Съюз на Ататюрк и Стамболийски за малко да ни върне Бяло море.Спират го фaшuстu и лъжливи патриоти от ВМРО.

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Съюз на Ататюрк и Стамболийски за малко да ни върне Бяло море.Спират го фaшuстu и лъжливи патриоти от ВМРО.

Малко е известно, но при Ньойския договор на България е гарантиран излаз на Бяло море.

Нещо повече – премиерът Стамболийски, в съюз с Кемал Ататюрк, организира съпротива на българи и турци срещу гръцкия окупатор, и нашите съвместни чети успяват да изтласкат гърците.

До 1923 г. Беломорска Тракия е само формално гръцка, реално в нея се разпореждат българи и турци, и техните чети. Едва след това я губим. Благодарение на фашисткия преврат през 1923 г., подпомогнат от… ВМРО.

Как се случва всичко.

1920 г. На България е отнет излазът на Бяло море въпреки защитата на американския президент Уилсън, според когото Западна Тракия е неделима част от България.

Срещу него са премиерите на Франция и Англия, които защитават интересите на Гърция.

По това време тя владее територии в Одринска Тракия и трябва да й се осигури сухоземна връзка с тях.

Англо-френските съюзници предлагат спорната зона да се обяви за протекторат под управлението на Антантата, като през нея се осигури свободно преминаване на българите до егейските пристанища, а на Гърция – да я използва като сухопътна връзка с териториите в Одринска Тракия.

За управител е назначен френският генерал Шарпи, който разполага с 8-хилядна войска, предимно колониална.
Какъв е етническият състав на населението на Източна Егейска Тракия по това време?
Преобладават българите – 260 000, след тях са турците – 45 000, гърците – 17 000 и евреите – 9 000. Дори ген. Шарпи се учудва как при такъв етнически състав на населението въобще може да се поставя въпросът на коя страна да принадлежи тази територия, защото явно тя трябва да бъде българска. Но решаващата е волята на политиците и най-вече на всесилния по това време Клемансо. Той решава французите да напуснат Западна Тракия и да я предоставят на Гърция. Все пак, за да се зачете донякъде мнението на Уилсън, на българите е предложено да им се даде пустееща ивица (между Макри и Дедеагач) от 3000 кв. м – 3 км по брега и 1 км в дълбочина, на която да си построят пристанище, шосейна и железопътна връзка до него. Това се обсъжда от правителството на Стамболийски, но се оказва, че за целта са необходими 130 млн. златни франка, а хазната е празна.
Населението на Източна Егейска Тракия решава да вземе защитата на интересите си в свои ръце. На 25.V.1920 г. се създава Правителство на националната защита, в което влизат българи и турци. Гърците са поканени да излъчат свой представител в него, но отказват. Всички кметове в областта обявяват, че признават и подкрепят създаденото правителство. Междувременно Гърция губи войната с Турция, владенията й в Одринска Тракия са отнети от армията на Кемал Ататюрк и аргументът, че трябва да има сухопътна връзка с тях, отпада. Но Гърция решава на всяка цена да задържи територията до устието на Марица. В областта са настанени остатъците от разбитата от Ататюрк гръцка армия, преселници от Измир, Коня и други селища в Мала Азия, изпратени са военни части от Гърция.
Правителството на националната защита е обявено за незаконно. Започва насилствена смяна на кметовете и репресии срещу българското и турското население, значителна част от него е принудена да се изсели. За да дадат отпор на гръцките произволи, през 1922 г. се създава Българо-турска вътрешна революционна организация (БТВРО) с главен войвода Таню Николов. Сформирани са 13 български и 7 турски чети, всяка една от които наброява между 60 и 140 души. БТВРО установява връзки с българското правителство (Александър Стамболийски) и турското (Кемал Ататюрк), които подпомагат организацията с оръжие и боеприпаси.

Стамболийски е първият български политик, който се осмелява да изрече неудобната истина, че Беломорието е по-важно за България от планинска Македония, в която няма никакви ресурси и икономика. Именно той пренася тежестта на държавната политика от Македония към излаза на топло море.

Със своите дръзки действия четите вдъхват респект у създаващите се гръцки власти и те значително ограничават репесиите си срещу българското и турското население. Четниците започват да връщат прогонените кметове. Това временно спира изселването на българи и турци от областта, защото у тях се връща вярата за правото им свободно да населяват тези земи и има кой да ги защитава. Тази вяра значително нараства, когато в края на 1922 г. от България идва сформираният от о. з. капитан Христов отряд, съставен от участници в Първата световна война, общо 135 души. Те успели да вземат и една картечница. За да не останат по-назад, в началото на 1923 г. турците също изпращат отряд, предвождан от добре въоръжен офицер. Поставят се на разположение на Таню войвода, които насочва действията им.
През март 1923 г. се провеждат избори за кметове, като в тях имат право да участват и новите гръцки преселници. Въпреки че една част от българите и турците са се изселили, в 86 града и села за кметове са избрани българи, в 31 – турци и само в 4 – гърци. Резултатите са изпратени до правителствата на България, Турция и Гърция, както и до Обществото на народите (ОН) и американския президент с искане за плебисцит за самоопределение, като областта бъде обявена за неутрална територия под управлението на ОН.
Но на 9 юни в България е извършен преврат. Той става от страна на корумпираните генерали и висше офицерство, които загробиха страната в Първата световна война (тази квалификация е дадена от Ърнест Хемингуей). Помагат им псевдо-патриотите от ВМРО, които лично убиват Александър Стамболийски.
На власт идва Александър Цанков, който, за да преодолее външната изолация на България, жертва интересите на сънародниците ни в Западна Тракия, а и на страната като цяло. Така България се лишава от естествения си излаз на Бяло море.

Точно по същото време турците си завземат Източна Тракия, и въпреки решенията на съюзниците и отчаяните вопли на Гърция, тя си остава тяхна. Но там не е имало фашисти и македнонстващи бандити да свалят правителст

 692 Посетена,  2 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)