15 години без Емил Димитров

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Отлетя преди 15 години, но раздаде толкова, че остана завинаги!“ Това написа синът на легендарния певец и композитор Емил Димитров – Емил Димитров-младши по повод 15-та година от смъртта на музиканта, която се навършва на 30 март. Преди време Емил-младши сподели, че баща му е бил много откровен човек, без никакъв фалш и най-важното нещо за него е била музиката. „Помагаше на всички, мразеше интригите“, отбеляза тогава синът на обичания от много поколения певец.

А ето какво каза преди време и примата на естрадната музика Лили Иванова за своя приятел и колега: „След него остава огромното творчество на една от най-ярките фигури в българската култура! Аристократ по душа, прекрасен композитор и истински бохем! Както сам пееше: „Ако си дал… никой не може да ти отнеме обичта на хората“! Споменът за Емил e жив!“

Емил Димитров е роден в Плевен на 23 декември 1940 г. в артистичното семейство на Факира Мити/Димитър Димитров/ и Анастасия, неговата асистентка с артистично име Мадам Сизи. Като ученик се увлича по рисуването и по класическата музика. Започва да композира и да акомпанира на акордеон, възпят в една от незабравимите му песни.

Емил Димитров е приет да следва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1960 г. В същата година дебютира като певец в концерт с водещ Коста Цонев и изпълнява своята авторска песен „Арлекино“, акомпанирайки си на акордеон. Това поставя началото на една дълга и успешна кариера като поп изпълнител, музикант и композитор. Изнася концерти в почти всички европейски страни. Най-големи успехи има в СССР и Франция.

В началото на 1960-те концертира в България и чужбина с Мария Косева. Създава оркестър „Синьо-белите“, чийто диригент и ръководител е Митко Щерев. През 1968 г. изнася концерт на стадион „Динамо“ в Москва пред 80 000 души, което е абсолютен рекорд за български изпълнител. През 1969 г. Емил Димитров започна да изнася концерти и във Франция. С Йорданка Христова изнася концерти в Куба.

През 1970 г. излиза един от най-големите му хитове – „Моя страна“, който по-късно става песен на столетието. Общо за целия си живот издава близо 30 албума, като 55 милиона копия са продадени в Русия.

Емил Димитров е първият български изпълнител, който въвежда фолклорни мотиви в популярната музика. Типичен пример за това са песните: „На брега на тихата Марица“, „Има любов“, „Грозде не набрах“, „Старите огнища“ и др. Също той първи въвежда и хард рок аранжиментите в българската музика – с албума си „Танцувайте с Емил“.

Емил Димитров става известен във Франция, запознава се с Шарл Азнавур и Далида. Песента „Моя страна“ под названието „Моника“ е записана на френски, немски, италиански, испански. Водещи европейски звукозаписни компании сключват договори за записване и издаване на негови песни през 1970-те години. Пее заедно, на една сцена, с Джани Моранди, Рики е Повери, Йосиф Кобзон и Алла Пугачова. Във Франция го очаква блестяща кариера, но тъгува по родината и се завръща обратно в България.

В Париж през 1972 г. заедно с Богдана Карадочева, оркестър „Балкантон“ и сестри Кушлеви изнася близо 30 концерта под името „Шоу булгар“ в театър „Ейропен“. Във Франция записва песни в студията Пате Маркони, Барклей, Ривиера и Орфеюс.

Песента му „Джулия“ става европейски хит в края на 1972 г., като заема челни места в много европейски класации. Емил Димитров е единственият български певец и композитор с десет хита в европейските класации, включително в чартовете на Франция, Белгия и Холандия.

Емил Димитров става първият български член на Съюза на френските композитори през 1971 г.

Женен е за кратко за певицата Грета Ганчева. От брака си с Мариета Гьошева има син – Емил Димитров-син, който се е посветил да съхранява паметта на баща си и неговото културно наследство чрез Фондация „Емил Димитров“.

От 1999 г. Емил Димитров не се занимава активно с музика поради влошеното си здраве след прекаран мозъчен инсулт.

През 2000 г. Мариета Гьошева и Емил Димитров отново се женят. През декември същата година обаче Мариета умира след усложнения от диабет.

На 2 май 2002 г. се състая голям концерт, организиран от Йорданка Христова, с песните на певеца, изпълнени от любими български изпълнители. Песните, изпълнени на концерта, излизат в албума на Емил Димитров „Само един живот не е достатъчен…“. На този коцерт Емил Димитров за последен път излиза пред публика, макар и в инвалидна количка. Умира на 30 март 2005 г. в София.

Емил Димитров написва музиката на „Моя страна“ през 1970 година и я посвещава на своя син. Песента става известна като „Моя страна, моя България“. Автор на текста е Васил Андреев, а аранжиментът й е на Митко Щерев. Във фонда на БНР се пази запис от 1970, изпълнението е на Емил Димитров с оркестър „Синьо-белите“, отбелязват от националното радио.

„Моя страна, моя България“ е била забранена, защото в нея цензурата открива буржоазно влияние и намеци за емигрантство. Емил Димитров разказва: „Обвиниха авторите й, че е писана за български емигранти в чужбина, като не са прочели в текста „ще се върна“. Аз я дадох на фестивала за забавна песен „Златният Орфей“, но смениха регламента и не можах да взема награда.“

Интересен факт е, че първоначално песента е записана с френски текст. Излиза във Франция, под името „Моника“ и няколко години е хит там. След множеството концерти в Париж, въпреки че има възможност да остане и да развие кариерата си там, Емил Димитров отказва и се завръща в България. Христо Куртев – президент на Международната академия за изкуства в Париж, казва, че много от песните на Емил са поискани от чужди певци от Белгия, Холандия, Германия, Мароко и Ливан.

В дългата си кариера Емил Димитров има множество награди и признания от многомилионната си публика. Той създава десет хита, които влизат в европейските класации.

През 2012 година Българското национално радио продуцира заедно с фондация „Емил Димитров“ компактдиск, в който са събрани едни от най-хубавите песни, композирани и изпълнени от него. Чрез музиката, той успява да изгради невидим мост между Изтока и Запада. В едно от последните си интервюта, Емил казва, че никога няма да бъде достатъчна любовта, която получава от своята публика, но не вярва, че песните му ще се помнят след смъртта му. Нещо, което за радост не се е сбъднало.

Песента на Емил Димитров „Ако си дал“ по текст на Иля Велчев, която през последните дни се превърна в химн на солидарност към медиците, борещи се на първа линия с коронавируса, е най-често ротираната песен в ефира през отминалата седмица, съобщава сдружението за колективно управление на сродни права в музиката Профон. Мелодията оглави класацията, след като Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори реши тя да звучи на всеки кръгъл час по радиото.

Безпрецедентният успех на създадения през 1978 г шлагер е поредното доказателство за обединяващата роля на музиката и способността ѝ да рестартира силата на духа ни. Интензивната ротация на „Ако си дал“ носи надежда за всички изпълнители и продуценти, чийто творчески живот е парализиран от коронавируса. Отлагането на концерти и затварянето на всички търговски обекти, които използват музиката като добавена стойност към бизнеса си, изправи индустрията пред финансов колапс“, коментират от Профон, като допълват, че увеличаването на процента излъчвана българска музика в радио ефира е сред малкото начини творците да получат ключов за оцеляването си приход, пише още „Лупа“.

Източник: Plovdiv24.bg

 163 Посетена,  2 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)