Първите хора в Европа – от България!

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Международен екип от учени изследва кости на петима наши предци, намерени в пещерата Бачо Киро край Дряново

Кости, зъби, украшения и каменни сечива, открити в пещерата Бачо Киро у нас, доказват, че първите съвременни хора са се установили в Европа преди 47 хил. години в нашите земи, сочи ново проучване, цитирано от редица чужди медии.

Учените първоначално предполагат, че останките принадлежат на неандерталци. Но по-съвременни изследвания установяват, че намерените кости и един кътник са принадлежали на хомо сапиенс. Досега се смяташе, че първите съвременни хора са пристигнали на Стария континент преди около 45 хил. години, а заради различни фосили се предполагаше, че неандерталците са изчезнали от Западна Европа преди 39 хил. години.

Неандерталците и хомо сапиенс са живели доста по-дълго време заедно, отколкото се смяташе преди, се казва в изследването.

„Първите групи съвременни хора стъпват в Евразия за първи път преди 47 хил. години – разказва Жан-Жак Юблен, директор на Департамента за човешка еволюция към германския Институт за еволюционна антропология, част от институтите „Макс Планк“. – Те носят със себе си друго поведение в Европа и си взаимодействат с местните неандерталци. Обменяли са си гени, но също и техники. Сечивата, открити в пещерата Бачо Киро, по-късно ще видим при късните неандерталци в Западна Европа.“
Две проучвания по темата са публикувани в списанията Nature и Nature Ecology & Evolution. В международния екип учени влизат и българите Ценка Цанова, представител на Института за еволюционна антропология, Свобода Сиракова и Николай Сираков от Националния археологически институт с музей към БАН и палеонтологът Росен Спасов от Нов български университет

Разкопките край пещера Бачо Киро са проведени още през 2015г. Тогава са намерени кости на петима представители на хомо сапиенс, каменни и костени инструменти и животински кости.
Тази ранна вълна на заселване на съвременните хора измества изчезването на неандерталците в Западна Европа с 8000 години по-късно – обяснява Юблен. – Застъпването в хронологията на двата вида в Европа сочи, че замяната на единия вид с другия е била много по-сложен процес, отколкото си го представят повечето учени.“

Органичната материя на костите е добре запазена, което позволява прецизното им датиране. Самите кости обаче са фрагментирани, което затруднява анализа им. Използваните техники за изследването им са молекулярен анализ, секвениране на протеините, радиовъглеродно датиране и генетично датиране. Надеждата е, че комбинацията от методи ще вдъхнови и други групи учени за още проучвания и скоро ще се превърне в стандарт на археологическите терени, казва Юблен.

Първите заселници на пещерата са се установили там преди около 45 820 и 43 650 години, не се изключва възможността това да се е случило още преди 46 940 години.

Съвременните хора най-вероятно са пристигнали в Европа от Африка преди 47 хил. години. Каменните сечива от Бачо Киро наподобяват откритите при разкопки в Турция, Ливан и Израел. Инструментите са създадени от кремък и вероятно са използвани за лов и в бита. По онова време животните, най-често ловувани от хомо сапиенс, са бизон и червен елен. Костите на животните също са били използвани за направата на инструменти или са били превръщани в украшения. Някои от орнаментите са от зъб на мечка. Находките са сред първите свидетелства за използване на технологии за изработка на сечива в историята.

Пещерата Бачо Киро е важно местоположение за палеолита, започнал преди около 40 или 50 хил. години.

„Палеолитният слой в пещерата Бачо Киро е най-ранният известен ни досега в Европа – казва в изявление Ценка Цанова, другият водещ учен в изследването. – Той показва данни за нов начин за изработване на каменни инструменти и нови форми на поведение, включително създаването на украшения, което променя познанието ни за неандерталците досега.“

Източник: площад Славейков

 940 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)