ОТНОСНО ПАНДЕМИЯТА… ПРЕДИМНО ЗА МИСЛЕЩИ!

Сподели сега

ОТНОСНО ПАНДЕМИЯТА…

Бившият съветник на покойния президент на Франция Франсоа Митеран Жак Атали пише през 1981 г: „В бъдеще главната тема ще бъде да намерим начин да намалим броя на населението. Ще започнем от старите, защото когато човек прехвърли 60-65 г. живее по-дълго отколкото произвежда, а това струва много скъпо за обществото, по-късно слабите и безполезните, които не допринасят нищо за обществото, а стават все повече и накрая преди всичко глупавите. Евтанизацията е насочена към тези групи. Евтанизацията трябва да стане съществен инструмент на нашите бъдещи общества. Във всички случаи няма да можем да екзекутираме хората или да изградим лагери…. Ще се отървем от тях като ги накараме да вярват, че е за тяхно добро! Прекалено голямо и предимно безполезно общество е икономически прекалено скъпо. И в социално отношение за човешката машина е много по-добре да спре внезапно отколкото да закърнее постепенно. Няма да сме в състояние да проведем тест за интелигентност при безброй милиони хора, нали се сещате. Ние ще намерим или ще причиним нещо – ПАНДЕМИЯ, която е насочена към определени хора, истинска ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА, или ВИРУС, който напада старите или възрастните – няма значение… Слабите и страхливите ще бъдат повалени. Глупавите ще ни повярват и ще се молят да ги лекуваме. Ние ще сме се погрижили да имаме начин да ги лекуваме. Начин на лекуване, който ще бъде решението. Селекцията на идиотите ще стане от самосебе си! Сами ще отидат в кланицата!“

Не може да се каже по-ясно. Посочени са хората, от които искат да се отърват – старите – всъщност се припокрива със сегашната ситуация в света!, Всички трябва да се „васинират“ по списък – първо старите, увредените, те щели да получат ваксина, дори на бездомните се предлага!

Това е откъс от книгата „Кратка исотиря на бъдещето“, която излиза във Франция през 2006 г., а Жак Атали е френски икономически учен!

Loading

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)