Последствия от пандемията: икономическа криза и аспекти на сигурността в ядрената енергетика на Украйна
Koрона вирусът (Covid-19) създаде най-голямата глобална криза в нашата съвременност. Докато усилията на правителствата в света все още са фокусирани върху поставянето на болестта под контрол, негативните икономически въздействия от пандемията започнаха да се усещат във всички сектори на икономиката. Кризата забави транспортната, търговската и икономическата активност по целия свят. Един от най-тежко засегнатите отрасли е енергийният. Анализ на Международната Енергийна Агенция, публикуван през април 2020г., показва, че страните в режим на пълно блокиране поради пандемията изпитват средно 25% спад в енергийното търсене на седмица, а страните в частично блокиране – среден спад от 18%. Консумацията на електроенергия в световен мащаб в резултат на Covid-19, е спаднала с около 25% от търсенето преди кризата.
По думите на изпълнителния директор на Международната Енергийна Агенция, Фаит Бирол: „Това е исторически шок за целия енергиен свят… На фона на днешната несравнима здравна и икономическа криза, спадът в търсенето на почти всички основни горива е потресаващ. Все още е рано да се определят дългосрочните въздействия, но енергийната индустрия, която излиза от кризата ще е значително различна от тази, която беше преди „.
В ядреното производство, което доставя около 10,5% от електроенергията по целия свят, икономическите последствия предизвикват и оправдани тревоги свързани с екологичната сигурност и сигурността на населението. Катастрофите от Чернобил и Фукушима в недалечното минало, показаха необходимостта от безпристрастен международен контрол и прозрачност на дейността на атомните електроцентрали в 32те държави в света произвеждащи атомна елeктроенергия. Тези държави, от своя страна, се различават по икономически показатели, а прогнозите са, че страните с най-слабо развити икономики, ще се възстановят най-трудно и ще понесат най-големи загуби от пандемията. Нещо повече, когато многостранни проблеми в даден сектор са съществували и преди появяването на корона вируса, вероятността за тяхното успешно решаване значително намалява. Когато сигурността в нормални условия е незадоволителна, икономическите загуби допринасят за нейното намаляване. А когато говорим за ядрена енергетика, локалните проблеми не могат да се игнорират, защото последствията не признават национални граници.
Ядрена енергетика в Украйна – АЕЦ „Запорожие“
Най-голямата атомна електроцентрала в Европа, Запорожката АЕЦ притежаваща шест ядрени реактора и пълна производствена мощност от 6000 MW, се намира в Украйна. Нещо повече, над 50% от електроенергията в страната се произвежда в 15те ядрени реактора на четирите атомни електроцентрали построени по време на Съветския Съюз в 70те и 80те години на миналия век.
До 2008г. Украйна получава ядреното си гориво изключително от Русия, от руската държавна компания ТВЕЛ. В 2008 г. страната сключва договор за доставка на ядрено гориво от тогавашния американско-японски консорциум Уестингхаус- Тошиба ЛЛС, закупен по-късно през 2018г., след изпадане на Уестингхаус Електрик в несъстоятелност, от канадскaтa компания за управление на активи Брукфийлд Бизнес Партнерс (със собственик принца на Саудитска Арабия Мохамад ал Сауд). От 2014 г. делът на Уесттингхаус във вноса на гориво в Украйна нараства до над 30% . През 2018г. договорът на Уестингхаус за доставка на гориво ВВЕР е удължен до 2025 година.
Проблеми в системата за безопасност на ядрените реактори в АЕЦ „Запорожие“ преди пандемията
Проблеми във функционалността на ядрените реактори в Украйна започват да се проявяват в годините след влизането в употреба на гориво несъответстващо на технологичните им изисквания. Конфигурацията на таблетките ядрено гориво – руско и американско производство, се различават (докато при америкаците те са с кубична структура, при руснаците структурата им е хексагонална). Това създава предпоставки за нарушаване на системите за вътрешна безопасност. Проблеми, които според някои енергийни експерти, представляват потенциална заплаха, чиито последствия биха могли да се сравнят с катастрофите предизивикани от авариите в Чернобил и Фукушима.
За несъвършенства, дължащи се на различните технологични и конструктивни решения на производителите на руските реактори и фирмата доставчик Уестингхаус, съобщава и украински инженер работещ от дълги години в АЕЦ Запорожие.
В интервю за нас, той обясни за същността на проблема в атомната електроцентрала след преминаването и на американско гориво. Инженерът ни разказва и за многобройните си опити да информира Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) за нарушения в експлоатацията на горивни елементи от Уестингхауз Електрик ЛЛК, които заплашват oт радиоактивно замърсяване Украйна и околните й страни. Причината за опасността е в техническите недостатъци на горивните елементи на Уестингхаус и в липсата на мерки, предприети от атомната електроцентрала в Запорожие и от организацията Енергоатом, която управлява украинската ядрена енергия. Технически нарушения в атомната електроцентрала в Запорожие, се скриват от обществеността и от контролните органи: „През 2017 и 2018 г. беше реконструирана защитната автоматизация на токове на късо съединение в електроцентралите във връзка с прехода на електроцентралата към използването на горивни елементи от Уестингхаус Електрик ЛЛК. В този случай релейната защита на основната верига на реакторния генератор бе извършена в нарушение на техническите условия, които се изчисляват съгласно украинските стандарти от службата за релейна защита на Националната енергийна компания Укренерго.“
Инженерът съобщава и за много по-голям проблем засягащ горивните сглобки на Уестингхаус. Те корозират и не издържат на температурните условия в реактора. Корозията и прегряването водят до деформация на тялото и дистанционната решетка. Това застрашава аварийното облекчаване на сглобките на горивото и изпускането на радиоактивни вещества в околната среда, което може да доведе до бедствие.
Началникът на АЕЦ „Запорожие“ Петр Котин (който по-късно е назначен за началник на Енергоатом) и изпълняващият длъжността директор Юрий Кулба, информира работниците, че производителят Уестингхаус не приема твърдението, че са доставени повредени горивни елементи, а по-скоро обвинява персонала на централата за повреждането им. Ръководството на централата твърди, че горивните елементи на Уестинхаус вече са платени от украинската страна и че ръководството на Енергоатом, по неизвестни причини, не позволява дефектните горивни елементи да бъдат върнати на производителя. Следователно, те трябва да се използват въпреки установените проблеми. В тази връзка ръководството на електроцентралата е възложило на техническия персонал сам да произвежда обвивките на горивните елементи, без да координира това с производителя. Инженерът е докладвал за тези проблеми на МААЕ и се надява международната организация да предприеме действия. Ние също се обърнахме към Енергоатом, Уестингхаус и МААЕ с молба за коментар, но отговор не получихме. Известен факт е, че международните проверки на място са проформа и се извършват рядко.
В същото време, срокът на експлоатация на 5 от 6-те ядрени реактора в АЕЦ „Запорожие“ вече е изтекъл. Блок 1 е пуснат в експлоатация на 25 декември 1984 г., срокът му на годност изтича на 23 декември 2015 г. Блок 2 е пуснат в експлоатация на 15 февруари 1986 г., а експлоатационният му срок е изтекъл на 19 февруари 2015 г. Блок 3 е въведен в експлоатация на 3 май 1987 г. Периодът на работа е изтекъл на 5 март 2017г. Блок № 4 е пуснат в експлоатация на 14 април 1988 г., експлоатационният му период изтича на 4 април 2008 г., блок № 5 е пуснат в експлоатация на 27 октомври 1989г., експлоатационният период приключва на 27 май 2020 г. Реакторите с изтекъл срок на годност продължават да се използват, което само по себе си представлява ядрена катастрофа.
Разгледахме ситуацията в украинската ядрена индустрия и установихме, че животът на 11 от 15-те ядрени реактора, работещи в Украйна, е изтекъл в момента. Това означава, че е изтекъл продължителността на живота не само на реакторите на АЕЦ „Запорожие“, но и на повечето други украински ядрени реактори. Въпреки това те все още се използват. За повечето от тях украинската компания Енергоатом е издала лиценз за продължаване на срока им на експлоатация за следващите седем до десет години. Обикновено този лиценз се издава с одобрението на фирмата производител на ядрените реактори и проверява от международни организации. В случая с управлението и оперативната дейност на украинския ядрен сектор, се създава впечатлението, че усилията на международните институции, компании и органи на европейския съюз не са насочени към сигурността на енергетиката и населението на Украйна, а по-скоро към възпрепятстване на енергийните интереси на Русия в региона. От една обективна оценка на сигурността на украинската ядрена енергетика биха спечелили всички граничещи страни, а и не само.
Икономическа криза в украинския енергиен сектор
Пандемията Covid-19 оказва първите си негативни отражения върху украинската икономика, която и преди кризата беше пред прага на обявяване на дефолт. Реалният БВП на Украйна през първото тримесечие на 2020 г. в сравнение с първото тримесечие на 2019 г., е спаднал с 1,5%, като оптимистичните прогнози са БВП да намалее с 5% през тази година.
Въпреки, че Европейският парламент отпусна 1,2 млрд. евро за подкрепа на украинската икономика по време на пандемията, положението в енергийния сектор е критично. А атомните електроцентрали трябва да останат безопасни и сигурни, за да осигуряват електроенергия. Имайки предвид техническите несъответствия и опасения за сигурността на ядрените реактори преди пандемията, финансовата криза усложнява условията за тяхната безаварийна експлоатация.
Неотдавна министъра на енергетиката в Украйна, Олга Буславец, в интервю за телевизионния канал „Украйна 24“ съобщи, че енергийната индустрия в Украйна е попаднала във финансова бездна: „Украинската енергетика днес преживява една от най-големите кризи, които имаме в историята в Украйна. Как се определя това? Днес енергийният сектор, финансово, горивно и икономически, е напълно небалансиран. И спешното решение на системните проблеми е въпрос на национална сигурност. Мога да кажа, че за съжаление няма да има прости решения “.
Към момента общият капацитет на ядрените агрегати в Украйна е паднал до историческия си минимум от 6 780 MW. Това е 49% от инсталирания им капацитет.
Само 9 от 15те атомни реактора в страната работят.
От своя страна Министерството на енергетиката съобщава, че в момента дефицитът в енергийния сектор на Украйна за текущата година е достигнал над 50 милиарда гривни. Тарифите за ток в страната през последните месеци към април са се повишили с рекордните 38%.
Енергоатом пред насъстоятелност
Според украинското законодателство Енергоатом продава произведената електроенергия на т.нар. „Гарантиран купувач“. Това е държавно предприятие, което купува електричество на „зелено“ и го продава на пазара „един ден напред“, т.е. компанията купува ток от Енергоатом и Укрхидроенерго и отчасти го продава на доставчици на универсални услуги на цени, които ще им позволят да поддържат текущата тарифа за населението, а част се продава на пазара „един ден напред“, за да се компенсират загубите. Енергоатом продава 85% от прогнозирания обем електроенергия на пределни цени (566,7 UAH за MWh, без ДДС , данни от април 2020г.). Посочената посока на продажба е основният източник на пари за Енергоатом. От януари 2020 г. „Гарантираният купувач“ навлиза във финансови проблеми, които водят до нарушаване на условията за плащане на електроенергия към Енергоатом и натрупване на дълг. Така през февруари-март 2020 г. дългът на Гарантирания купувач към компанията възлиза на повече от 5 милиарда UAH. В допълнение дългът на Укренерго към Енергоатом, съгласно договора за продажба на електрическа енергия е около 400 милиона UAH. Недостигът на средства застрашава изпълнението от Енергоатом на програми за подобряване на ядрената безопасност, надеждност и ефективност. Поради липса на финансиране възникват значителни трудности при изпълнението на производствената програма, закупуването на прясно ядрено гориво, навременното изплащане на заплатите и плащането на данъци.
Дълговете към Енргоатом за генерираната електроенергия и спада на потреблението на електроенергия прави ситуацията на енергийния пазар в Украйна катастрофална. На лице са следните финансови проблеми на компанията: „…забавяне на изплащането на заплати, просрочие при изплащане на данъци и лихви по заеми, забавяне на плащането за закупуване на прясно ядрено гориво и др. Критичната ситуация на енергийния пазар в Украйна изисква незабавни и решителни действия. „, написа на страницата си в социалната мрежа Фейсбук заместник-председателят на Профсъюза на работниците по атомна енергия и промишленост в Украйна Алексей Лич. Тези дългове се отразяват негативно върху финансовото състояние на генериращата компания. Възникват въпроси за нивото на сигурността на ядрените реактори, към която са отправяни критики и преди пандемията.
В днешни дни се появяват се и изказвания по повод бъдещата експлоатация на ядрените реактори в Украйна. Министърът на енергетиката Олга Буславец, заяви в ефир:
„Украйна ще бъде принудена да изведе от експлоатация всичките си ядрени единици (15 единици) след 5-10 години.“ Според нея времето за използване на атомни реактори в Украйна ще приключи скоро, но проблемът е още по-голям – все още няма пари за извеждането им от експлоатация. „След 5-10 години ще бъдем принудени постепенно да извадим ядрените си единици. Следователно, ако броим 15 единици, това е 200 милиарда UAH, а имаме само 5. Къде мога да взема 195 милиарда UAH?“ – отбеляза тя.
Във фонда за извеждане на ядрените реактори от експлоатация в Украйна са натрупани само 5 милиарда UAH, това са почти 200 милиона щатски долара. Тази сума не е достатъчна за изтеглянето дори на един блок, а те са 15. “ Днес ние ги експлоатираме, но не предвиждаме разходи за бъдещето, за да направим това безопасно“, добавя Буславец.
Намалено потребление, финансова нестабилност и бюджетен дисбаланс – това са някои от непосредствените последствия на Covid-19 върху енергийния сектор в украинската икономика. Ядрени блокове с изтекъл срок на годност, използване на гориво несъответстващо с техническите изисквания на ядрените реактори – това са проблеми свързани с оперативната сигурност наследени от времето преди пандемията. Липса на официални изявления от международните институции и приток на информация към обществеността – е недопустим пропуск на международните институции. А населението на Европа е заинтересувано за своята сигурност – енергийна, икономическа и политическа.
Мирослава Димитрова
Икономист и политически анализатор с дългогодишен професионален опит в банковия сектор в Австрия