Кои са елините и защо ги наричат гърци?

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Кои са елините и защо ги наричат гърци?

Хелен или Елин (на гръцки: Έλλην), според древногръцката митология е митичен прародител на елините (на гръцки: Έλληνες). Той е големия син на Девкалион (според други версии — на самия Зевс) и на Пира – единствените оцелели от потопа хора. Брат му Амфиктион (гр. Αμφικτύων, Amphiktyon) е основател на Атина (Кранай, Белград) и я управлявал десет години през 1497/1496 – 1487/1485 пр.н.е.
Хелен имал трима сина Еол, Ксут (Ксутос) и Дор (Дорос).
Когато баща му Хелен разделя царството си между синовете си, Еол отива в Тесалия и става там цар. Той е прародител на еолийците. В началото еолийците населяват Тесалия и по-късно завладяват територията на микенците, които били победени от дорийците. Еолийците основават градове на островите наблизо до Мала Азия и населяват територията в северозападната част на Мала Азия, която по-късно е наречена Еолия (Aiolis, Aeolia).
Ксут е цар на Йолк в Тесалия. Неговите братя Еол и Дор го обвинили, че им откраднал бащиното наследство и го изгонват от Йолк. Атинският цар Ерехтей му дава обежище и Ксут се жени за неговата дъщеря Креуза. Двамата стават родители на Диомеда, Йон и Ахей, които дават началото на ахейците и йонийците. Когато Ерехтей умира, Ксут предлага неговия най-голям син Кекроп II за наследник на трона, но това не се харесва на другите братя и той напуска Атина. Той отива в северната част на Пелопонес, където умира в Егиал, който по-късно е преименуван на неговия син на Ахая.
Дорос е патриарх на дорийците. Произходът на дорийците не е изяснен. Според една хипотеза, разпространявана още в древността, те произхождат от планинските райони на Северна Гърция, Македония и Епир и по неясни причини поемат на юг към Пелопонес, към някои от егейските острови, към Магна Греция, Кипър и Крит.
Ахей е син на Ксут. Той дава началото на ахейците. След изгонването на Ксут от Атина той отива с него в Aigaialos, която по-късно е наречена на него Ахая. Ахейците (от гръцкото Αχαιοί) е общо название на древногръцките сили, употребявано от Омир в „Илиадата“. В нея думата е използвана общо 598 пъти. Авторът употребява и алтернативните названия данайци (Δαναοί) 138 пъти и аргосци (Αργίτες) 29 пъти. Ахейците са тези, които обсаждат Троя начело с героите Ахил и Агамемнон. Вярвали в древногръцките богове, живеели в областта Аргос. Пристигат на Балканския полуостров през 2 хилядолетие пр.н.е. (в бронзовата епоха). Те донесли своя език, вярвания, бога на небето и мълнията. Ахейците успели да се наложат над местното население, като в периодите на война и мир с него се осъществило сливането на двете тогава съществуващи местни общности. Използвали линеар Б, което ще рече по писменост – индоевропейци, а древна Африка била позната като Древна Либия, като древното ѝ население било известно като либийци.
Йон е другия син на Ксут и е прародител на йонийския народ. Йон e споменат като такъв за пръв път от Хезиод (frg. 1(28). Според Еврипид в трагедията му „Ион“ (от 414–412 пр.н.е.) той е син на Аполон и Креуза, дъщерята на Ерехтей. След раждането му майка му го изоставя, но по нареждане на бащата на Хермес е заведен в Делфи и там като намерено дете е възпитан като оракул. Йонийците (на гръцки: Ἴωνες; на латински: Ionians) са една от основните групи древногръцки племена. Дават името си на областта Йония на западното малоазийско крайбрежие (днес Турция). Йонийският диалект на старогръцкия език е свързан с Атика и се говори в Йония и на много от Егейските острови. Счита се, че заселването на Йония става по времето на дорийското преселение (около 10 век пр.н.е.), като се привежда довода, че при обитателите на Милет и други йонийски градове се появяват същите четири „родствени племена“ (phylai), които се срещат при атиняните. Според други източници, данни за заселване на Мала Азия има още от времето на микенската експанзия. През 800 пр.н.е. 12 йонийски града на западния бряг на Мала Азия (днешна Турция) и острови образуват Dodekapolis, Йонийски съюз. През 550 пр.н.е. лидийският цар Крез завладява почти цяла Мала Азия, но в 547/546 пр.н.е. неговото царство на свой ред е завладяно от персите. Йонийските градове стават част от сатрапия и трябва да плащат данък. През 500/499 пр.н.е. йонийците въстават против персите и са победени в морска битка през 494 пр.н.е., първото военно стълкновение между гърци и перси.
Една от възможните хипотези е, че Елада и елините носят името на своя праотец Хелен – Hellenes и Hellas. Другата версия е, че са наречени на древногръцкия бог на слънцето Хелиос. Втората хипотеза е, че елините са получили това название от император Константин I Велики в чест на майка му Елена. А четвъртото предположение, което особено гравитира из средите на тайните общества, е, че елините са кръстени на Троичния бог от Стария завет Елохим, известен още като Елоах, което се използва, напр., в Книгата на Пророк Авакум 3:3 и Второзаконие 32:15-17.
Названието „Елини“ датира от времето на Омир (на старогръцки: Όμηρος, „заложник“ или „този, който е длъжен да следва“). В Илиада „елини“ е име на племе, населяващо Фтия. Наричани са още мирмидонци и са водени от Ахил. А Йоан Малала ясно обяснява, че мирмидонците още са наричани Българи. Мирмидон на гръцки означава „мравка“. На няколко стари карти Тракия (територията на днешна България и част от днешна Гърция) е изписано наименованието Скудра, което също означава „мравка“. А от името Скудра произлизат следните наименования – Scyth, Saka, Sakae, Skoloti, Iskuzai и Askuzai. А всеки знае, че Скитите са Българите, както потвърждават редица чужди автори. Оттук ясно следва, че Елините са Българи. А Българите според един документ от Ватиканската библиотека са Етруските (Расени, Рашки, Тирени, Драки), за които доста историци категорично твърдят, че са един и същ народ с Пелазгите, коренното население на Балканите.
„Какво да правя с тези езически елини?“ – попитал Теодосий I, римски император от 379 до 395 г. сл. н. е., който през 380 г. се провъзгласил за християнин.
„Знам“, казал Теодосий, отговаряйки на собствения си въпрос, „Отсега нататък елините отново ще бъдат известни като „Ромеос“, както са ги наричали римляните.“ (На практика всички гърци след 212 г. сл. Хр. са били под римска власт). И така елините се превръщат в Ромеи (на латински: romani – романи, на гръцки: ρωμαίοι – ромеи). А защо император Теодосий ги нарича „ромеи“? Може би защото вече са били римски роби или пък защото Балканите са били наричани Мали Рум. (Големи Рум е заемал огромната земя на днешна Русия). Ако се задълбаете в историята на Етруските и техните военни конфликти с романите, създали по-късно Римската империя върху основите на великолепната етруска култура, ще разберете, че император Теодосий е прекръстил елините, давайки им името на неговия народ, за да изличи истинската им история и име. И успява, съдейки по действията на възникналата Източна Римска империя.
А другото тривиално название „византийци“ идва от името на столицата Константинопол – Бизантион или Византион. Това го знае всеки. Но тук изникват няколко въпроса. Дали Източната Римска империя, наричана от някои историци Византийска империя, наистина е наследник на Великата Римска империя (на латински: Imperium Romanum, Res publica Romana, на гръцки: Βασιλεία Ῥωμαίων; 27 г. пр.н.е. – 476) или просто използва това определение, за да затвърди своята мощ и слава. Названието Римска империя по-късно е възприето от следващите държави с имперски претенции като Франкското кралство, Свещената Римска империя, Руското царство и Германската империя. През 337 г. Римската империя условно е поделена на три части между синовете на Константин I Велики, а последното условно разделяне датира от 395 г., когато преди смъртта си Теодосий I Велики дава Запада на Хонорий, а Изтока на Аркадий.
Да припомня, че император Флавий Валерий Аврелий Константин (на латински: Flavius Valerius Aurelius Constantinus); (27 февруари 280 г.–22 май 337 г.), известен също като Константин I или Константин Велики, е роден в Наисус (днешен Ниш, Сърбия) в римската провинция Мизия. Неговият баща Флавий Валерий Констанций (Flavius Valerius Constantius) е илириец по произход. Майка му Флавия Юлия Елена (на латински: Flavia Iulia Helena), позната също като Света Елена, Елена Августа и Елена от Константинопол (250 – 330) е пеласгийка. Около нея витаят много легенди. Според някои от тях е дъщеря на ханджия. Нейният син император Константин Велики преименува град Дрепанум, намиращ се в залива на Никомедия, на „Хеленополис“ в нейна чест, което довежда до по-късните интерпретации, че Дрепанум е неин роден град. Традиционно се счита, че Елена е издирила къде е била Голготата в Ерусалим, наредила там да се извършат разкопки и открила Гроба господен и Светия кръст.
След като Теодосий I Велики умира през януари 395 г., Римската империя е разделена окончателно на две части между неговите синове – Аркадий получава източната част на империята, а Хонорий западната. Малолетният Хонорий е манипулиран от римския magister militum с вандалски произход – Флавий Стилихон, докато Аркадий попада под влиянието на един от своите министри – гало-римския благородник Руфин. Безволев и слаботелесен, Аркадий почти не напускал императорския дворец и прекарвал повечето време в удоволствия и развлечения.
Както е видно, в новата Източна Римска империя напълно са изчезнали чистокръвните римляни и се появяват личности от най-различен произход – илирийци, пелазги, арменци, франки, готи, гали, будини и други. Византийците нямат нищо общо с истинските римляни и едно от най-сигурните доказателства е оръжието. Във въоръжението на ромеите внезапно изчезват легендарните римски мечове Гладиус и Спата, които са се доказали в хиляди битки като изключително ефективни оръжия. Екипировката на византийците имитира доспехите на българите, аварите и готите, а не на римляните.
Преди години в тайното общество ОТО водих разговор на тази тема с магистър Тиери В. и той ми представи една различна версия за произхода на елините, наречени Ромеи. Според него те са Гелони (Gelonians или Geloni, наречени още Helonians или Heloni). За тях се използва и названието Будини. Според Херодот гелоните са сарматско племе от северозападна Скития, а според магистър Тиери те са хазари. Преди да приемат християнството, гелоните са били езичници, почитащи богинята на змиите Манаса. Също като циганите в древността, когато са се назовавали с истинските си име Мангал и Корага. Гелоните са почитали и бог Дионис, който според магистър Тиери се отъждествява с бог Елохим и е създател на змийското царство Елам, което по-късно скитите превземат и прекръстват на Берсилия (Персия). Има и други независими източници, които потвърждават, че гелоните са хазари, но според някои историци майката на Александър Македонски също е от племето Гелони и е била змийска жрица на Дионис и Манаса. Нейн идол е била друга велика жрица – Савската царица, носеща името Македа, от което произлиза названието Македония. Майката на Александър Велики при раждането си е наречена Поликсена, при сватбата си – Миртила, а в чест на победата си в Олимпийските игри от 356 г. пр. Хр., Филип я нарича Олимпиада. Тя е дъщеря на жестокия епирски цар Неоптолем, наричан още и Пир, а той пък е син на Ахил, царя на мирмидонците, наречени още Българи.
След падането на Константинопол през 1453 г. „елините“ са под турско робство до 1821 г. Гръцката интелигенция от Византия емигрира в Италия и други европейски страни, където изиграва важна роля в развитието на Ренесанса, който е повлиян от древноелинското изкуство и философия. Официално името Гърция идва от названието на едно беотийско гръцко племе от град Граеа, което колонизира южна Италия през 8 век пр. Хр. Европейците използват имена, производни на Graecia, но персийците, турците и арабите използват името Yunans, т.е. йонийци (гръцки „Ίωνας“). По време на гръцкото възраждане се появява отново самоназванието „елини“, но и „ромеи“ се запазва в Южна Македония и Тесалия чак до 1912 г.
А кои са тези беотийци, от които възниква фалшивото название „гърци“? Беотия (на гръцки: Βοιωτία, старогръцко произношение – Бойотия, новогръцко – Виотия) идва от древното име на племето Будини, сиреч Гелоните. Според Ефор Беотия първоначално е обитавана от варварите аони и темники (отишли там от Сунинон), както и от лелеги и хианти. По-късно пристигат финикийците на Кадъм, които основават Тива. След като са нападнати от траки и пеласги, разнородните беоти се оттгелят в Тесалия. По-късно те се завръщат, като присъединяват Орхомене, т.е. минийците, заедно с които отхвърлят пеласгите в Атина, а траките – в Парнас. Това раздвижване на племената и покоряването на минийците, довело до ликвидирането на микенската култура в Беотия, се датира около ХІІ в. пр. Хр. Древните беотийци са известни с конницата си. През класическа епоха Тива доминира в Беотия, като обединява полисите в Беотийски съюз, който е съюзник на Атина. Беотия и Тива са център на влияние на минойската цивилизация в Континентална Гърция. Беотийците са поклонници на Змийската религия. Византия още се е наричала Царство на римляните (от гръцки: Βασιλεία τῶν Ρωμαίων – Василия тон ромеон), а императорът е бил известен като Василевс (на старогръцки: βασιλεύς; на гръцки: βασιλιάς). А Василевс означава Базилиск, известен също като ехидна. Това е смъртно опасна гигантска змия. Кралят на Змийските хора, който има огромни криле и може да лети. Базилискът в християнската традиция е станал символ на Антихриста а през средновековието базилиска е свързан с греховете; похот, предателство и болести на света, особено сифилис. Ето защо българските царе, воюващи срещу ромеите, са твърдели, че се бият срещу Сатаната. Изображенията на Тракийския и Мадарския конник показват тази вечна борба между Доброто и Злото.

Автор : Неделко Маслев

 263 Посетена,  2 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)