„България е най-доБре пазената тайна на Източна Европа”
Лорънс Игълбъргър
В близкото минало България притежаваше значителен потенциал от учени и изследователи от световно известни конструктори, рационализатори и изобретатели. Данните са следните: над 10 000 изследователи; един държавен фонд от над 30 000 броя рационализации, изобретения и патен- ти; над 100 000 висококвалифицирани работници, специалисти и експерти, които бяха откриватели на многобройни изобретения, подобрения и усъвършенствания в науката и техниката, във всички сфери на индустрията и селското стопанство, на високите технологии и социалния живот. През доста дълъг период България беше поставяна или на 6-то, или на 7-мо място в света по броя на изобретения на 10 000 души!!!
Защо допуснахме в края на XX в. и в първите десетилетия на XXI в. бруталното нашествие на Чуждото и откритата немара към Родното, към изконно Българското?
Националният ни герой, поет и революционер Христо Ботйов гордо заявява: „Ние живеем в свободна земя и никой не може да ни запрети (забрани, бел. мои) да изпълниме дълга си към своето Отечество! Няма власт над оная глава, която е готова да се от- дели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество!”
В основата на българската цивилизационна мисия стои съхраняването и опазването на националната ни памет, история и култура! Затова е необходимо на първо място да изчистим българската история от заблудите, лъжите и спекулациите! Да се обърнем към българските национални идеали, които са ни завещали нашите Отци, като: Св. Св. Кирил и Методий, Св. Цар Борис I, Св. Йоан Рилски, Св. Седмочиленици, Св. Паисий Хилендарски, Георги Стойков Раковски, Васил Левски и Христо Ботйов! Нека осъзнаем Своето Настояще и Своето Бъдеще чрез верен прочит на Нашето Минало! Защото Историята ни е нужна не само за да знаем Своето Минало, но най-вече, за да избираме и разбираме Своето Бъдеще! Защото политиката, както са казали древните мъдреци, е съвременна история!
Ето какво е написано за нас, българите, в едни от най-ранните писмени исторически извори: „Анонимен латински хронограф” от 354 г.: „От първия син на Ной – Сим, произлязоха 25 народа. Те живеят на изток. Имената на синовете на Сим са: Елам, от който са еламците; Асир, от който са асирийците; Арфаксад, от който са халдеите; Лух, от който са лазите; Харам, от който са игурите или етхес; Лебул, от който са лидийците; Гатсера, от кой- то са гасфените; Халмодат, от който са индиите; Сала, от който са бактрийците; Арам, от който са арабите; Идурам, от който са гамериите; Одерма, от който са мардиите; Лезел, от който са пар- тите; Десмем, от който са гедрусите; Асал, от който са хискиите. Асал породи Мелхи, който имаше двама сина – Мелхи и Мел- хиседек. Авимелех, от който са хирканите; Сабеби, от който са араните; Мемсвир, от който са армените или амените; Евилат, от който са гимнософистите; Зиези (Залмоксис, бел. мои), от който са българите. Перси и влъхви, и българи са едно и също. Всички те са пришълци по тази земя”.
От 20 древни народа днес са останали само 4. Това са бълга- рите, евреите, арменците, арабите и индийците!
Древноримският поет Публий Овидий Назон (на лат.: „Publius Ovidius Naso”; 20 март 43 г. пр. Р. Хр. – 2 г. сл. Р. Хр.) пише в своята митологична хекзаметрична поема „Метаморфо- зи”, VII, 654, че по време на Троянската война (1193 г. пр. Р. Хр. – 1183 г. пр. Р. Хр.) мирмидонците, т. е. древните българи се сражавали под предводителството на славния войн Ахил.
Според източно-римския летописец от сирийски произход Йоан Малала (на старогр.: „Ἰωάννης Μαλάλας”; род. οκоло 491 г – поч. през 578 г.) пише: „пристигна с атридите и самси Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирми- доняни, а сега българи, 3000 души”!!! Това сведение е отразено и в старобългарския превод на „Илиада”, направен по времето на цар Симеон I Велики (893 г. – 927 г.) в Преславската книжовна школа, основана от княз Борис I (852 г. – 889 г.) през 885 г. или 886 г. в столицата Плиска (вж. проф. Йордан Иванов, „Българите в Македония”, документ No 7 – X в., Тесалия, София, Държавна печатница, 1915 г.).
Този факт потвърждава и хронистът Йоан Цеца: „И тога- ва всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, во- дейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой две хиляди и петстотин.” (ГИБИ, т. X, Издание на Българската академия на науките, София, 1980, с. 104).
В средновековен летопис е записано: „Българите и пугури- те, техните жители, бяха някога си християни; а когато един чужд народ достигна господство (зацарува) над оная страна, те бяха наречени хазари по името на по-стария брат, който се казваше Хазариг. И стана тоя народ силен и се разшири”.
„Сблъскваха се два народа, на които бягството никога не беше помагало по време на сражение. И готите, и българите са учудени, че се намират люде, подобни на тях и че намират сред човешкия род противник равен на себе си… Те, българите, които никога не се съмняваха в победата си и на които се учудваше светът…! Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал – народ, който е придобивал титли, който е купувал
благородството си с кръвта на неприятеля. Народ, в който бой- ното поле прославя рода, понеже у тях без колебание се смята за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение. По-рано, те – българите – вярваха, че светът е открит за тях, сега смятат, че за тях е затворена само онази част от земя- та, която ти пазиш!” – пише патриарх Михаил Сирийски (1126 г.).
Патриарх Магнус Феликс Енодий (473 г. – 521 г.), роден във Франкското кралство, близък приятел на остготския крал Теодо- рих и в негова чест написал „Похвално слово за крал Теодорих” (486 г.), където пише: „… те (българите, бел. мои) никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.”.
Теофан Изповедник (VIII в.): „Българите са огромен, могъщ и войнствен народ, който е подчинявал всички съседни народи. Един техен конник може да излезе на глава със 100 или 200 кон- ника на неверните. Когато тръгват на война те се нареждат в ре- дици – отпред са стрелците с лъкове, а отзад се нареждат жените и децата…”
Абу ал-Хасан Али ибн Хюсеин ибн Али ал-Масуди (X в.): „Думата Българин значи достоен, мъдър човек.”.
В Източно-римски тропар (от старогр. „τροπάριον” – пред- ставлява кратко песнопение в източното православно богослуже- ние, посветено на конкретно събитие или светец) от края на X в. е записано: „Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на света почитаха най-много тези до- бродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно.”
Джагфар Тарих – Историята на Волжките българи (1098 г.): „В България по времето на хан Крум думите, означаващи лъжа, предателство, измяна, недобросъвестност, скъперничество, за- вист, клевета са непознати”.
Арабският пътешественик от XII в. Абу Хамид ал Алдуласи (Абу Абдаллах ал Гарнати) казва: „Смисълът на името „българи” е мъдър, знаещ човек”.
Когато през 1979 г. съветските войски влизат в Афганистан, Михаи́л Андре́евич Су́слов, който се явява като идеолог на Кому- нистическата партия на Съветския съюз (наричан е още „Сивият кардинал” или „Победоносецът на Съветския съюз”) с разреше- нието на Леонид Илич Брежнев – тогавашният държавен и парти- ен ръководител на Съветския съюз, организирал екип от учени – историци, археолози и етнографи, които имали за задача да изди- рят следи от руска култура в региона. Откриват древната столица на Бактрия – Балх или Булкхар. Археологичните и етнографските находки обаче недвусмислено доказват, че те имат древнобългар- ски произход. По личното разпореждане на Михаил Суслов ре- зултатите не са публикувани. Нещо повече. С тези резултати не бил запознат дори и Леонид Брежнев. Събраните артефакти били скрити в секретните фондове на Московския държавен музей. През 2002 г. един служител от Националния архив на Руската федерация попада на документацията от тази експедиция. Пред- лага срещу заплащане на американското посолство в Москва да предостави всички намерени документи. Понеже в посолството не могли да преценят тяхната автентичност, от Департамента на САЩ бил изпратен ориенталистът проф. Канвъл. Експертът оце- нил високо стойността на тези документи. Препоръчал дори да се направят допълнителни проучвания на място. Това обаче не можело да се осъществи, тъй като в района на археологичните открития се водели непрекъснато сражения. Служителят от Ру- ския национален архив получил 700 долара, за да изготви ксе- рокопия на документите. Той обаче не изпълнява договореното. След неговата смърт оригиналните документи не са открити.
Забележително е написаното във „Философски речник” на Волтер. Франсоа-Мари Аруе (на фр.: „François-Marie Arouet”; известен повече под псевдонима си „Волтѐр” – на фр.: „Voltaire”), е френски писател и философ, един от символите на епохата на Просвещението (духовно движение, обхващащо периода от края на XVII в. – XIX в.). Волтер е станал европейска знаменитост още приживе. Ползвал се е с голямо влияние сред европейския интелектуален елит. Той е един от прототипите на интелектуале- ца, отдаден на служба на истината, справедливостта и свободата на мисълта. Именно на него принадлежат думите: „През XVII в. във Франция най-обикновеното определение за красив и силен момък, просто за добър човек, беше „Un bon bulgar”.
Подобни изказвания са правели и продължават да правят и други висши държавници, политици, общественици, военни дей- ци, дейци на културата и изкуствата от целия свят – Русия, САЩ, Италия, Великобритания, Германия, Израел, Индия, япония и т.н.
През последните години мащабно международно изслед- ване (2009 г.) установи, че Y-хромозомите на българските мъже съдържат в себе си история на повече от 7, 8 хил. г. пр. Р. Хр.
