Ръководството на община Карлово постави паметен надпис на чешмата до Женско дружество „Възпитание“ /Обредният дом/ на площад „Васил Левски“ в знак на признателност към британската писателка Мерсия Макдермот.

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Снимка: Иван Тренев

Ръководството на община Карлово постави паметен надпис на чешмата до Женско дружество „Възпитание“ /Обредният дом/ на площад „Васил Левски“ в знак на признателност към британската писателка Мерсия Макдермот. Голямата приятелка на Карлово посвещава десетилетия от живота си в изучаване и популяризиране живота и делото Васил Левски, Гоце Делчев и Яне Сандански.
        На откриването на паметния знак, състояло се в навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември, за дейността на Мерсия Макдермот, нейните статии за Левски и книгата й „Апостолът на свободата“, припомни Мария Деянова – директор на Общинския исторически музей.
        Заместник-кметът Антон Минев изрази признателността на карловци за жеста на Макдермот, дарила средствата за изграждане на чешмата по повод 150 години от рождението на Апостола, чествани през 1987-а. Минев припомни трогателното посвещение на писателката: „На българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря.“.

         Мерсия Макдермот е родена на 7 април 1927 в град Плимут, Великобритания.
      През есента на 1945 г. тя е студент в Оксфордския университет, специалност „руска филология“. Посещава конгресите на английския национален съюз на студентите, а през 1946 участва като делегат на Оксфорд в Учредителния конгрес на Международния съюз на студентите в Прага. Там за първи път се среща и общува с българи, защото знае руски език. Заминава на студентска бригада в Югославия – строи заедно с други младежи линията „Омладинска пруга“. Един от бъдещите ѝ добри познайници, с когото води впоследствие кореспонденция, е българският поет Павел Матев. Тя е впечатлена от групата български бригадири и иска да види тяхната родина. През 1948 г. английската студентска бригада „Майор Франк Томпсън“ е  разпределена да работи на язовир „Копринка“ („Георги Димитров“).
        Мерсия решава да се посвети на България. Изучава български език в Лондонския институт при проф. Вивиан Пинто. През 1958 г. Макдермот оглавява Англиско-българското дружество и е негов председател до 1973 г. Успоредно г-жа Макдермот проучва българската история и написва научно-популярна книга за България.
       Тя е пленена от образа на Васил Левски и желанието ѝ да напише книга за Апостола я кара през юни 1962 г. да дойде отново в България, да посети Карлово и на следващата година вече да бъде преподавателка в Софийската английска гимназия по английски език и история.
       Редом с преподавателските си задължения, системно продължава да изучава българската история. Среща се с много историци, писатели, художници и потомци на Левски. През 1966 г. Макдермот изпраща в Лондон поръчаната от редакцията на в. „Народна армия“ статия за Васил Левски: „Мястото на Левски в българското и световно революционно движение.“ Публикацията събужда невероятен интерес. Макдермот си спомня „…за чужденците, чули името му за първи път, обикновено трудно е да повярват, че той (Левски) наистина е съществувал. Те казват, че такива чисти и светли личности можем да срещнем само в приказките.“ Издателство „Народна младеж“ ѝ предлага да издаде на български език книгата за Левски – „Апостолът на свободата.“ Това се осъществява през 1970 г. в превод на Иван Градинаров. Налагат се нови издания през 1973 г. и 1977 г., защото книгата се изчерпва светкавично.  Обявена е за най-хубавата книга за Левски. Макдермот  навлиза дълбоко в дейността на Левски и следовниците му както в Македония, така и в Тракия. Тя е завладяна и от личността на Гоце Делчев. Подготвя книга и я отпечатва в Лондон през 1978 г., а преводът от английски на Веселин Измирлиев излиза в България със заглавие „Свобода или смърт. Биография на Гоце Делчев“. За тази книга, която има голям успех, Мерсия получава Академичната и Университетската Паисиева награда! През 1979 г. ѝ е присъдена научната степен „доктор на исторически науки.“ Поканена е за гост-преподавател във факултета по история в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Започва  работа над новата си книга – за Яне Сандански. Като изследователка Макдермот полага най-големи усилия върху този труд, поради липса на научни изследвания, а и поради сложните отношения в самото революционно движение. Книгата „За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански“ излиза през 1987 година.
        Макдермот напуска България в началото на юли 1989 г., но в страната си продължава да изнася беседи за България.  През 2003 г. Макдермот е поканена от Института по история при БАН да вземе участие в международната научна конференция. С пристигането си тя дава своя златен медальон на проф. Ана Райкова, в който десетилетия е носела образа на Апостола Васил Левски с кичур от косата му, подарен от неговия сестрин внук Бочо Загорски, със заръка: „ПРЕДАЙ ТОЗИ СКЪП ЗА МЕН МЕДАЛЬОН В КАРЛОВСКИЯ МУЗЕЙ. ТАМ МУ Е МЯСТОТО!“

Източник: община Карлово

 398 Посетена,  2 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)