На 19 февруари 1878 в селцето Сан Стефано да Цариград Турция(Османска империя), Русия под дебнещото наблюдение на Западна Европа се прави един обикновен протокол за края на последната Руско-османска война! Оригиналът на този съдбовен за България документ никога не излиза от тъмните руски архиви. Удобно редактиран, е поднесен на света. Само след 6 месеца този протокол, наречен фалшиво Санстефански мирен договор, е преработен на 1 юли 1878 в Берлин. Същите страни разпарчетосват България и обявяват нейното формално освобождение. На Сърбия се подаряват Пирот и Враня, на Румъния – Северна Добруджа, на Турция – автономизираната област между Стара планина и Родопите, пак на Турция – Западна Македония и Одринско – пряка султанска собственост. Освободителката Русия няма свое българско парче, но е доволна: България е накълцана и Черноморието не е българско. Това значи, че Русия има по-лесен достъп до Черно море и проливите. Освен това са й опростени наказанията след Кримската война. България става свободна чрез разкъсване, значи не е страшна!
И се чува тътен, сякаш дълбоко изконната българска земя трепери. Чуват се столетни стонове и българско ридание на изоставените българи в Западна Македония и Одринско. Закърмени с български дух, със силата и характера на българската национална революция от времето на Възраждането, там се изгражда гъста мрежа от революционни комитети. Делото на Левски продължава. Желанието на западните лешояди, на руския либерален цинизъм, на турското дебелашко заблатяване събуждат четническият български инстинкт. На 20 юли( Илинден) 1903 в Битоля пламва и се разраства невероятно бързо въстанието на изостаналите българи под османско иго. И точно тогава, именно тогава, когато срещу 26 хиляди въстанници налита 300000 аскер, на Западна Европа е бедна фантазията за последствията. Изоставените български въстанници, преждевременното избухване на забравените от света българи, ранната гибел на Гоце Делчев са предвестници на поражението. И тук се случва отново български момент. Въстаниците са потърсили помощ от българското правителство на Княжество България. Но то отказва да даде помощ. Изпраща само похвални думи. Българските правителства се сменят и са под влияние на руския либерализъм. Винаги против всякакви въстания на български земи. Безпартийният следващ премиер на България не откликва на въстанието. В Македония и в Одринско са станали 239 сражения. Опожарени са 201 села. Избити и заклани около 5000 души без подслон над 70000 души. Близа 30000 са потърсили спасение в майка България.
Какво е показало потушеното въстание на европейската общественост?
И до днес няма отговор, не са върнати Западните покрайнини на България, а последното българска правителство про Бойко Борисов…. отсече – Македония е друга държава! Най- голямото предателство в днешна свободна България!
Публикация: Иван Тренев