НИЕ СМЕ БИЛИ НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР В ЕВРОПА ОЩЕ ПРЕДИ 2000 ГОДИНИ !!!

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, удивена от факта, че текстът „КНЯГИНЯ АННА И РЕЙМСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ“ предизвика вашия огромен интерес – над 2 000 споделяния – си позволявам да ви предложа друг разказ –за един наш далечен прадядо-трак ,който в началото на новата ера е станал първият жител на най-стария град в Англия.
ЕЗДАЧЪТ НА СЛОНОВЕ
(На Владимир Дворецки, открил този исторически факт)
До последния си дъх Лонгинус Сдапезе щеше да помни онзи летен ден: беше шестнайсетгодишен, седеше на прага на бащината си къща в центъра на града Сердика (дн. София )– точно срещу пощенската станция, където два пъти седмично спира колата, превозваща имперската поща – гледаше облака жълт прах, който колата оставя след себе си преди да замине към провинция Мизия, и усещаше тих и болезнен копнеж по далечния свят, по оня непознат, но сияен град, където младата му душа можеше да намери всичко, което я блазнеше: богатство, мъжество и любов…
Точно тогава баща му – грънчарят Матигус, човек тих и вглъбен, който по цял ден рисува глинените си вази – съобщава на сина си, че му е избрал съпруга.
Едва осемнайсетгодишен Лонгинус става едновременно баща и вдовец – младата му жена умира при раждане.
И тъй като нищо не можело повече да го задържи в зелените поли на родния Скомброс (Витоша), една сутрин той прегръща малкия Винециус със същата разсеяна нежност, с която гали домашното куче, качва се на пощенската кола като доброволна и безплатна охрана и заминава за Рим.
Първите му години в столицата на тогавашния свят съвпадат с времето, когато император Гай (Калигула) мобилизира от провинциите помощни части кавалерия, които да се сражават заедно с легионите в една бъдеща инвазия. Защото и по онова време Средиземноморската империята трепетно жадува Британия – „Острова отвъд Океана”, чийто мистичен ореол е блазнел още великия Цезар.
Преди да попадне в Първи тракийски конен полк Лонгинус успява да се ограмоти и да овладее мятането на копие, а после известно време се прехранва, охранявайки търговските кораби по пътя от Сена до Саутхемптън или от Рейн до устията на реките в графство Есекс, където понякога остава по десетина дни в очакване на обратния рейс.
Зелената Британия наистина му се струва земя на изобилието.
Година по-късно убийството на Калигула издига на императорския трон Клавдий – когото всички смятали за умствено недоразвит, макар всъщност той да притежавал необикновен ум и да почитал традицията. За да заслужи уважението на войската, император Клавдий предприема мечтания поход към Британския остров. Още при прегледа на войските преди те да се качат на корабите и да преплуват Ламанша, императорът – дали защото самият той бил тромав, дебел и куц – забелязва снажния и мъжествен трак, взема го със себе си и после двамата се присъединяват към предните военни части на армията, предвождани от бойни слонове.
Повечето от британските племена приемат римското нашествие без съпротива.
Така младият дупликарий на Първи тракийски конен полк, синът на грънчаря от малкия град Сердика, влиза в британския град Камолодунум (римското име на днешния Колчестър) яхнал слон.
Годината е 43–та от новата ера.
Дали височайшата протекция или пък фактът, че е един от първите, влезли триумфално в града, Лонгинус остава във военния лагер в Колчестър, дори и след като полкът му се връща на континента. Нещо повече – скоро той довежда там и сина си Винециус, а по-късно, при пътуване до Съмърсет, където трябвало да наблюдава работата по добива на оловна руда, Лонгинус се запознава с млада жена, за която знае само това, което вижда: че е хубава и с почтен вид. Не е известно дали именно сватбата му с богатата наследница на оловните мини или пък друго някакво събитие е станало причина, но после, когато започва гражданската регистрация на на8селението Лонгинус Сдапезе е бил зарегистриран като първият жител на Колчестър – най-древният град в днешна Англия.
Умира през 48 година – при сражение с въстаниците от племето ицени, без да дочака раждането на втория си син. Приятелите и съпругата на Лонгинус украсяват надгробния му паметник с надпис и изображение на конник, който пробожда с копие свит в ембрионална поза човек.
Днес надгробният камък на кавалериста-трак от Сердика се съхранява в замъка Колчестър и неотдавна стана ясно, че това е най-добре запазеният артефакт в цяла Великобритания, представящ графство Есекс в „История на света”.

Автор: Неда Антонова