон Страшимиров ще напише в 1940 г. „преди Ботьова ние не сме били, в него – сме, след него – ще пребъдем, ще се допълваме и ще растем!“ Константин Петканов в 1945 ще добави: „Ботьов е в кръвта ни, дъха ни, в словата ни – в родовата ни съдба.“ Константин Константинов в 1926 г казва: „Неговите думи са ми звучали в пръвната майчина песен, тия думи, които единствени бих желал да чуя, когато топлата пръст ще ме поиска отново.“ Христофор Ботьов Петков принадлежи на „всичкия свят.“ Неговото истинско величие се оценява, като го поставим наред с другите големи революционери, мислители, поети на 19 век – с Бакунин и Мицкевич, с Лермонтов и Петьофи, с Херцен и Чернишевски, с Гарибалди и Мацини…. Той е жив в човешката памет и е един от духовните титани на своята епоха!

Публикация – Иван Тренев