Според проф. Николай Генчев “принципите на Левски са едно просвещенско разбиране на ролята на религията и църквата, вдъхновени от идеалите на хуманизма и просветителската теза на реформацията. Левски използва изразите : “ Бог да ни пази”, “Както е дадено от Бога да се живее”, “С Божията помощ”… Кой е този Бог, който призовава Левски? В 1864 г. Васил Кунчев ритуално отрязва косите си на Великден и за последен път пее в карловската църква “Св Богородица.” Проф. Христо Гандев обяснява религиозния светоглед на Апостола така: “В политическите идеи на Левски може да се открие един признак на Мацини. Философско-религиозното обосноваване на поведението на последователите му.” В общата система на убежденията на Апостола следва да му се отдаде нужното внимание. Апостолът е дезинтересиран от формалната църковна религиозност. Срещата на Левски с Иванчо Хаджипенчович и д-р Стамболски в Цариград протича със силен акцент за радикално решение ня българския национален въпрос. Апостолът не приема с предимство църковния въпрос, по свидетелство на д-р Стамболски. Най-вероятно на Левски са били известни фанариотските маневри и дуалистични манипулации на някои от нагаждащите се цариградски българи към политиката на двете империи – Руската и Османската. Едва ли при ИСТИНСКИ И СЪРДЕЧЕН прочит на делото и живот на Апостола ще се намери разумен българин, който да причисли името му към списъка на българските светци, канонизирани от църквата и припомняни през вековете един път в годината с едно име и изключени от реалния живот като присъствие. Кой желае забравата на Апостола – като ЕДНА ПЛОСКА ИКОНА?
Тема, която започва през 1989г с перестройката на българския социализъм и продължава до днес. Методично, неотстъпно, унищожително национално заличаване, създаване на една универсализирана демократизирана държава – ПО ОБРАЗЕЦ ! С издигнати в култ “права на човека” ( от убиеца редом до богослова) и маршируване с марша на нов световен ред на планетата.
ЛЕВСКИ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЕДНА ИКОННА ПЛОСКОСТ, ДОРИ САМА ЗАРЯДИ БУНТА В ДУМИТЕ МУ. “Ще се потурча даже, само да остана жив и пак да работя”, за коета свидетелства Никола Цвятков. Възможно ли е? Да , щом и Раковски го прави, за да излезе отново по пътя на борбата !
Левски не може да бъде споменавана икона, а да живее в сърцата ни, за да живее България.