Донецката Народна Република: пътят на една непризната държава извън границите на глобализма
от Мирослава Димитрова
От полунощ в понеделник, 27 юли, в Донбас започна пълно и всеобхватно прекратяване на огъня, договорено от Украйна, Русия и ОБСЕ в рамките на Тристранната контактна група. Примирието трябва да се спазва до пълното разрешаване на въоръжения конфликт в източна Украйна. Донецката Народна Република нарече тази стъпка пробив. Русия също оцени положително договарянето на мерките. За първи път това споразумение беше подписано и от Украйна. 27 юли е и годишнината от трагедията в Горловка. Преди шест години украинските бойци обстреляха центъра на града и убиха 22ма човека, включително четири деца.
Изпълнението на Минските споразумения ли е крайната цел, към която наистина се стремят републиките в Донбас? Какво бъдеще имат те пред себе си? В Донецк проведохме интервюта по тези и други теми с ръководителя на Централния изпълнителен комитет на социалното движение „Република Донецк“ Алексей Муратов, с министъра за икономическо развитие на ДНР Алексей Половян и с председателя на Народната камара Александър Кофман.
Донецката Народна Република се обяви за независима република през 2014 г., след проведения през същата година национален референдум. Оттогава тя е в международна политическа и икономическа блокада и изолация. Въпреки че републиката е създала собствена конституция, основана на принципа на народното управление и изгражда собствена социална система, световната общност не признава нейния избор. Въпреки факта, че републиката има всички характеристики на държавния контрол върху територията, административна система с ефективен държавен апарат и фактически суверенитет, тя не получава международно дипломатическо признание и не може де юре да стане обект на международни отношения. Както в случая с останалите постсъветски непризнати страни, международната общност заема твърда позиция и поставя принципа на неприкосновеността на границите над принципа на самоопределяне.
Социално-икономическа система на Донецката Народна Република
Въпреки своята международна изолация и продължаващ военен конфликт, Донецката народна република (ДНР) не само е установила своята правова държава с независими институции и разделяне на властите през шестте години на своето съществуване, но също така е развила икономика, основана на принципите на социалната държава. Развитие, което прави непризнатата република пионер на днешната съпротива срещу глобализма.
Моделът на политическото управление на Народната република е демократичен, но без участието на партии. Това е национална държава, която функционира извън системата на глобализма и бележи икономически успехи, въпреки войната.
Политически модел на Донецката народна република
Според конституцията, приета на 14 май 2014 г., Донецката народна република е демократична социална държава, основана на върховенството на закона. Формата на управление може да бъде описана като президентска република. В ДНР няма активни политически партии. Функциите на политическите партии се изпълняват от социални организации. Най-големите от тях са две – „Донецка република“ и „Свободен Донбас“. Ръководителят на движението „Донецка република“ е държавният глава на Донецката народна република Денис Пушилин. Ролята на социалните движения в политическия живот на републиката е описана от Алексей Муратов, ръководител на Централния изпълнителен комитет на общественото движение „Донецка република“, както следва. Мирослава Димитрова: Г-н Муратов, бихте ли обяснили накратко модела на управление на ДНР ? В съвременна Европа не сме наясно с държавно управление без участието на политически партии. Какви са предимствата на този модел пред политическия модел на либералната демокрация?
Алексей Муратов: За какво съществуват политическите партии? Политическите партии се борят главно за властта. Нямаме нужда от власт. Общественото движение се различава от политическите партии по това, че е обединение от хора, които са се събрали, за да намерят общо решение на целите и задачите на обществото. Обществените движения се появиха през 2014 г., когато се обединихме, за да решим какъв да бъде бъдещият ни път. Това беше времето, когато се случи военният преврат и Майданът. Хората излязоха на публично място и решиха, че бъдещето ни, нашият път, трябва да бъде интеграция в Руската Федерация. Днес Общественото движение „Донецка Република“ има повече от 210 000 активисти. Това са предимно хора с активна житейска позиция, които създават ред със собствените си ръце, изграждат държавата и изграждат мостове към Руската Федерация, според решенията, които взехме през 2014г.
Мирослава Димитрова: Имате ли модел за подражание, пример от миналото, на който искате да подражавате, или правителственият модел на републиката е пионер в световната история?
Алексей Муратов: Има достатъчно примери за народно управление. Днес ние имаме Народна република. Според конституцията, народът е източник на власт. Имаме разнообразни дейности в рамките на движението, но преди всичко даваме на хората инструментите за самоуправление, т.е. инструментът на демокрацията. Имаме и интересни проекти като обществен контрол, където самите хора имат възможност да участват и контролират властите. Работим с всички категории граждани – с възрастни хора, както и с млади хора, със студенти, с войници, с всички останали категории. Ние имаме конституция и следователно властта, правителството, идва от народа. На Запад властта е в ръцете на политическите партии, така че народът не е в центъра на решенията. Политическите партии представляват интересите на определени категории в обществото. Там решенията се взимат в кръговете на ръководството. Имаме социално движение. У нас всички граждани участват в обществена организация и могат да вземат активни решения по всички въпроси.
Икономическо развитие на републиката
Донецката Народна Република е индустриално силно развита страна. Събитията от последните няколко години доведоха обаче до рязък спад на индустриалното производство. Проблемите, свързани с разрушаването на инфраструктурата и липсата на оборотен капитал, пречат на технологичното развитие на икономиката. В същото време металургичната промишленост, производството на кокс и продукти от кокс, производството на определени видове технически продукти, хранително-вкусовата промишленост, химическата промишленост и някои видове строителни материали остават конкурентоспособни. През 2019 г. републиката отбеляза икономически растеж по редица икономически показатели.
Донецката Народна Република е социална държава. Здравеопазването и образованието са безплатни, минералните ресурси и земеделските земи принадлежат на държавата и общините. Международната икономическа блокада е пречка за развитието на националната икономика. Полагат се големи усилия за стимулиране на икономическия растеж, привличане на чуждестранни инвеститори за осигуряване на работни места, поддържане и изграждане на инфраструктура и развитие на страната.
За плановете за развитие на икономиката на републиката разговаряхме с министъра за икономическо развитие на ДНР, Алексей Половян.
Мирослава Димитрова: Кои са основните цели на стратегията за икономическо развитие на ДНР?
Алексей Половян: В днешните условия, основната цел на републиката е да подобри благосъстоянието на населението. Трябва да се обмисли повишаване на производителността на икономиката, като се използва ефективно човешки капитал, иновативни, технологични и природни ресурси за производството на стоки и услуги, решаване на проблемите на модернизирането на производството и устойчивото развитие на икономиката на републиката като основен източник на икономиката. Мирослава Димитрова: Къде е ролята на социалната държава в икономиката на ДНР? Алексей Половян: Идеята за социалната държава е в основата на формирането на нашата република и това се потвърждава от:
– стабилни тарифи за комунални и общински услуги за населението през последните пет години;
– увеличение на средната заплата над два пъти повече от 2016 г., включително за работещите в сферата на образованието и здравеопазването.
Ръководството на републиката също планира да подобри благосъстоянието на населението. От тази година заплатите на служителите в публичния сектор, пенсионерите и други социално слаби групи трябва постепенно да се увеличават. Много внимание се обръща и на младите хора в републиката и им се гарантира правото на висше образование.
Републиката също така демонстрира функциите на социална държава в програмата за хуманитарна помощ и опазване на околната среда за контролираните от Украйна региони на Донбас. Предлагат се безплатни медицински и образователни услуги, изплащат се обезщетения на ветерани и разделени семейства, инвалиди, деца с увреждания и техните семейства.
Положителните промени са възможни именно заради високия трудов и интелектуален потенциал на нашите жители, любовта им към родината им и желанието да съхранят и увеличат богатството на Донбас.
Живот по времена на криза
На 12 февруари 2020 г. се навършиха пет години от подписването на Минските споразумения, Минск II. През изминалата година бяха обсъдени многобройни предложения за разрешаване на конфликта в Донбас, като формулата на Щайнмайер и резолюцията в Мюнхен. По-рано тази година бяха обсъдени ситуацията в региона и напредъкът на споразуменията от Минск в Съвета за сигурност на ООН и бяха проведени разговори в нормандски формат – Русия, Германия, Франция, Украйна. Преди няколко дни, на 21 юли, бе постигнато поредното споразумение за примирие и от двете страни.
По време на престоя ми в Донецк обаче, всеки ден се чуваха изстрели от разделителната линия, която се намира на около 5 км от града. Самият град е спокоен и безопасен, но ежедневните новини от фронта и репортажи от ОБСЕ показват, че нито един ден не минава без обстрели и щети по домовете, инфраструктурата, без ранявания на цивилни и войници.
На въпроса ми за ефективността на Минските споразумения, нашите интервюирани отговориха, както следва:
Алексей Муратов: За нас споразуменията от Минск са преди всичко цивилизован развод с Украйна. Ние направихме своя избор още през 2014 година. За да намерим признание във всички останали страни, днес това е площадката в Минск. С този алгоритъм потвърждаваме правото си на самоопределение и решението, което взехме през 2014 г. Изборът ни е Русия.
Александър Кофман: Чухте ли експлозията тази сутрин? Това е тонът на сегашното украинско правителство. По време на ръководството на Зеленски имаше повече жертви сред населението, отколкото през същия период на миналата година, под ръководството на Порошенко. Така че не вярвам в мирната реторика на Украйна и не мисля, че можем да постигнем съгласие за нещо с тях. Зеленски е марионетка, не взема самостоятелни решения. Той имаше всичко – най-високия процент на доверие от 72%, мнозинството във Върховната Рада, правителство, което беше сформирал, всичко. Той можеше да сложи край на войната. Но той не го направи. Следователно не можем да разглеждаме Зеленски като субект на международни процеси. Споразуменията от Минск бяха необходими през 2014 г., защото спряха настъплението на украинските войски и сложиха край на масовите загуби на цивилното население. Изпълнението на споразуменията от Минск за Украйна обаче не е възможно, тъй като това би довело до пълна демонтаж на Украйна.
Изборът на Донбас
Броят на непризнатите страни в света нараства и в същото време в международната общност липсва активна дискусия за решаване на проблема. Ще стане ли Донецката Народна Република централа за световните антиглобалистични сили и прецедент за първата призната самопровъзгласена република? Според председателя на Обществената камара на ДНР Александър Кофман, Европа е трябва да признае избора на ДНР: „Използването на неконвенционални оръжия като газ, ядрени оръжия и фосфорни бомби е забранено в световен мащаб. Предвид загубата на Европа поради националсоциализма преди 75 години, аз съм убеден, че Европа никога не би се върнала към този тип оръжие, но трябва ясно да разберем, че Украйна използва този тип оръжие – геноцид срещу собствения си народ. И ако Европа или САЩ да не го забележат и не го считат за престъпно, те ще бъдат престъпници срещу човечеството. “
Голяма част от населението на ДНР вече има руски паспорти, руският е официалният език в републиката, а платежната единица е руската рубла. Изборът на Донецк е Русия и страната вече е избрала този път. Самият Донбас определи принадлежността си към руската сфера на влияние. Докато руската ценностна система се основава на принципите на историческата приемственост на поколенията; запазване, разпространение и развитие на националната култура; образование за родолюбие; демокрация, основана на социална държава, за по-голямата част от Европа тези ценности вече са забравени.
Преговорите за прекратяване на огъня продължават, но същността остава в признаването на цивилизационния избор на народа в Донбас. Избор, който прави обратната интеграция в една пролиберална и глобална политическа и икономическа система, какъвто е случаят в Украйна, невъзможен. От днешна гледна точка е малко вероятно Европа да приеме избора на хората в Донецк. Но успехът на тази непризната република може да бъде крачка напред в победата срещу глобализма в света.
Донецк, 27 юли 2020 г.