Леда Милева присвоява идеята за „Зайченцето бяло“ от поетесата Веса Паспалеева

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Голямата българска детската писателка Веса Паспалеева е родена на 3 март 1900 г. В Края на живота й, през 1980 г., тя получава наградата “Андерсен”, най-високото международно признание за автори на художесвени произведения за деца. Умира през същата година. Още като ученичка в родния ѝ Кюстендил,
тя прави първите си литературни опити – романи, драми и няколко детски стихотворения. Насърчавана е от Антон Страшимиров, който категорично отсича: “Не си губи времето с друго; детската литература ще бъде твоят творчески път!”. Бързо привлича вниманието на , които по това време живеят в Кюстендил. А в гимназията поетесата Елисавета Багряна й преподава по български език и литература.
Днес Веса Паспалеева има незаменимо място в детската ни литература, редом с Ран Босилек, Елин Пелин, Дора Габе и Асен Разцветников.

Valya Bozhilova
БНР – Българско национално радио
Вижте какво намерих, ровейки за детски стихотворения на Веса Паспалеева! 120 години от рождението й! (3 март 1900-22 февруари 1980)

Зайченцето бяло

Писането на следващите редове не е упрек към никого. То е породено единствено от любовта ми към истината и отговорността ми на човек, който също е отдаден и подвластен на словото.
Преди десетина дни попаднах на две твърде вълнуващи откровения. Първо прочетох оригиналното стихотворение, заимствано от Леда Милева, за съставянето на най-известното й стихотворение – Зайченцето бяло. Оригиналният текст на това славно стихотворение се казва „Гъбарче“ и е написан през 1934 г. от известната писателка на произведения за деца Веса Паспалеева. Текстът е следният:

Зайченцето бяло
гъбички набрало
в близката горица
за своите дечица.
Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето разбрало,
че е закъсняло.
Седнало да плаче
горкото юначе.
Що на Бог не каже,
път да му покаже?…

На първо място трябва да признаем, че текстът сътворен от Леда Милева, на базата на тези 3 стиха, е доста по пълен, интересен и оптимистичен. Зайчето си играе със една сърничка. Когато се стъмнило и слънцето се скрило, Зайчето разбрало, че се е загубило, но с помощта на светулката, то все пак намира пътя и се прибира вкъщи, при „свойта мила майка“.

В оригиналният текст на Веса Паспалеева виждаме Зайчето застанало объркано в гората, без да знае по кой път да поеме. А Леда Милева, в крайна сметка, „извежда“ зайчето от гората. И така „Зайчето бяло“ завършва с хепи енд, както му казваме днес.

Действително Леда Милева е тази, която прави това произведение славно и безсмъртно. Без нейната намеса нямаше да има „Зайчето бяло“, а стихотворението „Гъбарче“ едва ли щеше да добие подобна популярност.

Обаче, всичко това ни най-малко не оправдава демонстрираното от Леда Милева пълно присвояване на авторството върху тази незабравима детска песничка. (Благодарние и на великолепната музика на Петър Ступел! – бел. ред)

Честта, а и писателската колегиалност, изискваше Леда Милева да си признае от кого и как е заимствала основата за нейното славно произведение. А не да създава легенди за това, как е измислила „Зайчето бяло“ за десет минути, понеже трябвало да се запълни с текст, някакво празно каре в един вестник.
Да, действително едно такова произведение може да бъде съчинено за десет – петнадесет минути, но ако имаш основа, на която да стъпиш.
Какъвто е бил и случая със „Зайчето бяло“.

Андрей Киряков
Статия от вестник Литературен форум, брой 17, 2000 г. SLOVO.BG
100 години от рождението на Веса

Още по темата тук

Коментари във Фейсбук:

Жанет Октавиан Михова Мисля, че хора като Леда Милева, бяха свикнали всичко да присвояват – убедени, че им се полага. Това беше поколението, което „експроприира“ без свян, носи дрехите, отмъкна мебелите и килимите и живя в къщите на „враговете на народа“ 🙁 Да живееш на гърба на татко си – дори в провинцията, в малките общности това поведение не се приема, одумва се, отхвърлят те… Или – знаково – отхвърлянето става точно в малките общности. Нагоре чувството за срам се притъпява 🙁

Kristiyan Beldua Жанет Октавиан Михова ..чудесно казано
Julia Spiridonova На всичкото отгоре, Леда Милева неведнъж е критикувала творчеството на Веса Паспалеева. П.П. В крайна сметка, Веса Паспалеева е забравена, а Леда Милева ще остане в „народната памет“ именно със „Зайченцето бяло“.Работната мецана“ е другото ѝ детско произведение, за което се сещат повечето хора. (И много хубави преводи има Леда Милева.) Но тази недостойна история със зайчето хвърля сянка върху всичко. 🙁

Людмил Димитров Боже, още какво ли няма да разберем!!! Срам и позор! Да откраднеш елементарни детски римички. И да натириш завинаги първоизточника.
Румен Иванчев

Литературната кражба е очевадна и непростима. Но още преди години ми направи силно впечатление, че освен горските гъбки от „пролетарския“ вариант на ГЪБАРЧЕ е изпаднал и Бог!
ОПИТНИ ЗАЙЧЕНЦА бяхме всички ние, родените непосредствено след Войната. Новият, социалистически човек задължително трябваше да расте като безбожник. „На кого да каже…“ И резултатите от партийната дресировка на няколко поколения ги виждаме и днес.
Вечна памет на прекрасната поетеса Веса Паспалеева.

Неда Антонова Опитвам се да си представя: как се е чувствала овластената плагиатка Милева при срещите си с онеправданата Паспалеева на разни писателски събрания?! Че и я критикувала – от позициите на класово-партийния подход,разбира се. И тъй – Веса Паспалеева, освен ограбена, остава и охулена, а Леда Милева – крадливото бяло зайче на българската литература ЗА ДЕЦА дълги години ни поучаваше от високи литературни форуми, вменявайки ни в дълг човешка чест и творческа почтеност !!! Бог да я съди!

Източник: факел.бг

 195 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)