През 1913г. сръбският престолонаследник Александър І удря шамар на 7-годишно момиченце в Скопие, което на наглия му въпрос Па ща си ти? отговорило „Аз съм българка!“
Иван Вазов посвещава стихотворението „Па щта си ти“ на детето – герой Васка Зойчева.
Октомври 1913 година. Балканите врят и кипят. Българинът се е изправил в неравна битка за освобождение на „брата роб“. В битката „не сме“ сами. Редом с нас са Гърция и Сърбия, които са фокусирали алчния си взор върху българските земи, докато ние носим на гърба си тежестта от битките.
На 14 октомври сръбският престолонаследник Александър Караджорджевич влиза в Скопие и като съюзник на България бива посрещнат тържествено от местните. В тези велики времена сръбският принц гордо минава през Камен мост в Скопие, окъпан в цветя. Вдъхновеният сърбин пита едно малко момиченце – Васка Зойчева „Па шта си ти?“ (Каква си ти?). И получава чистосърдечният отговор АЗ СЪМ БЪЛГАРКА. Вбесен от истината Александър удря шамар на момиченцето.
Новината за това се разпространява в целия свят, а Патриархът на българската литература Иван Вазов посвещава стихотворението „Па щта си ти“.