Титлата на българските владетели до преди 1018 година:
КАНАС не е нищо друго освен един стар вариант на титлата КНЯЗ, а пълната титла КАНАС У БИГИ има значението КНЯЗ В БОГА ( КНЯЗ ОТ БОГА). Гърците дават превод EK TEOI ARXONTOS – от Бога владетел( владетел в Бога).
Никъде в изворите, в хрониките, по каменните надписи няма ХАН, нито КАН! „кан“ и „хан“ са една и съща дума произнесена по два различни начина. ХАН(КАН/ KHAN| е титла на монголо-тюркските владетели от Чингис( 1162 -18 август1227) насетне. А българите не са нито монголи, нито тюрки.Впрочем има регистрирана тракийска титлаAKENAS – VIII век преди Христа.
Титлата е KANAC BIГI. Канас У Биги – Княза от Бога. BIГI – БИГИ е падежна форма на Бог.
Бога, Бага, Биги. Канас е княз . Канас = Кня(е)с(з) Ако премахнем гласните то става още по ясно – Кнс =Кнс(з).
КАНАСИ – Линеар А, документ с регистрация Ко za 1c – от преди 3800 години.
АКЕНАС – Фригийски надпис W-07 – от преди 2710 години.
КАНАС, КАНЕС– Старобългарски надписи от ранното Средновековие – IX век.
КЬНѦЅЪ– Писмени паметници от Х век.
КЪНѦЗЪ– Писмени паметници от XI век.
КНЕЅЪ- Писмени паметници от XVII век.
КНЯЗ–Писмени паметници от XIX век.
КНЯЗ – Най-ползваната форма през ХХ и ХХI век.
Княз е висшата титла! От нея по висша няма! За пример- Княза на Мрака и Княза на Светлината! Е, отгоре е само БОГ!
На онази ваза от Гела Сицилия, 450 г.пр.н.е която сега е в Берлинския музей, над глава на Орфей пише с малки букви Канас! И Орфей ли е бил Хан, бе „другари” ?
Петър Георгиев: ЗА БЕЗКОНТРОЛНОТО ИСТОРИЧЕСКО ВСЕЯДСТВО
Повод за тези няколко реда са статията „Историческо буквоядство” на Костадин Костадинов и по-точно частта, в която той коментира надписите на Омуртаг с общия вид КАНЕСУБИГИ. Според него титлата трябва да е ХАН, понеже „в новобългарския език имаме думата ХАН, а не КАН.” Кой е този новобългарски език, в който имаме титлата ХАН ще оставим на вниманието на бъдещите изследователи, но титла ХАН не е имало нито в първото и второто българско царство, нито в сега действащата армия.
В надписа самата титла е КАНЕС. Това личи ясно от изписването на титлата на плочата от Плиска (шуменски музей), медальона на Омуртаг, Надпис 69 по Бешевлиев, (на Маламирче). Там разделянето е КАНЕСУ БИГИ. Още по ясен е надписът от Маломирово – там е изписано АРХОНТУ БИГИ. Във всички надписи титлата е в дателен падеж – КАНЕСУ; БИГИ е старобългарска титла за БОГ. Основание за това твърдение е „Сравнительные словари всех языков и наречий, собранные десницей Всевысочайшей особы императрицы Екатерины II”, известно и под името „Речник на Екатерина II” и „Речник на Палас” издаден в 1787-89 в Русия, който обхваща общо 201 отделни езика от Евразия. Там, под думата БОГЪ за т.н малоруски език (земите на днешна Украйна) е изписано значението БИГЪ. Защо ли пък Украйна – отговорът не е труден.
Така надписа добива вида КНЯЗУ БОЖИ, където КАНЕС е форма на титлата КНЯЗ, известна и от надписа на Пресиян от град Михаловце (унг. Михалд), където надписът е КЪNѦZЬ; а всеизвестно е преминаването в българския език БОГ – БОЖИ (съответно БИГИ – БОЖИ). Както е видно, надписът следва всички правила на българската граматика.
На плочата от Плиска титлата е в инфинитив, КАНЕС БИГИ, КНЯЗ БОЖИ. Двете думи са ясно разделени с апостроф. Между двете думи повърхността е изпъкнала, т.е., няма и следа от изтриване или вмъкване на друга буква, следователно, имаме стабилно и устойчиво разделяне КАНЕС БИГИ.
Така че, буквоядството е вредно, безспорно, но още по-вредно е безконтролното всеядство на отдавна известни и „утвърдени истини”.
