170 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИВАН ВАЗОВ!

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

170 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИВАН ВАЗОВ!

България помни дядо Вазов. Боготвори го! България знае: “ Под игото, Епопея на забравените, стихосбирките – Звукове, Скитнишки песни, Под нашето небе, Под гърма на победите, Песни за Македония, Какво пее планината, Люляка ми замириса…“
Иван Вазов го помнят определени българи, когато дойдат датите на раждане и кончина! В останалото време народът губи опорните стълбове на българщината! Няма ги читалищата и читалищната глъч, където народът се събираше, за квартални театри и вечеринки! Забравата е повсеместна, дори парадоксална! Например: През 2017 един невзрачен Сопотски кмет реши, че директъорът на „Къщата – музей“ На Иван Вазов не може да бъде литаратур, завършил българска филолофия, а задължително трябва да е музеолог! И други къщи-паметници са в епицентъра на интересчийско-кариеристични трусове, без капка милост за паметта на личността! Вазов дори беше „ПРЕВЕДЕН“ на нов български език – „осъвременен“, от „ОСЪВРЕМЕНЕНА НЕИЗВЕСТНОСТ.“ По подпухналата физиономия на държавническото ни управление не трепна нито един мускул! Но, живият архив на България – народната памет, не може да бъде изтрита, тя се предава от родители на деца и на внуци! „ВСУЕ СЕ МОРИТЕ“ е казал и дядо Вазов. Независимо , че изчезнаха българските читалища и живителната им детска глъч, че изчезнаха кварталните самобитни вечеринки и театри, въпреки, че цяла България я оляха с чалгарщина, с кокетираща женска плът, с нискочела мачовщина, въздухът на България пак мирише на люляк!
Народното ухо пак дочува българските конски копита по оскъдния паваж, българската лира пак трепти „под бури“. Дядо Вазов е казал: “ Превърна се в тръба, що свири в БИТВИ!“
Да помним дядо Вазов и думите му: „И АЗ НА СВОЯ РЕД ЩЕ СИ ОТИДА, ТРЕВА И МЕН ЩЕ РАЗТНЕ НАД ПРАХЪТ, ЕДИН ЩЕ ЖАЛИ, ДРУГ ЩЕ МЕ ПРОКЛИНА, НО МОЙТЕ ПЕСНИ ПАК ЩЕ СЕ ЧЕТАТ!“

Автор:Иван Тренев.

 47 Посетена,  1 Общо четения

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)