Димитър Горов е роден е в Пещера през 1847 г. На млади години забягва във Влашко и с труд успява да събере някоя пара. Купува къща с дюкяни в Гюргево и отваря работилница за спермацетови свещи и сапун. Около 1872 г. взема за съпруга тревненката Иванка Кънчева, сестра на революционера Ангел Кънчев. Момичето било с крехко здраве. Двамата се венчават в дома на баба Тонка Обретенова.Къщата им в Гюргево била известна с името „казармата“, тъй като събирала българските емигранти и хъшове. Последните често са представяни пред властите като работници в свещарницата. Горов се грижи да бъдат изрядни пред лицето на закона, но когато се налагало, намирал начин да ги освободи от затвора. Самият той бил човек с вкус и си позволявал мебелировка, каквато имало в чокойските домове.Обличал се елегантно, носел златен часовник с ланец. Допускаме, че го е правел не толкова от суета, а защото е знаел, че външният му вид трябва да респектира турската и румънска администрация. Чести гости в дома му са Любен Каравелов и Никола Обретенов. Стоян Заимов свидетелства в спомените си, че именно у Горови за няколко минути неговият приятел Христо Ботев написва стихотворението „Хаджи Димитър“.
Иванка Горова, подобно на съпруга си, не остава чужда на революционните дела. Пренасяла пощата на революционния комитет по линията Букурещ – Гюргево – Русе – В. Търново, за която отговаряли Никола Обретенов и Димитър Горов.Димитър Горов помага при организирането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. и лично я придружава до българския бряг при село Вардим. Подпомага със средства и при събирането Ботевата чета, за да се закупят облекло и оръжие. Не на последно място, финансира и отпечатването на картини с патриотични сюжети, рисувани от полския художник-емигрант Х. Дембецки.Щедрият българин изчерпва натрупаните си средства и изпада в дългове. След обявяването на Руско-османската освободителна война през 1877 г. той продава имуществото си в Гюргево и преминава на служба към руската армия като пътеводач. С него тръгва и Иванка, но заболява тежко от гръдна болест и се налага да остане в родния си град Трявна, докато съпругът ù заминава с руските войски на юг от Балкана.Малко известен факт е, че с парите на Димитър Горов през 1877 г. излиза от печат в Гюргево стихосбирката „Песни и стихотворения“ на Стефан Стамболов. Тя дълго е неизвестна за Народната библиотека, но през 1928 г. постъпва в архивите ù. И пак на Горов е заслугата за отпечатването на единствената Ботева поетическа книга в съавторство със Стефан Стамболов – „Песни и стихотворения от Ботева и Стамболова“, Букурещ, 1875 г.На 16 май 1876 г. на пристанището в Гюргево сред многото пътници са намира и група български „градинари“, скътали в дървени сандъци четнически дрехи и оръжие. Заедно с тях на австрийския кораб „Радецки“ се качват Димитър Горов, съпругата му Иванка и сестра ù Кина Кесякова. Тримата съпровождат Христо Ботев и четата му до румънското пристанище Бекет.
Самият Ботев само преди часове се е разделил с любимата си Венета, на която казал, че ще пътува за Браила и Галац, но може да отскочи и до Гюргево. Добавил още, че ще се бави няколко дни. Венета повярвала – не за пръв път мъжът ù пътувал по работа. На тръгване Ботев два пъти се връщал и целувал новородената си рожба Иванка.
Именно на Димитър Горов поетът и воеводата Хр. Ботев поверява известното писмо до съпругата и децата си. На същия дава и писма до приятели, телеграмите до известни европейски вестници, чрез които съобщава за делото си. В Бекет Димитър Горов, съпругата и балдъзата му са арестувани от румънските власти. Претърсват ги, но писмата и телеграмите съобразително са укрити от Горов в дългите коси на двете жени, за да стигнат по-късно до получателите си.
След години, когато Венета е на смъртно легло от мозъчен кръвоизлив, повиква сина си Димитър Рашев във В. Търново. С поглед му казва къде е скъпото прощално писмо от съпруга ѝ, написано на кораба „Радецки“. Последните ѝ сили били за това да даде знак какво да направи с писмото, защото е знаела колко важно е то за народната памет. Едва тогава се обърнала към стената и затворила очи завинаги.
Димитър Рашев дълго съхранява в дома си ценния документ. До онзи студен януарски ден на 1930 г., когато се появяват двама непознати мъже и предлагат да го купят. Доведеният син на Хр. Ботевият възмутен отказва да го продаде. Сам той по-късно ще го отнесе тържествено до Народната библиотека в компанията на множество млади хора, които пеят Ботеви песни. „Оргиналното писмо е поставено в хубава кафява рамка заедно с портрета на Христо Ботев, майка му, жена му, дъщеря му Иванка и Димитър – синът на Венета“ – отбелязват събитието българските вестници.
Ценният документ едва ли щеше да достигне до нас без помощта на Димитър Горов. Той е сред най-верните приятели на поета-революционер, навикнал да се обръща към него с уважителното „Добрий бае Димитре“, макар Горов да е само с една година по-възрастен от Ботев. Той отбелязва още на 18 ноември 1875 г.: „Приемете братските ми поздравления и не забравяйте вашия признателен слуга“.Самият Горов е сред най-важните членове на Гюргевския революционен комитет, а също така и член на централния комитет в Букурещ. В записките си по въстанията, като личен участник и апостол в Априлското въстание, Стоян Заимов разказва подробно за ролята на Димитър Иванов Горов в комитетските дела. Толкова повече, че Ботевият приятел е сред малкото, които буквално разпиляват цялото си състояние след Освобождението на полза роду.През един слънчев ден на месец юни 1877 г., само на 22 години, Иванка си отива от живота. Погребват я с военни почести.
След края на войната Горов се завръща в Трявна и възстановява свещарницата си, но не му провървява в занаята. По настояване на приятеля си Стефан Стамболов минава втори път под венчило. Жени се за дъщерята на свещенник Константин Витанов. Венчава ги самият Стамболов.
Скоро обаче Димитър Горов пак остава без работа и получава служба – околийски началник в село Дормаилци, Плевенско. Както можем да се досетим, помогнал е кумът, бъдещият министър-председател на България.
За съжаление при изпълнение на служебната си работа Горов се простудява, заболява сериозно и се налага да се върне в Трявна, където на 19 декември 1881 г. умира.
Преди да си отиде, казва на втората си жена: „Ето тия два франка ми останаха от имането, което имах. Купи ми свещи и ги запали на гроба ми!“
Погребват го в Трявна. След време пренасят костите му в новото гробище, но за съжаление днес никой не знае кое точно е мястото, в което почива този велик българин, похарчил здраве, пари и имот за свободата и добруването на България. Излишно е да добавяме колко важен е примерът му днес, защото това се подразбира. Но преди да направим и това, е нужно отново и отново да припомняме на новите поколения кой е Димитър Иванов Горов. Кои са били неговите приятели! Какво огромно богатство от важни документи щеше да бъде изгубено без находчивостта, смелостта и всеотдайността му.
Публикация : Иван Тренев
