За глаголицата..

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Според Тейлър и Ягич глаголицата е взаимствана от курсивен гръцки шрифт използван през Средновековието. Вондрак, Фортунатов и др. смятат, че изворът трябва да се търси сред ориенталски писмености [1] стр. 35-36. Давани са предложения за авестиийски, етиопски и дори грузински прототип на особената ни азбука [2]. Като нейни създатели са посочвани Св. Йероним, Вулфила [2] Етикус Истер [3] и Св. Кирил [4] стр.14. В по-голямата си част уникалната българска писменост е съществувала дълго преди Св. Йероним и неговият съвременник Етикус да се родят.Добровски предполага, че тя е създадена през XIII-ти век след въвеждането на кирилицата. Копитар обаче посочва, че облата ( българска) глаголица е по-стара от ъгловататият хърватски вариант, след което чешкият учен признава, че е виждането му е неверно [1] стр. 33…Някои смятат, че нашата уникална азбука е съществувала още през IV-ти век в Източна и Средна Европа [2], [3], но изследвания от 2006 година доказаха съществуването на сродна на глаголицата писменост още през I-II – ри век [5] стр.49, т.е. около осем века по-рано от официалната датировка.
Не могат да признаят, че е българска, защото тогава трябва да променят цялата световна история. Знаци от неолита доказват, че ни е имало много преди гърци и евреи да съчинят историята си.
“бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки“
/Черноризец Храбър/
От Черноризец Храбър знаем за неславянската дума Куниг, с която българите са наричали своята писменост. Отношението му към старата писменост е съвсем в синхрон с религията му според която светът започва с Исус. 
Но за кой народ, всъщност, солунските двама братя Кирил и Методий създават своята говореща азбука – глаголицата, като се има в пред вид, че понятието „СЛАВЯНИ“ е употребено едва в средата на 16 век за пръв път от бенедиктинския монах от хърватски произход Мавро Орбини в книгата му „Царството на славяните“? Фактически в ранните византийски текстове се говори само за Σκλάβήνοι, Sclaveni, склавини, не за славяни, понятие измислено от един писател чак през 16 век. Теофилакт Симоката, ранновизантийски историк от началото на 7 век, пише в своята „История“: “ Гети, наречени още склавини прекосяват границите на Тракия … Склавини, или гети, защото така бяха наричани в древността.“
Страбон също е пределно ясен когато казва, че мизите и гетите са от един и същ произход и говорят езика на траките. 
Касиодор през VI век пише: „Българите са стар мизийски или илирийски народ“, същото казва и един доста показателен източник от XI век – Михаил Аталиат: „Мизи са със сигурност българите, които по-късно получили своето ново название“. Лъв Дякон (византийски историк от 10 век) упорито нарича българите мизи. 
За византийците думите мизи, скити (сиреч гети и сармати) и Българи означават едно и също, използват ги като синоними. Византийските хронисти Йоан Скилица и Георги Кедрин, съобщавайки за разгрома на византийците при реката Ахелой 917 г. от цар Симеон, пишат, че: “ МИЗИЕЦЪТ СИМЕОН РАЗГРОМИ ВОЙСКАТА НА ХРИСТИЯНИТЕ (РОМЕЙЦИТЕ) СЪС СВОЙСТВЕНОТО НЕМУ СКИТСКО БЕЗУМИЕ“. Скилица нарича Симеон мизиец, защото българите са считани за мизи, какъвто е и техния владетел.
Също така в „Кратко житие на св.Климент Охридски“ (или още Охридска Легенда), пише „Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всич¬ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.“ 
Всъщност – това са били и земите, за които била предназначена свещенната българска азбука – глаголицата, създадена от двамата първоучители – братята Кирил и Методи.Нека не забравяме, че специфичните звукове „Б“ и „Ъ“, отбелязани с отделни букви и в глаголицата и в кирилицата са истински сакрални символи именно в езика на българите!

 166 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)