Ботев не може да бъде копиран!

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

По повод годишнината от смъртта на Христо Ботев „Отвъд кориците“ публикува интервю с Иван Тренев – журналист от радио Гама и сайта BN Press и исторически изследовател. Разговаряме за Ботев като литератор и доколко можем да разберем наследството му днес.

Всички помним Ботев като революционер, но забравяме ли литературното му творчество днес?

Всички социални групи знаят името Христо Ботев, произнасят го механично, тържествено на 2 юни , или учебникарски. Рядко името се осмисля по повод българската национална борба през Възраждането за освобождение от османско иго. Може да се твърди, че името обезателно се свързва с парахода “Радецки”, четата от 215 души и първите й стъпки на българския Козлодуйски бряг по “Пътя на страданието” за освобождение на поробения народ. Толкова! Има измъчени възстановки от рода на “ Многострадалната Геновева”. Някои българи преди демократичната революция рецитирали стиховете му във възспоменателни дни. Днес тези дни са като календарни държавни дати с посочено наименование.

Смяташ ли, че Ботев е останал неразбран? Можем ли да си дадем сметка за феномена Ботев?

Въпросът за феномена Ботев и дали този феномен застава пред днешната младост, е все едно да питаме за същността на черните дупки в Космоса. Не! Въпросът е изключен, защото преди него стои друг въпрос: има ли родолюбив български народ и ако ли “не”, коя е причината ?

Разкажи за творческия процес при Ботев. „Обесването на Васил Левски“ например претърпява доста редакции.

Досег на български литературоведи с творчеството на Ботев е имало. Днес е малка вероятно да има нови – при необходимост се преписват “написани” редове и Ботев не стои като ОБУЧИТЕЛНО СТЪПАЛО!

Може да се информират по-любопитните, които освен от “чешмата” познават, че вода се пие и “от дълбокия бунар.” Да, Ботев е стигал трудно до върха на всяко свое стихотворение, докато мисълта легне най-чисто, най кратко, най- тежко, най-обично. Най – Ботевски, абсолютно годна да се изпее като народна болка или радост. “Обесването на Левски” и неговата “родилна” мъка Ботев е оставил в своето Тефтерче. С архивно чудо, запазено от Димитър Горов, после от Тодор Пеев, от Здравка и Пенчо Пееви е от НБ “Св. Св. Кирил и Методи”, под сигнатура ||, Д 856, в сейф. За знаещите е пределно ясно, че думите се намират трудно в словесния български океан и изваждането на бисерите – думи е робски труд и обезателно се иска талант.

Трябва ли да се подражава на Ботевия стил, или да се влиям, без да подражаваме?

Поетите се раждат поети. Ораторите се създават. А политиците – с лопата да ги ринеш и периодично да ги чистиш от народния път. Факт, че Ботев не може да бъде ‘’копиран, имитиран“ е доказателството, че няма такава мерена реч, сякаш я пее Балкана, няма такава страстна обич и буреносна болка, такава българска мъка по бащин дом и майчина милувка до днес. Никой не се е опитал да шаржира Ботевия стих, защото той те хваща за гърлото и ти си в емоционален плен. Без опити за бягство.

Какво би написал днес Христо Ботев?

Днес Ботев би ли писал??? А днес Алеко би ли “ретуширал” Бай Ганьо? Ако вярваме, че България ще бъде целогодишно “под слънцето на Тропика”, то е географска илюзия. Пак ще има сезони и все по-мръсни. Затова правителството замисля как да не модернизира образователно и да ни люлее в люлката на чужди учители. Така по-лесно ще “сметем” от паметта си българското училище, българските писатели, българската памет, българския Ботев!

 51 Посетена,  1 Общо четения

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)