Българите от Дунавска България са наричани от арабите в средновековието „Бурджан“

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

В кореспонденцията през Х в. на хазарския цар Йосиф с андалузкия еврей и министър Хасдай ибн Шапрут, се упоменава народа „в-н-н-т-р“, който хазарите победили. „Нашите предци хазарите – пише в писмото на Йосиф – воювали с тях. В-н-н-т-р били многочислени, толкова многочислени, колкото пясъка в морето, но не успели да устоят на хазарите. Те изоставили своята страна и побягнали, а хазарите ги преследвали и ги настигнали до река по име Руна. И до днес те са разположени около река Руна и са близо до Кустантини, а хазарите и днес са на тяхната земя.”

image

Всички изследователи са категорични, че „в-н-н-т-р“ са българите, а реката Руна е „Дунав“.

Това сведение на Йосиф идва от разширената редакция на писмото му, открита от Фиркович в началото на ХІХ в. в караимските архиви в Евпатория и мнозина изследователи допускат, че сведението за „в-н-н-т-р“ може да не е оригинално, а вторично заето от арабските летописи от Х в., където има доста сведения за народ „в-н-н-т-р“.

Разширената редакция на писмото на Йосиф, въпреки съмненията около нейното изнамиране, не е фалшификат, според учените. Просто съставителя на тази редакция през Х в. е в знак на равенство с арабските сведения за „в-н-н-т-р“ и българите. И действително, ние знаем, че в повечето арабски средновековни исторически книги, българите от Дунавска България, са наричани „бурджани“, а държавата им „Бурджан“.

Този въпрос е изисквал внимателно проучване във връзка с древната българска история, но – както ще покажем – учените са подходили повърхностно.

Кои са „в-н-н-т-р“?

Логиката изисква, ако това сведение се среща само в хазарско-еврейската кореспонденция от Х в. и в арабоезичната средновековна историческа литература, то да се свърже с името „Бурджан“, както масово е наричана Дунавска България от арабските автори и да се потърси какъв е произхода на това име. Но не се постъпва така.

Още през 1875 г. Гаркави решава да обясни названието „V.n.nt.r“ чрез името Oύnnogoundouroi (**уногундури), което съобщава през ІХ в. Теофан в своята „Всемирна хроника“, а оттам то попада, както в латинския превод, така и през Х в. е преповторено от Константин Багрянородни в съчинението му „За темите“, кн. ІІ: “Преминаването им през река Истър (Дунав) било в края на царуването на Константин Брадатия и оттогава името им станало известно, а преди ги наричали Уногундури.“ www.vostlit.info/Texts/rus11/Konst_Bagr/De_Thematibus/text2.phtml

Както знаете това име е често цитирано в научната литература на ХХ в., но за съжаление нито един учен не си е направил труда коректно да посочи, че в 16-те съхранени до днес преписа на популярната „Всемирна хроника“ на Теофан се срещат и други форми на това име: „Ονογουνδούρων d, ’Ονουνογουνδούρων с, ’Ονογουνδούρων (’Ωυет) уА, Οννοβουνδοβουλγάρων z, Onogundurensium А.“

Една от тези форми е Οννοβουνδοβουλγάρων (уновундобългари, т.е. хуни: вунд и българи).

Моето предположение е, че името „вунд/бунд“ отдавна е свързано с името българи, но как и защо ще уточним след малко. Нека сега припомним, че „Бунд“ и неговият народ „v`hndur“са наречени „българи“ и в арменската хроника от VІ в. на Мовсес Хоренаци. И наистина, какъв е този народ на Бунд, който освен своето име е и …българи? Кн.ІІ, гл.6: ”/Валаршак/ се спусна към зелените пасбища на предела Шара, който древните са наричали Безлесен или Горен Баоеан, а впоследствие, заради колонизаторите българи Vh`ndur на Бунд, заселили се там, били наречени по неговото име Вананд. И досега селища там носят названия, получени от имената на неговите братя и потомци.”

Допълнително в „Арменската география от VІІ в.“, приписвана на Анани Ширакаци, също имаме `W(u)l(u)ndur Bulkar`.

 48 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)