Почина ЛЪЧЕЗАР ЕЛЕНКОВ ( 1936 – 2020)

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Почина
ЛЪЧЕЗАР ЕЛЕНКОВ ( 1936 – 2020)

За него Александър Геров каза : „ Лъчезар Еленков търси свой поетичен стил.“ И го намери, издържа поетът!
Заяви: „ Българийо, не се съмнявай в мене, че не повтарям често твойто име. Незримо аз те защитавам от мними родолюбци.“ ( 1967г.)
Лъчезар Еленков търсеше своето място сред хората. „ Рушат се и отново се изграждат пластовете на притеглянето на хората край мен.“
Лъчезар Еленков търсеше единствената и я намери: „След толкова години ти се приближаваш като сън. Това е залезът. Далеч от мен пулсират светове. Това са твойте стъпки. Сега светулките отново изгарят в опасното пространство.“
Лъчеар Еленков се връщаше към родния край с нощни безсъния. С непрестанното присъствие на майка си . „ Но само ти единствена ще видиш в очите ми замръзнала звезда, тя все сънува лодките на Видин и онзи бряг на бодра резеда.“
Лъчезар Еленков ще лежи мислено в Гранитово сред гърбовете на планини, жив, след зрива на седмината. Ще бъде син на майките без синовен. Лъчезар Еленков е поет на човека със звънливия глас на славей в сърцето, на гневните мастилници, на болката, но и на надеждата! Поет на първите във времето, на първите в раните. Остана поет на чувството, което освен себе си усещаше „камъчето в обувката „ и беше успял да го изхвърли. Макар и в третия сезон.
СБОГОМ, ПОЕТЕ!

Автор: Иван Тренев

 61 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)